/КРОСС/ Емилиан, епископ Кизически, претърпял страдания за Христовото изповедание при царуването на иконобореца Лъв Арменец.

Свети Емилиан нееднократно бил принуждаван да се отрече от поклонението на честните и свети икони, но той, неотклонно следвайки учението на светите отци, не се подчинил. За тази своя вярност към православната вяра той понесъл много неприятности от еретиците, дори бил затворен в тъмница; но свети Емилиан понасял всичко с радост и с надежда за временните страдания да получи вечното блаженство.

След като преминал своя жизнен път в такова чисто християнско настроение, намирайки се сред скърби и страдания, свети Емилиан умрял в заточение, уповавайки се на Господа и украсен с венеца на изповедничеството.

По преподобни Никодим Агиорит, "Синаксаристис", Цариград, 1845 г., и "Неон мартирологион", Атина, 1961 г.

Свети мъченик Триандафил бил твърде млад, на около 18 години, родом от Стара Загора, и бил моряк. Пострадал мъченически за своята християнска вяра в Цариград на 8 август. За година на неговата смърт преподобни Никодим Агиорит в своя труд "Синаксар" (Цариград, 1845 г.) сочи 1570 г., а в другия си труд "Неон мартириологион" (новопреиздаден в Атина, 1961 г.) - 1680 година.

Паметта му се празнувала на неговия ден (8 август). Никодим Агиорит съобщава, че житието му било написано от житиеписеца Иоанис Кариофилис, но изглежда и той го нямал под ръка, за да го даде в своите трудове.

Само два стиха са запазени в чест на мъченика (както правят гърците), които преподобният Никодим дава в своя "Синаксар":

Триандафил се яви като нов трендафил,
очервен от потока на своите кърви.

Засега не се знае нищо друго за този наш мъченик.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.