/КРОСС/ През ноември 1920г. Руската Армия на генерал П.Н. Врангел е напуснала Крим и се е евакуирала в Константинопол, полуостров Галиполи, Бизерту (Тунис) и остров Лемнос. Отначалото на декември 1920 година на Лемнос са се установили над 8600 военнослужещи от Донския казашки корпус и около 16 хиляди кубанци. Такава сила е била опасна за съюзниците, преди всичко за французите. Затова те настойчиво са искали от Врангел да преведе казаците в разряд бежанци и да ги разсели в различни държави. През юни 1921 г. започва прехвърлянето наказашките части в България и Югославия. В България се разполага Донският казашки корпус и Донското атаманско училище. Някои от корпуса са заминали заедно със своите семейства.Щабът на корпуса се разположил в Стара Загора. В България казаците са намерили радушен прием сред по-голямата част от народа. Българите сапомагалина казаците с каквото са могли: устройвали са ги на работа, осигурявали са им медицинска помощ. Болшинството от военните на корпуса са били участници в Първата световна война и в Гражданската война, много от тях са били тежко ранени. Към това се прибавяли и последствията от тежкото «Лемноско пребиваване». Затова смъртността сред военнослужещите и техните семейства е била висока. Умрелите са били погребвани на различни гробища в България, в това число 37 души в кгробището на Стара-Загора и няколко в град Шипка.

През 1926 г. в щаба на Донския корпус решили да увековечат паметта за казаците и всички руски бежанци, умрели в България. Със средствата на щаба на Донския корпус в гробището в Стара Загора от общината са били закупени 800 кв. м. земя, която е била оградена и е станала руски участък на гробището. През1927 г. на този участък в присъствието на щаба на Донския корпус и негивия командир генерал Ф. Ф. Абрамов, а също така редови казаци и техните семейства, тържествено е бил открит кръст-паметник, на който е бил издълбан надпис:«Донски казашки корпус на своите съратници, намерили вечен покой в България. 1921-1927». Също така, върху паметника са били издълбани имената на всички руски хора, починали в България през указания период. Заради недостиг на средства, паметникът е бил изработен от бетон и цимент.

През 2013 г. кметството на гр. Стара-Загора е взело решение за унищожаване на старото гробище, на мястото на което ще бъде изградена индустриална зона. Във връзка с това, ръководството на града се обърнало към Благотворителния фонд «Наследие» (Руският Лемнос)с инициатива за пренасяне на кръста паметник на друго място. На гробището не са останали руски гробове. С благоволението настарозагорскиямитрополит Галактион е било решено паметният кръст да се възстанови в град Шипка, около храма Рождество Христово,къдетопочива прахтана руските воини-герои на отбраната на Шипка през1877 г. и старото руско военно гробище, където са погребани останките на воините на Бялата Армия. Това предложение е било подкрепено от НБФ „Наследие“ , ФГБНИУ (Федеральное государственное бюджетное научно-исследовательское учреждение ) «Руски научно-изследователски институт на културното и природното наследие „ Д.С. Лихачева“» при Министерството на културата на РФ, ФГНБУ «Руски институт за стратегически изследвания»,представители на руската и българската общественост.

Тъй като пренасянето на паметника като цяло е невъзможно, заради неговото аварийно състояние,взето е решение да се изработи нов постамент, в който да се монтира оригиналната плоча с надписа и да се издигне върху него реставрирания паметен кръст.

Откриването на възстановения кръст-паметник ще се състои на 2 юли 2014 г. в присъствието на официалните руска и българска делегации.