/КРОСС/ В дните, когато България отново е на кръстопът и очаква утрешният ден да е по-добър от вчера, всеки трябва да си спомни за най-известната творба на Захари Зограф - "Колелото на живота". То е изрисувано преди много години на стената на манастира "Свето Преображение Господне" край старата столица, но и днес законите му важат с пълна сила както за вярващи, така и за невярващи в Христос.
Архимандритът на манастира отец Георги разкрива тайното послание на колелото, което е съставено от две окръжности. Черната е за тези, които се стремят към всички блага на земята, но без да почитат законите на Бог. А вътрешната окръжност изобразява живота на тези, които също преследват своите цели и берат плодовете на труда си, но по правилата на християнството. Наскоро манастирът нашумя със съкровището си, което се пази в БНБ.
Имането включва 999 златни монети, 8099 лева, стари сребърни монети, златни и сребърни парички, както и множество накити. Всички те се съхраняват от 52 години в сейфовете.
Съкровището е трупано дълги години още от самото създаване на манастира преди повече от 10 века, но е иззето от тогавашната милиция. То е грижливо описано и съхранено в тайник в манастира през първата половина на ХIХ век от рилския монах отец Зотик, който е бил и игумен. Монасите в обителта разполагат и с документ за съкровището, което сега е на сигурно място в трезора на банката.
Преображенският манастир пази спомен за добро и лошо, за ангели и демони. Не случайно Колелото на живота е изрисувано на южната стена на манастира, която се вижда веднага след като се прекрачи портата. Отец Георги казва, че майсторът зограф още когато го е замислял, е искал да накара всеки, който влезе и го види, да се замисли как живее и къде се намира по своя път. Обителта събира на едно място и двамата най-големи възрожденски майстори - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето. Издигнат е в красива скалиста местност на брега на Янтра на 7 километра от Велико Търново, близо до село Самоводене. През 1360 година, по времето на цар Иван Александър, манастирът получил автономност. Легенди го свързват с ктиторството на втората жена на царя Теодора-Сара и на сина им Иван Шишман. Поради това светата обител е известна и като Сарин или Шишманов манастир. Преображенският манастир е най-големият от всички свети обители, разположени около Велико Търново, и четвърти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през XIII-XIV в. Първоначално манастирът е метох на Ватопедския манастир от Света гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през XIV в. През Средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400-500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място е изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на XIV в. След падането на България под османско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от османците, а впоследствие е разрушен напълно.
На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е игумен. Строежът на главната църква започва през 1834 г. и е възложен на Димитър Софиянлията. Заради участието си във Велчовата завера от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837 г., се заема Уста Кольо Фичето. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от Захарий Зограф. Строителството в Преображенския манастир продължава активно до 1863 г., когато под ръководството на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква "Благовещение" (1863 г.). Още по времето на отец Зотик Преображенският манастир се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера през 1835 г. до Априлското въстание през 1876 г., е подслон за много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев и др. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самият Дякон неведнъж е намирал убежище тук.
През годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата. Днешния си вид манастирът добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати през първата половина на XIX век от Кольо Фичето. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква "Благовещение". В 1891 г. е завършен гробищният параклис "Възкресение Лазарово", а в 1894 г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849-1851 г. Наред със славянските просветители св. св. Кирил и Методий Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" носи негов автограф.
Църковният иконостас е създаден през 1838 г. от група майстори резбари от тревненската школа. Иконите по него също са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. В Преображенския манастир са съхранени ценни реликви, книжнина и българска иконопис, като например Четириевангелие от 1629-а, Неделник (Кирякодромник) на Софроний Врачански, кондиката на манастира, започната през 1825 година.
Много често хората се чудят защо преди векове е имало чудеса и дали въобще е имало или те са само легенда. Архимандрит Георги казва, че чудеса стават и сега, но много малко от хората имат очи да ги видят. Едно от чудесата спохожда манастира през 1991 г. Тогава скалният масив над обителта се разцепва и от него падат няколо огромни камъка. Като че ли Бог тогава издига невидима стена и скалите се спират на метри и от църквата и килиите. И до ден днешен до камбанарията стои огромната скала, която минава на сантиметри от сградата, сякаш отклонена от невиждана сила, пише standartnews.com.