София /КРОСС/ Три съсловни организации - Асоциация на прокурорите в България (АПБ), Българска съдийска организация (БСА) и Камарата на следователите в България (КСБ),публикуваха съвместно становище за предложената от Министерството на провосъдието актуализирана стратегия за съдебна реформа, с което се противопоставят на предлаганите промени в структурата на управлението на съдебната власт от Висшия съдебен съвет.

"АСОЦИАЦИЯТА НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ и КАМАРАТА НА СЛЕДОВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ категорично се противопоставяме на предложението за разделяне на Висшия съдебен съвет на две отделни колегии, пишат в общото становище трите организации. - Считаме, че създаването на две отделни колегии, т.нар. "прокурорска" и т.нар. "съдийска", ще е в пряко противоречие с чл. 130 ал. 6 т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 129 ал. 1 от Конституцията на РБ. Наред с това подобна мярка ще създаде риск от изолиране на Прокуратурата от Съдебната власт, което би улеснило по-късното й преминаване в подчинение на изпълнителната власт. Този риск е особено голям и реален, предвид обявеното от Министерството на правосъдието намерение за предприемане на конституционни промени, в случай че предложените идеи за реформи не се осъществят."

Освен че те намират за противоконституционно разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска, трите организации отхвърлят опасенията, че сегашната практика допуска прокуратурата да кадрува в съда. Въпреки многократно посочваната от медиите практика, че при избора на ръководители не само в прокуратурата, но и в съдилищата обичайно във ВСС се гласува за явни или скрити фаворити на главния прокурор.

Общото становище на трите организации е представено на Министерството на правосъдието в отговор на процедурата, която служебният министър Христо Иванов предприе за акатуализация на Стратегията за съдебна реформа, в която основните акценти са повишаване на общественото доверие в правосъдието и върховенство на закона чрез гарантиране на независимостта на съдебната власт.

На 12 август министър Иванов се срещна с представители на 15 неправителствени и съсловни организации, на която той ги увери, че

ще се търси консенсус между изпълнителната власт и гражданския сектор за реформа

и ги покани да дадат своите виждания до началото на септември.

За консенсус пледира и бившият министър Зинаида Златанова на заключителната си отчетна пресконференция, тъй като в началото на годината и тя огласи предложения за законодателни промени, които предвиждаха структурлни промени и разделяне на ВСС на съдийска и прокурорска колегия, за да се гарантира независимостта на съда.

На срещата на 12 август трите съсловни организации - Асоциацията на прокурорите, Българска съдийска асоциация и Камарата на следователите - не изпратиха свои представители. Игнорирането на срещата с министъра, на която той призова за постигане на консенсус, и излизането им днес с общо становище против, наподобява повече организирана съпротива срещу онези елементи от актуализираната стратегия, които биха довели до реални промени, отколкото участие в конструктгивно обсъждане.

Какво е известно за трите съсловни организации?

В публичните активности на Асоциацията на прокурорите в България досега не е известно да е изразявано становище, различно от мнението на ръководството на прокуратурата и главния прокурор.

След преминаванвето на следствените служби в София и страната към окръжните прокуратури се канализира често в същата посока и активността на следователите.

А Българската съдийска асоциация (БСА), наброяваща около 300 магистрати, е известна предимно със защитата си на статуквото. Както и с призивите преди няколко години на върховни съдийски шефове - сред които и неуспялата кандидатка за конституционен съдия Венета Марковска, към редовите съдии в страната, да се записват в организацията, за да придобие масовост, която да се противопостави на апелиращия за реформа Съюз на съдиите в България (ССБ), в който членуват около 1000 съдии.

БСА е известна също и с това, че именно там членуват съдиите с обществено дискредитиран имидж заради придобитите крайморски терени от техните крайно нуждаещи се деца и близки.

На същите съсловни организации, без да ги назовава поименно, заложи миналата седмица и председателят на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, защитавайки оспореното от експерти електронно гласуване в предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд и отхвърляйки гласуването с бюлетини. Тогава той заяви пред журналисти, че от пет съсловни (професионални) организации на магистрати, само една - Съюзът на съдиите в България (ССБ), възразявала на приетите от ВСС правила за избор. Правила, които бяха поставени под съмнение дори в януарския доклад на Европейската комисия, съобщава "Дневник".