/КРОСС/Свастики и надписи оскверниха паметника на банкера Атанас Буров, който се намира зад затвора в Пазарджик. Ентусиасти се опитаха да го освободят от грозната премяна, но така и не успяха, пише "Марица". 

През тази година се навършиха 60 г. от смъртта на известния българин. Тя го настига в пазарджишкия затвор, а тялото му е заровено в нива зад него. До днес не се знае къде точно и заради това паметникът бе поставен на произволно избрано място.

През пролетта в града ни се появи още едина скулптура на банкера. Тя се намира в градинката пред ОББ, а автор на проекта и изпълнението е известният пазарджишки скулптор Леон Бабачев.

Буров е български финансист, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919-1920) и на външните работи и изповеданията (1926-1931).

Считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20 век, а заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва е наричан "идеолог на българската буржоазия". Роден е на 12 февруари 1875 г. в Горна Оряховица. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен заради организирана от социалистите стачка. Взема изпитите си за матура като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да продължи по-нататъшното си образование в престижни висши учебни заведения в чужбина. Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София - Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия - минното Българско акционерно дружество "Бъдеще", Българска търговска банка, Застрахователно дружество "България", Акционерно дружество "Бяло море" и други. След завръщането си в България става член на Народната партия. Неколкократно е избиран за депутат от нея.

По време на Втората световна война Атанас Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 г. става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година. След освобождаването си през 1945-а той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, през 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 г. затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик. Умира на 15 май 1954 г. в затвора в Пазарджик.