Христо Стоичков: Плаках два пъти в деня на финала
Секция: Интервюта
15 Юли 2014 11:08
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Христо Стоичков: Плаках два пъти в деня на финала

/КРОСС/Христо Стоичков пред "Труд"

- Световното в Бразилия е история. Как ще го запомни Христо Стоичков?

- Беше наистина чудо. За първи път европейски отбор триумфира в Южна Америка, Бразилия за първи път падна като аутсайдер с 1:7, старият шампион на планетата сдаде титлата още след втория си мач. Само това стига да са щастливи тези, които видяха шоуто.

- За вас с какво беше уникално световното?

- Бях щастлив през цялото време. Изживях едни прекрасни 40 дни, които ще помня като всички победни мачове от кариерата си. Работих в огромен и прекрасен екип на телевизия "Унивижън". Счупихме всички рекорди по гледаемост и минахме 100 милиона аудитория. И ще ви призная - плаках два пъти в един ден. Да, не се срамувам да го кажа. Плаках. Първо, когато колегите в ефир ми връчиха "Златна топка" за изявите пред камера. Беше страхотно - всички аплодираха под прожекторите като преди 20 г., когато пак ми връчиха "Златна топка".

- Другите сълзи за какво бяха?

- Отидох да си взема довиждане с Диего Марадона. Прегърнахме се, на него му беше мъчно за загубата на Аржентина на финала. И двамата се просълзихме, обещахме си да се чуваме по-често. Но това е много лично, даже не трябваше да ви го казвам.

- По това време преди 20 г. вие водихте България към най-големия успех на страната в спорта. Не изпитахте ли тези дни и носталгия по миналото?

- Неизбежно е. На полуфиналите си казвах: "Ей, ние бяхме на този мач, светът ни гледа. Ние, малката държава от Балканите, подлудихме света!" Жалко, че не ни дадоха да стигнем до финал тогава. Един французин ни ограби, а сега чух, че някакви българи му давали думата да се изказва. Този корумпиран тип, когото няколко месеца по-късно на мач "Барселона" - "Манчестър Юнайтед" заплюх в лицето и го нарекох крадец. А той толкова гузен беше, че дори не посмя жълт картон да ми покаже.

- Нека спрем дотук, да не сме причина да се ядосате за първи път в Бразилия...

- Не, аз съм свикнал на всичко. Нищо лошо и нищо хубаво не ме е подминавало, като говорим за медии. Хвалебствия или обиди не ми влияят отдавна.

- А давали ли сте си сметка, че вие можете да се откажете от България, но реално тя от вас не?

- Това някъде съм го чел.

- Навсякъде срещу "Златна топка", "Златна обувка" на световно, европейски клубен шампион, 125-те най-велики играчи на ФИФА в историята, играч на света пише Христо Стоичков (България). Ако се извади името ви, реално няма да сме на картата на успехите.

- Може би, но футболът е колективен спорт. В нито едно интервю не казвам "аз", а "ние". И за пореден път сега свалям шапка на всички, с които съм играл - от Харманли до националния отбор. Без тях нямаше да успея.

- Дадохте стотици интервюта, хиляди снимки си направиха с вас. Не отказахте на никого, но това не е ли безкрайно уморително?

- Не, приемам го за част от играта. За задължение към футбола, който ме е направил известен по света. А и да видяхте някакво нахалство, когато хората искат снимки. Любезни, знаят как да попитат, да уцелят момента. При такава ситуация не съм разочаровал никого, когото и да било.

- Кой ви беше любимият играч на мондиала?
- Колумбиецът Хамес Родригес. Знам какво е да вкараш шест гола на световно, а той го направи толкова млад. Страхотно момче, моите приятели Валдерама и Асприля също го хвалиха много, а звезди от техния ранг знаят за какво става дума.

- Коментарът ви за финала?

- Видя се, че и най-големият играч на света няма шанс срещу отбор като Германия. Чакаше се Лео да реши мача, но той имаше проблеми. Сърцето ми беше за него и Аржентина, но нямаше да е справедливо Германия да не спечели. Бяха големи. Малка слабост виждах само в защитата им, но вратарят Нойер я компенсираше.

- Кого ще отличите от германците?

- Мюлер - за мен той беше номер едно на световното. Показа, че няма тайни за него в големия футбол.

- Защо Бразилия претърпя такова фиаско?

- Не съм виждал по-слаб бразилски отбор. Нямаха лидери, които да диктуват самбата, с която всички сме свикнали. Според мен и Бразилия, и Аржентина нямат поколение. И предстоят тежки години за грандовете на Южна Америка. Страшно няма. Германците изпаднаха в подобна ситуация, стегнаха редиците и виждате какво правят. Въпросът е да се подхожда умно и с правилно планиране.

- Много критикувахте ФИФА, защо?

- Защото имам смелост, имам основание и защото имах голяма, мощна и богата медия зад гърба си и многомилионна аудитория. Резилите на Блатер и неговата шайка нямат край. Хващат ги по хотелите с по една торба пари от далавери с билети. Постоянно ги обвиняват в корупция, но те са безскрупулни. Правят си каквото поискат на гърба на футболистите. Раздават награди по интереси и затова взеха анкетите от журналистите. За да си редят пасианса, както си искат и без да се съобразяват кое е добро и кое е лошо за футбола.

- Да сменим темата. Най-смешният момент за вас на мондиала?

- Има такъв. Дойде една красива журналистка от Колумбия за интервю за шоупрограма. И този зевзек Асприля пристигна с някакъв диджей и пуснаха музика. Започнаха да танцуват около мен, насъбра се половината пресцентър - камери, светкавици, смях. Колумбийци. Умеят да се веселят.

- Не забравихме ли в България да се усмихваме?

- Да, убедих се окончателно за тези шест месеца живот в Маями и Рио. Сега се чувствам абсолютно спокоен, нищо не ме изнервя. Ходя си сутрин на голф, на разходки в океана, а вечер слагам костюма за програмите. Всичко ми е подредено, нарисувано. Трябва само да съм там.

- Имате първия играч от вашата школа в Етрополе продаден за милиони...

- Да, но Ивайло Чочев не е първият. Симеон Славчев, който отиде в "Спортинг", също мина през Етрополе. Ще ви кажа нещо - хулят ме в България, че Стоичков бил такъв, бил онакъв. Бил играч, но друго не можел. Но за една календарна година играчи, с които съм работил, бяха продадени за над 7 милиона евро. При мен Георги Миланов стана Футболист №1 на България и "Литекс" го продаде за три милиона евро. Славчев го наложих като титуляр и му взеха 2,5 милиона евро. Сега Чочев - ЦСКА взема 2 милиона евро, от които почти половината са за Етрополе, за да произведем други като тези талантливи момчета.

- От Етрополе към "Барселона". Как ще се развият събитията там?

- Тежко ще бъде. Започват промени, а те винаги носят след себе си проблеми.

- Вие оставате ли в Маями?

- Преподписах договор с "Унивижън" до световното в Русия през 2018-а. Имам оферти, които звучат много обещаващо, но вече ще избирам, без да бързам. Сега съм на слънце, животът е хубав и не съм склонен на промени. Планирам десет дни почивка в България и после обратно в Маями. Все пак съм работник на заплата, ще трябва пак да слагам костюма.