/КРОСС/Само преди дни у нас беше руският външен министър Сергей Лавров. Неговата визита предизвика противоречиви реакции предвид напрегнатите напоследък отношения между София и Москва.

Българо-руските дипломатическите отношения датират от 135 години. Едно богато минало, довело до настоящето, с тенденция да си проправи път към светлото бъдеще. Но дали ще е светло това бъдеще за българо-руските отношения? Зависи колко е запотен прозорецът, през който гледаме.

В развитието на политическия диалог и на дипломатическите отношения между двете страни трябва да се наблегне на общата славянска парадигма, която е заложена в основата на взаимоотношенията от векове. „Арабската пролет" и украинската криза обаче формират един напълно нов етап в развитието на политическите отношения. Апелът и към двете страни е - сирийски, иракски, либийски и украински сценарий да не се допуска да стане „ заразна болест". Много негативно се отразява на двустранните отношения непрекъснатата смяна и нестабилност на българския парламент.

При наличието на такова непостоянство се работи изключително трудно. Днешна Русия също е променена. Но същевремено е отворена за непрекъснат диалог на политическо и културно ниво. Не трябва да се подценява ролята на младежта и на двете страни, именно тя е способна да доведе до реални бъдещи резултати - това бе мотото на руските участници по време на разговорите в София. България и Русия са част от полярен свят и сблъсък на цивилизациите. Затова и двете страни трябва да се стремят към Европа, но без разделителна линия. И България, и Русия трябва регулярно да провеждат професионален дискурс по дипломация и международни отношения, за да гледат в една посока, в противен случай те са като две очи на едно лице, но гледащи в различни посоки.

Тази „кривогледост" трябва и може да се излекува, стига да искаме. Само когато се обединят възгледите, можем да имаме Европа без разделителни граници. Кризите се пораждат от двойните стандарти, а „двойната" политика доникъде няма да ни доведе. 135 години българо-руските дипломатически отношения са в плен на филството и фобството. Не е ли достатъчно? Прекалено много емоции - балкански инат и руска душа - нека намерим златната среда за постигането на градивна политика. Всички са играчи, и в Русия, и в България, важното е на коя карта ще заложиш. Съдбоносната прогноза за България е да бъде разкъсана от 3 цивилизации - православната, мюсюлманската и западната. Кой от тези сценарии ще се реализира зависи от нас, българите. За да постигнем креативни резултати, трябва да се наблегне на духовните ценности, при това на всички нива, както на политическо, така и на културно и на парламентарно. В последно време се наблюдава значителен дисбаланс на икономическите отношения между двете страни. И въпреки изкривения политико-икономически паралел, се стигна до извода, че в бъдеще активно ще се развиват културните отношения между двете страни и именно те ще бъдат определящи. Диалогът между руската и българската култура с неговите традиции и съвременност да бъде активизиран с превод на книги, свободно избираем руски език в училищата, взаимен обмен на журналистически кадри, изучаване на руска журналистика в българските ВУЗ-ове. Предложено бе да се направи интернет платформа за младите журналисти, където те биха могли да обменят мнение и опит. От руска страна министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров подчерта, че напоследък изключително се е засилил преводът на българска литература на руски език. „След толкова години затишие руският читател отново има възможността да се запознае с българските автори, което е похвално".
Важен фактор е и православната църква в изграждането и запазването на българо-руските отношения през вековете и до днес.

Изводът го знаем всички - една вяра, славянски народи - да не забравяме корените си и да не ги пресаждаме там, където те няма да виреят. И нека следваме славянския девиз, който Сергей Лавров ни припомни: „Не в силе Бог, а в Правде" - „ Бог не е в силата, а в Правдата."

Коментар на Оля Ал-Ахмед, "Новинар"