/КРОСС/Българинът едва ли живее с надежда, за нещо по-добро. Средният ни сънародник едва ли мечтае, едва ли изпитва нещо повече от това, да се надява на шестица от тотото или от някоя друга спекулативна игра... Нямам право да говоря от името на другите, но да се надяваш на случая, на нещо подхвърлено като на улично куче, не означава, че си разбрал в какво вярваш, че силно се стремиш към нещо твое, че си готов да минеш през всякакви изпитания, за да осъществиш себе чрез мечтата си. За повечето българи днес най-популярната надежда, е че ще им се размине - земетресението, наводнението, спинът, ракът, инфарктът, мозъчният инсулт, цирозата... И се кръстят само, когато са в бингото, казва поетът Румен Леонидов в интервю за Фрогнюз.