/КРОСС/Никола Попоски, министър на външните работи на Република Македония

С вас, господин Попоски, разговаряхме в Скопие през февруари 2013 г. Тогава казахте, че сте „засегнат", защото България на 11 декември 2012 г. в Брюксел на практика блокира Македония да получи дата за преговори за членство в ЕС. И чрез „Преса" призовахте: „Не ни извивайте ръцете за Европа." Днес продължавате ли да се чувствате блокирани, или има промяна?
- Смятам, че климатът в отношенията е много променен, и то в положителна посока. Дължи се на факта, че поддържахме открит диалог с българската страна, седнахме и обсъдихме всички проблеми, по които има и по които няма съгласие, и това помогна да създадем атмосфера на по-голямо доверие. Вярно е, че има още доста какво да се прави, но климатът, в условията на който България и Македония развиват отношенията си, определено е положителен и смятам, че това е посоката.

- Ясно, като атмосфера - добре. А като резултати? Какво става с подготовката на договора за добросъседство и сътрудничество, чието подписване е условието на София да подкрепи Македония за преговори за членство в Европейския съюз?
- Има напредък във всяко отношение, вече три години продължава работата по договора. Но положителна атмосфера в отношенията се постига не само когато на хартия се записват ангажименти, но и когато след конкретни действия хората виждат реални резултати.

ЖП линията
София - Скопие най-после
ще се изгради

В началото на тази година аз и българският ми колега Кристиан Вигенин пратихме писма до Брюксел с искане за подкрепа в изграждането на транспортния коридор №8. Получихме положителен отговор и финансово рамо от Еврокомисията. И вече работим по македонската част на жп линията Скопия - София. Отсечката между Куманово и Веляковце се изгражда, за втория участък сме осигурили финансиране, включително с европейски средства.

- Тази жп линия е пословична, „строи" се от десетилетия... Всъщност от българска страна релсите стигнаха Гюешево. Кога най-после ще е готова?
- Това е дългосрочен проект, срокът за изпълнение е четири години. Важното е, че най-после се строи. Като сериозен принос за създаването на атмосфера, за която говорих, оценяваме и няколкото срещи на ръководствата на академиите на науките на двете страни. Тука причислявам и присъствието на българския и македонския посланик в Италия на литургиите на другата страна пред гроба на св. Кирил в Рим на 24 май. Тоест имаме очевидно подобряване на атмосферата, това е видно.

- Да се върнем към договора за добросъседство. Докъде стигна подготовката му?
- Бяхме постигнали добра динамика в заседанията на работните групи, разчистихме много неща.

Не сме си поставяли срокове за договора

Работата беше прекъсната заради това, че в Македония имаше президентски и парламентарни избори. Веднага щом се сформира новото правителство, ще продължи и работата по договора.

- Все пак кога очаквате да бъде подписан документът? Не сте ли си определили срокове?
- Не сме си поставяли срокове. Датата за подписване никога не е била нещо самоцелно. Ако се фокусираме върху датата, няма да се съсредоточим върху същността на проблемите. Но с оглед на динамиката в работните групи, с оглед на положителните сигнали, излъчени от премиерите на двете страни, моето усещане е, че сме на път да затворим и тази глава в отношенията.

- Във ваш интерес е този документ да бъде подписан бързо. Без него няма да получите дата за преговори за членство в ЕС, нали така?
- Да, именно въпросът за договора беше поставен от България, когато в един момент тя заяви, че няма безусловно да подкрепи Македония за членство в ЕС.

- Това условие, изглежда, е в сила, не сме чули някой да го отменя...
- Ние никога не сме отстъпвали от поети ангажименти, същевременно очакваме и от другата страна да изпълнява поетите от нея ангажименти.

- Вашият президент Георги Иванов преди време предложи - и българският президент Росен Плевнелиев се съгласи, - че ролята на договор би могла да изпълни и декларацията на премиерите на двете страни от 1999 г. Това позиция само на вашия президент ли е или и на правителството?
- Това, което аз чух, е, че вашият президент е казал, че по отношение на договора същата работа би свършила и тази декларация и че очаква положителен отговор от президента на Македония.

- Е, има ли значение чия е инициативата всъщност?
- Добре, доколкото аз знам, става дума за конкретно изявление на българския президент. Но във всеки случай имаше положителни сигнали и от двамата президенти по този въпрос.

Без териториални претенции

- Декларацията е важна, защото в чл. 11 пише: „Република Македония заявява, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония", т.е. няма да търси македонско малцинство в България. Ще остане ли този текст в договора?
- За ненамеса на Македония във вътрешните работи на България? Това е задължение, което е поето и в договора ни с Гърция. Никога не сме имали нито намерение, нито амбиции да се месим във вътрешните работи на други държави. Очакваме и те да не се намесват в нашите.

- Питам, защото според коментатори претенцията за защита на някакво „македонско малцинство" на територията на България в един момент може да стане предпоставка за териториални претенции...
- В България, в медиите, очевидно е изградено определено усещане или страх от това, че Македония може да има териториални претенции към България. Мога отговорно да ви кажа, че това не е нито желание, нито цел на когото и да е, няма и да бъде. Това, което искаме, е Македония и България да бъдат част от евроатлантическото семейство, да няма бариери между тях и да живеят като част от това семейство. Но и в Македония съществуват усещане и опасения, че в България някои не приемат реалността на съществуването на Македония и на македонците като нация.

- Но как, България първа призна независимостта на Македония...
- Да, но аз говоря за възприятия и опасения. Както у вас има хора, които смятат, че Македония иска да вземе част от българската територия - което няма никаква връзка с реалността, така и в Македония има опасения, че за много българи Македония не е самостоятелна и трябва да бъде част от България. Трябва да се борим с тези виждания.

- В крайна сметка очаквате ли да получите от ЕС дата за начало на преговори? По-миналата седмица казахте, че сте готови.
- Готови сме още от 2009 г. и сме все по-подготвени. Но и тогава, и сега проблемът е един и същ - той е в рамките на Съвета на ЕС и се дължи на съпротивата на Гърция. Досега проблемът винаги е била Гърция, само веднъж се включи и България - когато през декември 2012 г., както споменахте в началото на този разговор, заяви, че подкрепата Ӝ за нашето членство в ЕС не е безусловно.
Но както вече казах - по отношение на атмосферата, на взаимното уважение - нещата вървят в положителна посока и аз се надявам така и да продължат, за да ни бъде България партньор, а не да ни пречи. И в никакъв случай не искаме в България да се създават отрицателни чувства към Македония.

Не ни налагайте нищо насила

- В този контекст как възприемате идеите за съвместно честване на исторически дати и личности? Ето, наближава Илинден, 2 август. Българският президент, сигурно знаете, предложи на вашия президент да има съвместно честване на Илинден първо в България, после в Македония. Подобно предложение направи и председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Какъв ще бъде отговорът?
- Що се отнася до идеята за съвместните чествания, това не е нещо ново. И преди са се правели подобни предложения в различен контекст. Но за съжаление, на тези предложения винаги се е придавала едностранна политическа интерпретация. И мисля, че трябва да спрем с политическата злоупотреба с миналото. Ако се освободим от това желание, ще разчистим всички проблеми. В Македония имаме усещането, че винаги нещо ни се налага насила, вместо да се признае фактът на съществуването на македонската уникалност. И че реалностите днес са такива, че няма начин нещо да се налага насила. Точно това ни е създавало проблеми в миналото.

- Добре, но Илинден е български празник, вие също го празнувате. Тогава защо не заедно? Някакъв капан ли съзирате?
- Имали сме ситуации, при които на съвместните чествания се е гледало като на възможност за злоупотреба.

Македонската нация е „уникална"

Тоест чрез налагане на празненства да се постави под съмнение уникалността на македонската нация, съществуването на днешна Македония и т.н.

- Тоест на вас не ви харесва идеята за съвместно отбелязване на празници, годишнини, личности?
- Не, по принцип не съм против, това е част от европейската култура. Но смятам, че най-напред трябва да е изграждането на взаимно доверие.

- Така де, но след като българският президент и БАН предлагат съвместно честване на Илинден, каква ще е македонската реакция? Ще има ли отказ?
- Не бих искал да се говори за хипотези, да се спекулира с това предложение, нито кой с кого би празнувал. Все пак имахме конкретен случай в Рим, където българският посланик се присъедини към македонската делегация на гроба на св. Кирил. Същото направи после македонският посланик.

- А защо не се осъществи идеята за обща делегация за честванията?
- Заради разликата в нивото на делегациите. Македонската бе водена от премиер, а българската - от вицепремиер.

- Освен за ЕС кандидатствате и за НАТО. Наскоро имахте среща с генералния секретар на организацията Андерс Фог Расмусен. Какво обеща той за членството?
- От 2008 г. сме изпълнили всички критерии за членство в НАТО, де факто се държим като член на НАТО, активно участваме във всички военни учения, мисии, операции, щабове и т.н.

Гърция е
най-безгрижният член на евросемейството

Бяхме спрени незаконно от Гърция пак по същата причина - заради спора за името. Просто Гърция се възползва от правото на силата като член на НАТО и незаконно блокира приемането ни. Този спор се води вече повече от 20 години, но за разлика от България процесът на изграждане на доверие с Гърция още е в началото си. Гърция е най-безгрижният член и на НАТО, и на Европейския съюз.

- Кога ще формирате новото правителство?
- Тази седмица би трябвало да имаме нов кабинет.

- Вие ще останете ли на поста си? Как да напишем - интервю с отиващия си външен министър на Македония или с бъдещия външен министър на Македония?
- В този момент не мога да ви отговоря. Ще го реши парламентът. (По предварителна информация на „Утрински весник" от вчера Попоски запазва поста си - б.р.)

Източник: "Преса"