При производството на основни метали са необходими мерки за постигане на бърз и устойчив разтеж
Секция: ИКОНОМИКА
25 Юни 2014 15:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
При производството на основни метали са необходими мерки за постигане на бърз и устойчив разтеж

/КРОСС/ На 25 юни 2014 г. в Централ Хотел Форум в София бе представен секторен анализ „Производство на основни метали", част от проекта „Възраждане на индустрията в България", иницииран от КНСБ и реализиран съвместно с работодателски организации и представители на научните среди.

Председателят на Синдикална федерация „Металици" Васил Яначков посочи, че след икономическите промени се е изменила структурата на българската индустрия, рязко е намаляло вътрешното потребление на метали и секторът е станал експортно ориентиран. „Технологичните промени и неправените инвестиции осигуриха жиснеспособност и конкурентноспособност на производствата, създадоха нови възможности за реализация и промяна на пазарите. Това запази металургията като важен и работещ отрасъл с висок дял в икономическите показатели на страната и в износа на стоки", коментира Васил Яначков.
От анализа става ясно, че металургичната индустрия в България има висок относителен дял в показателите на преработващата промишленост - 15% - 18%. Приносът на металургията в общата добавена стойност на преработващата промишленост през последните години в България има дял между 5% и 9%. Добавената стойност през 2012 г. от един зает в сравнение със средните стойности за преработващата промишленост е почти три пъти по-висока. Една от най-високата добавена стойност на един зает в страната се отчита в цветната металургия.
Вносът и износът на металургични продукти през 2013 г. запазват своите стойности на нивото на предходната година. Отчита се спад в стойностите на износа в черната металургия, който се компенсира от ръста в цветната металургия, общата стойност е 6,6 млрд. лева. Износът на цветни метали вече надвишава 5 млрд. лв., а положителново външно-търговско салдо е почти 4 млрд. лв.
Ренета Петрова - заместник-председател на „Металици" изтъкна, че преструктурирането, инвестициите и новите технологии са довели до количествени и качествени промени в работната сила. „В период, който включва последните 10-12 години, беше редуциран броят на фирмите и производствата, които работят в областта на металургията. Само за последните пет години предприятията в сектора от 221 броя през 2008 г., през 2012 г. са намалели на 166 броя, редукцията е над 30%. В този период заетият персонал също е намалял приблизително с 50%. Ако през 2008 г. общият брой на работещите в сектора е бил 21 430 души, то в 2012 г. техният брой е намалял на 12 211 души", поясни Ренета Петрова.
Тя отбеляза, че направените инвестиции в сектора са довели до намаляване на персонала и многократно повишаване на изискванията по отношение на квалификация, знание и умения. „Пазарът на труда в България се влияе от тенденциите на застаряващото население и наемането на добре обучени (според потребностите на предприятията) млади хора се превръща в сериозно предизвикателство", отбеляза Ренета Петрова и допълни, че за да се преодолеят тези пречки пред развитието на предприятията от сектор „Металургия" е необходимо не само да се фокусира вниманието към образователната система и професионалното обучение, но и да се направят тези предприятия атрактивни за младите хора и да могат да се задържат високо квалифицираните кадри.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че в редица държави се говори за „реиндустриализация". „Признава се, че задържането в развитието на индустрията е започнало дори преди началото на Световната криза. Залага се на нейното възстановяване, което е от водещо значение за икономическото развитие и за разкриването на работни места", заяви Пламен Димитров. Той подчерта, че именно поради тази причина КНСБ инициира реализацията на проекта „Възраждане на индустрията в България", чиято цел е да се направи цялостен анализ по темата, както и анализи в основните индустриални сектори.
Металургичният сектор е основен фактор във формирането на БВП и в експорта на българска продукция. В него са заети хиляди работници и служители. Секторът изисква значителни инвестиции за модернизация на мощностите, за намаляване на енергоемкостта, за подобряване условията на труд и за спазване на екологичните изисквания на производството. „Специално внимание следва да се обърне върху повишаването на квалификацията на работещите в сектора, предвид свързания с високи натоварвания и отговорности характер на дейността. Наложително се изисква степен на развитие на социалния диалог", отбеляза Васил Яначков.
На дискусията по темата присъстваха още Светлана Дянкова - заместник-министър на труда и социалната политика, Политими Паунова - изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия, представители на работодателски организации, председатели на синдикалните организации в крупните предприятия в сектора и други.