/КРОСС/ Всичко е важно, щом говорим за здравето - личният ни лекар е важен, както и това да има направления за специалист. Спешната помощ е важна, защото застаряваме и сме все по-болни. Болничното лечение е важно, защото имаме право на достъп и равнопоставеност. Лекарствената политика е важна, защото говорим за пари, нашите пари...Всичко е важно.

Нови директори, малки спешни центрове, лекарите от болниците да се качват в линейките, нови правила за отсяване на обажданията при спешен случай...Всеки опит за промяна е важен...
В целия този информационен шум отминаха две събития, които не намериха място в дневния ред на нашия свят.

За първи път извън столицата - в Сливен, бяха проведени Шестите национални игри за трансплантирани и диализирани. 50 души мериха сили в различни спортни дисциплини, община Сливен подкрепи инициативата (въпреки незавидното си 33-то място по бюджет), в небето летяха балони и бяха запалени свещи в памет на донорите. Единственият по рода си Обществен съвет в подкрепа на донорството в Сливен, Националният съюз на трансплантираните и Изпълнителната агенция по трансплантация направиха нужното, за да станат Игрите факт.

Преди време ми казаха, че 1% от всички починали в болниците в страната са с мозъчна смърт, което означава - потенциални донори. Знаем, че само след клинично доказана мозъчна смърт и със съгласието на близките за донорство могат да бъдат спасени няколко други болни. Представете си света на тези болни, в който машини „заместват" някои органи, в който всеки звън на телефона може да означава живот...Светът на чакащите.

Другото събитие бе „Фестивал на здравето" - в Борисовата градина разказвахме за донорството и трансплантациите, децата лекуваха мечета, а срещу всяка скъсана цигара участникът можеше да получи ябълка...студентите от Медицинския факултет на СУ „Кл. Охридски" организираха всичко, като единствено Изпълнителната агенция по трансплантация ги подкрепи.

Обществото и институциите останаха встрани. Но дневният ред е друг - мрачен, пълен с реформи и смърт...Защо всичко друго е важно? Докога?

Автор: Галина Минкова, Изпълнителна агенция по трансплантация