/КРОСС/ Миналата година на 2 юни в 12 ч мои познати имаха гостенин англичанин. Когато пуснаха сирените, той се огледал неразбиращо, но накрая също спрял. После улицата оживяла, той попитал какво става. Обяснили му, че в тези две минути на застинало мълчание почитаме героите, които са паднали за свободата и независимостта на България. Човекът замълчал и после казал: Вие сте голям народ!

От 1901 г. българите почитат Деня на Ботев и на загиналите за свободата ни, от 1948 г. сирените ни спират за тези кратки мигове на незабвението. Те са като вечния огън. Но винаги има хора, които не откъсват тези две минути от припряното си всекидневие, не се изправят от масата си в кафенето, за да поменат онези, които са дали живота си, за да могат те да си пият днес бирата и да нищят политиката или капризите на шефа си. И така, днес две минути нихилизъм за националната памет, утре - проект за изхвърляне на половината стихове на Ботев от учебниците. Някои писачи пък и вчера търсиха петна по костите на войводата за пет жълтици хонорар. Помните ли филмчето "Ботев е идиот", забравихте ли го? В него някои видяха скандал, а то за 9 минути ни каза в какво се превръщаме - в лицемерно общество, в което няма чисти идеали и саможертвите на Ботев звучат фалшиво. Не. Животът ни звучи фалшиво. Докато му позволяваме.

Ето за това поне помислете в тези две минути днес, когато звучат сирените. Кога е убит Ботев и кога е разстрелян Вапцаров знае и Уикипедия. Те са живи като вечния огън. Но дали сте живи вие? Изправете се и си отговорете. Може би някой друг, като ви види, и той ще спре. И ще се знае, че сме голям народ.

Коментар на Велиана Христова, в. "Дума"