/КРОСС/Днес Таня Масалитинова щеше да навърши 93 години. 

За нищо не съжалявам, имах интересен живот. Това често повтаряла голямата актриса Таня Масалитинова. Тя си отиде на 92 години това лято. 

Има една особена група актриси, във всяка театрална култура ги има, които не стареят, а се променят с възрастта така, че още повече се доближават до сърцевината на професията Актьор. В Русия такава актриса е Алиса Фрейндлих, в Америка - Елън Бърстин, в Унгария - Мари Тьорьочик... Редки цветя, които никнат на различни географски ширини. Те се изправят след инсулти и играят, прекрачвайки десетилетия - пишат мемоари, които стават бестселъри, не се пестят, ако ще десет души да има в залата, не изпускат от очи партньора, защото знаят, че театърът е съвместно действо, пише днес във "Факел" Майя Праматарова по повод годишнината от рождението на актрисата.

Любим партньор на Таня Масалитинова бе Славка Славова. Те двете са един от големите дуети на българската сцена, на световната сцена, за които никакви обстоятелства не са повод да не са на висотата на самите себе си и театъра, който е в кръвта им.

Тази кръв Таня бе наследила от театралното си семейство, в което и баща й, и майка й, и леля й, всички, заразени от сценичния бацил, творят на сцени в Москва, Прага, София. При едно гостуване в Москва, Таня съпровождаше изложба на Народния театър, свързана със сценичното дело на баща й, Николай Масалитинов. Вечерта започна при полупразна зала, заради зимна буря. Постепенно залата се запълваше, като при всеки нов човек, Таня съумяваше да направи така, че да го въведе бързо в представеното до момента. Нейната духовитост предизвикваше постоянния смях у публиката, забравила за бурята навън.
Преди тринайсет години, на 80-ия си рожден ден, тя ми каза: "Успях да взема от този живот толкова, колкото имах сили да взема. И утре да умра - пак ми стига" и... продължи по пътя, "по вълните на паметта ни".