/КРОСС/ Когато в края на 860 г.н.е. византийският император Михайл III изпратил Константин-Кирил Философ и брат му Методий на дипломатическа мисия в Хазария, едва ли някой е предполагал каква хилядолетна следа ще остави това пътешествие. Хазария била там, където е днешното руско Сочи и за Византия от 9 в. влиянието върху тази територия било жизнена стратегия. Затова глава на мисията станал звездата на византийската дипломация, европейският философ и богословът-любимец на патриарх Фотий- Константин-Кирил.

За да стигне до хазарите Константин-Кирил и брат му трябвало да минат през византийската провинция Херсон, която е днешният полуостров Крим. И точно там в Крим на 30.01.861г., с помощта на местния епископ, Константин-Кирил открива на морския бряг мощите на св. Климент. Той ги премества в местната църква „Св. Димитър" и същата година занася по-голямата им част в Константинопол, където остават до 867. Другата част от мощите на св. Климент остава в Херсон-Крим, от където руският княз Владимир Велики (руският Борис 1) ги пренася в Киев след руското покръстване през 988.

Климент I Римски (Clemens Romanus I) е четвъртият епископ на Рим (92-99 г.н.е.), който бил заточен от император Траян в Крим заради християнската си вяра. Там среща мъченическата си смърт- удавен, завързан за котва в черноморските води на Крим. Според християнската легенда веднъж в годината морето се разделяло и показвало мощите на Климент. Така ги открил Константин-Кирил. Многобройният пантеон мъченици на християнската религия се дължи не само на римската жестокост, но и на тяхната вяра във възкресението, която ги карала да предпочитат смъртта пред възможното оцеляване. Clemens (Климент) на латински означава „благ", „милостив". Религиозната популярност на името Климент е свързана тъкмо с римския епископ-кримски мъченик и особено с откритите му мощи в Крим през 861 г. Те се възприели като небесно доказателство за достоверността на неговото житие и засилвали мистичния ореол на самото име. Усещането за чудо се засилвало и от обстоятелството, че тези свети мощи божията промисъл открила именно на Константин-Кирил.

Мощите на Св. Климент престояли в Константинопол от 861 до 867г. Първият вариант на славянската азбука вече бил създаден от Константин-Кирил и брат му Методий около 855г. През 864 се покръства българският княз Борис I с монашеското име Михайл- на неговия кръстник император Михайл III. През лятото на 866 Борис I изпраща делегация в Рим със 115 въпроса към папа Николай I, свързани с приемането на християнството. Пратениците на Борис получават „Отговорите на Папа Николай I на въпросите на българите" на 13.11.866. През следващата 867 същият папа Николай I изпраща покана до Кирил и Методий да посетят Рим, но не ги дочаква- умира на 13.11.867, точно една година след отговорите му на българските въпроси. Солунските братя са посрещнати възторжено от следващия Папа Адриан II, защото донасят в Рим мощите на Св. Климент, открити в Крим през 861. В катедралата Санта Мария Маджоре в края на 867г. папата освещава старобългарски църковни книги и така одобрява службата на славянски език.

С Кирил и Методий в Рим пристигат и няколко техни ученици, включително и любимецът им презвитер Климент с името на светеца, чиито мощи донасят. Него папа Адриан II лично ръкополага в свещенически сан през 868 в Рим, а за нас той остава в историята като Климент Охридски. Самите мощи на Св. Климент са поставени на мястото на древната му римска къща, където в момента се издига осветената в негова чест базилика „Сан Клементе". Две години по-късно там погребват и Константин-Кирил, починал в Рим през 869 г.- близо до мощите на кримския светец, чиято памет възражда. Ето как българският национален университет в центъра на София чрез патрона си Климент Охридски е свързан с името на древния кримски светец Климент. Това име е еднакво скъпо както за православните славяни, така и за римските католици, защото е послание за мир. В далечния 9 в. Кирил открива гроба на Климент, а днес ние откриваме гроба на Кирил чрез храма на Климент.

Преди 20 години, на 14.11.1994, имах честта и щастието да се срещна с Папа Йоан-Павел II в Рим, който през 1980 обяви Кирил и Методий за Покровители на Европа. В деня след аудиенцията посетих катедралата Сан Клементе, на 15 мин. пеш в ляво от Колизеума. В подземието на храма застанахме с благоговение пред гроба на Кирил. Основите на сградата се губят в античността и стигат до катакомби, от които се чува подземна река- разклонение на Тибър. Свещеникът от Сан Клементе ни помоли да се вслушаме и да отгатнем какъв е този шум като слабо ехо. Ние бързо отвърнахме, че е подземната река. А той учтиво възрази:

„Не, това е шепотът на вечността!".

Април 2014 

Възкресение

Валентин Брайков

www.braykov.com