/КРОСС/България отбелязва днес 138 години от смъртта българския революционер, поет и публицист Христо Ботев, както и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Точно в 12 часа в продължение на две минути сирените в цялата страна ще оповестят отдаването на всенародна почит към паметта героите на България.

Почитта към загиналите за Отечеството отдаваме всяка година на деня на смъртта на Христо Ботев -2 юни 1876 г.

Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи четници от Ботевата чета.

От 1953 г. до 1988 г. празникът се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Денят на почит е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

На 2 юни 1948 г. в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Поклонението във Враца ще започне с възстановка на последния бой на ботевата чета, представена от Националното дружество "Традиция". Молебен за България ще отслужи Врачанския митрополит Калиник. Както всяка година на 2-ри юни и днес се очаква на историческия връх да се саберат хора от цялата страна. Предимно пеша и с велосипеди, към славното място ще поемат и врачани.

След сирените цветя и венци на признателност ще бъдат поднесени на паметника на Околчица, а в подножието на белокаменния кръст, където има параклис, ще бъде отслужено възпоменание за загиналите за България.

Министър-председателят Пламен Орешарски ще присъства на отбелязването на Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България днес в град Калофер. В 11.00 часа ще се проведе военен ритуал по изнасяне на знамето на Ботевата чета, след което ще се проведе митинг-поклонение и ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на Христо Ботев по случай 138-та годишнина от героичната гибел на Ботев.

„Има личности в нашата история, които със своето родолюбие и чест са приемани безрезервно. Има личности в нашата история, които са символ на българския героизъм и национална доблест. Няма нищо по-естествено от това да си спомним за техния подвиг и саможертва в името на най-висшия човешки идеал - да живееш свободно и равноправно". С тези думи министърът на отбраната Ангел Найденов се обърна към гражданите и гостите на Калофер вчера, 1 юни, на тържествената проверка (заря) по повод Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България.

С думи на преклонение министърът на отбраната припомни факти от живота на великия български поет. „Христо Ботев - героят, който даде всичко за България, винаги ще ни показва посоката, по която трябва да вървим като свободна нация и народ, опитвайки се да съизмерваме делата си с него и да следваме неговите завети", каза министър Найденов.

„Днес е друга епоха. Живеем в свят, твърде различен със своите предизвикателства, но не се променя разбирането ни за непримиримост, социална чувствителност и национална гордост, които ни завеща големият революционер", заяви той.

Министър Найденов отбеляза, че българските военнослужещи са достойни продължители на делото на Ботев и неговите четници. Те с чест изпълняват своята мисия - да защитават Отечеството и националните идеали. „Българската армия продължава да е стожер на суверенитета и независимостта на държавата ни, да отстоява ценностите на мира, сигурността и свободата в мисии и операции на няколко континента, и активно да участва в помощ на населението", каза той.

„Издигнахме много паметници на героите си с признателност и преданост към тях, но няма да е пресилено ако кажа, че най-величественият и могъщ паметник е този, който всеки един от нас гради в сърцето си. Нека бъдем достойни за подвига и безсмъртието на Ботев и на героите, загинали за свободата на България!", посочи в словото си министър Найденов.

В тържествената проверка (заря) участваха представителни подразделения на 61-ва механизирана бригада. На ритуала присъстваха кметът на Калофер Румен Стоянов, народни представители от 42-то Народно събрание, граждани и гости на Калофер.Пловдив почита днес Деня на Ботев и загиналите за свободата на България. Ритуалът започва от 11.30 часа пред паметника на поета-революционер в Цар Симеоновата градина, съобщават организаторите от Община Пловдив.

Официалната церемония е участието на представителни формирования от Пловдивския гарнизон, военен духов оркестър и венценосци.

Слово ще произнесе Недялко Славов, който е носител на наградата „Пловдив" в областта на изкуството и културата, раздел „Художествена литература" за 2013-та година.

Пловдивските социалисти отбелязват 2-ри юни в 19.00 часа с митинг-поклонение пред Братската могила.

В Плевен тържественият ритуал по повод 2 юни ще започне в 11.30 часа пред паметника на Христо Ботев на едноименния булевард, където ще бъде строен почетен военен караул. Панихида ще отслужат Плевнеският Митрополит Игнатий и свещеници от местните православни храмове. След словото на кмета на Плевен проф. Димитър Стойков ще бъдат поднесени венци и цветя на признателност.

Чествания ще има и в други градове в страната и извън гранците на България.

Един от паметниците на Ботев се намира във ВИП парка на ЮНЕСКО в малкия австрийски град Голс в провинция Бургерланд. Инициативата за създаването на единствения паметник на Ботев в Западна Европа принадлежи на един от най-големите приятели на България в алпийската република - професор Ник Тиц. Той е роден през 1937 г. в Нойзийдъл ам Зее, където все още живее. От 1973 г. ръководи ателие-галерията „Ин ден Гербгрубен". Има многобройни научни публикации в рамките на дейността си към ЮНЕСКО.

...

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения".

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Христо Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 г. Ботев подава оставка (това довело и до разпускането на организацията), но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България", от който успява да издаде само един брой.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери. На 2 юни 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.