/КРОСС/ Това което ние тук, на Запад, виждаме, не е жур­на­ли­стика, а раз­каз под дик­товка, опит да се вмък­нат раз­лични кървави съби­тия в пред­ва­ри­телно напи­сан сце­на­рий.

Източник: „Spiked", Вели­ко­бри­та­ния

И не е важно дали те се впи­сват в него, или не. Спо­ред този сце­на­рий запад­ните укра­инци никога не пра­вят нищо лошо (макар на прак­тика да пра­вят), киев­ското пра­ви­тел­ство е обра­зец на демо­крация (въпреки че се про­яви като авто­ри­тарно и анти­демо­кра­тично), а източ­ните укра­инци винаги са недо­дя­лани глупаци, нару­ши­тели на спо­койстви­ето, с промити от Путин мозъци, дори самите те да са жертви на ужа­ся­ващо насилие.

„Жур­на­ли­сти­ката на съу­ча­сти­ето", при която запад­ните комен­та­тори заста­ват на стра­ната на „добрите" спо­ред тях участ­ници в конфликта, не търпи нюанси. Цялата слож­ност на ситу­аци­ята неизменно се стопява, неудоб­ните факти, про­ти­во­ре­чащи на сце­на­рия, се отхвър­лят настрана, затова пък слу­хо­вете и подпра­ве­ните документи, които под­крепят сце­на­рия, радостно се подемат и попа­дат на първите страници.

Всъщ­ност запад­ното отра­зя­ване на ситу­аци­ята в Украйна илюстрира без­чо­веч­но­стта на поли­ти­ката на т. нар. хума­ни­тарни интер­венции. Този нов поглед върху меж­ду­на­род­ните отноше­ния предпо­лага, че све­тов­ната общ­ност - тоест запад­ните поли­тици и непра­ви­тел­стве­ните орга­ни­за­ции - имат правото и задълже­ни­ето да водят неста­бил­ните страни от тъм­но­тата на злото към свет­ли­ната на добрите порядки. В Украйна ясно виждаме, че на носи­те­лите на подо­бен „хума­ни­та­рен ман­та­ли­тет" (назва­ни­ето не съо­т­вет­ства на сми­съла) са необ­хо­дими не само добри хора, които трябва да бъдат спа­ся­вани, но и лоши - на които трябва да се про­ти­вопо­ста­вят. Те се стремят инстиктивно да превър­нат всеки конфликт на Земята в битка между пра­вед­ници и него­дяи. Така за едните трябва да има само комплименти и похвали, а другите трябва да бъдат изоб­ра­зени като чудо­вища. Виждаме това нав­ся­къде - започ­вайки с Босна пред 90-​те години на мина­лия век, когато мюсюлман­с­ката общ­ност беше пред­ста­вена като без­спорно добро, а сър­бите - като нови наци­сти, и завършвайки със Судан в нача­лото на това сто­ле­тие, където жите­лите на Дарфур бяха изоб­ра­зя­вани като агънца, а хар­тум­ските управ­ници - като черни дяволи. Но за да „удържат над водата" сво­ята опрощен­ска идео­логия, която разглежда всички конфликти като битка между порядъч­но­стта и тъм­ни­ната, „хума­ни­тар­ното" движе­ние е при­ну­дено посто­янно да измисля чудо­вища, злобни чуж­до­родни съще­ства, върху които запад­ните бър­бор­ковци могат да излеят гнева си, полу­ча­вайки от сво­ята нена­вист морално удо­вле­тво­ре­ние. Сега тази роля играят източ­ните укра­инци, при­върже­ниците на Русия и самата Русия. „Изго­рели живи в сгра­дата? Е, и? Значи вие сте за лошите!"

Мнозцина западни жур­на­ли­сти се над­сми­ват над рус­ката теле­ви­зия, обя­вя­вайки я за рупор на Путин. Ако това е вярно, при­чи­ната е пре­делно ясна: Путин го финан­сира, това е заплащана от пра­ви­тел­ството про­паганда. Има обаче много по-​сложен въпрос - защо в слу­чая с Украйна запад­ните медии про­явя­ват подо­бен конформизъм и безпре­ко­словно вяр­ват на морал­ните шаб­лони на Вашинг­тон и Брюк­сел, съгла­ся­вайки се, че киев­ското пра­ви­тел­ство е добро, а всички тези упо­рити местни лидери в Източна Украйна - лоши? На тях не им плащат, за да повта­рят като папагали про­паган­дата, държав­ните чинов­ници не им оказ­ват поли­ти­че­ски натиск, и все пак по въпроса за Украйна запад­ните медии про­явя­ват рядко едно­типно и без­кри­тично мислене. Това сочи към про­блем, който веро­ятно е дори по-​лош от оста­ря­лата офици­ална про­паганда - култа към конформизма, вко­ре­нен в много западни медии, които доб­ро­волно жерт­ват кри­тич­ното си мислене заради евти­ния въз­торг от при­част­но­стта към митич­ната битка между доб­рото и злото, към новата сту­дена война.