/КРОСС/Божидар Димитров, директор на НИМ, "24 часа"

ДЕВЕТИ септември е една от преломните дати в българската история, когато държавата и народът са принудени да тръгнат по един различен от досегашния път. Освободен от идеологическите пристрастия, трябва да заявя, че на тази дата е извършен един държавен преврат срещу прогерманския политически елит, който управлява страната в годините на Втората световна война.

Ако България беше останала открито или скрито в орбитата на нацистка Германия, безусловно щеше да претърпи много жестоки последици. Щеше да бъде териториално ампутирана, както се случи с някои съюзници на Хитлер, като например Унгария, които останаха с него до последния момент.

Вместо това България завърши войната дори с териториална придобивка - Южна Добруджа, което е уникум в световната история. Това стана през 1940 г., по време на Втората световна война, благодарение на стеклите се обстоятелства.

Друг е въпросът, че България беше заложена по вина на Великите сили, включително и на демократичните Съединени щати и Великобритания, които при подялба на света със Сталин буквално ни продадоха на Съветския съюз.

Важно е да се знае обаче, че на 9 септември, властта не беше взета от комунистите, а от т.нар. Отечествен фронт, в който влизаха освен комунистическата партия и няколко буржоазни. Това са военният кръг "Звено", който държеше Българската армия и в този момент беше крупна военна сила с близо 600 хиляди войници и офицери. Тъкмо звенарите извършиха преврата.

С Радикалдемократическата партия, Земеделския народен съюз на Никола Петков и Георги Михайлов Димитров - Гемето беше предопределено усвояването на властта от Българската работническа партия (комунисти).

Така страната беше изведена от орбитата на страните с пазарна икономика и от орбитата на демокрацията, което всъщност стана още през 1934 г., но за кратко.

Търновската конституция беше върната на власт. Но българските комунисти, опрени на мощната подкрепа на Съветския съюз и при пълното бездействие на западните демократични сили, които спазваха уговорката със Сталин, в рамките на две години превърнаха България в една тоталитарна държава, управлявана от една партия, и даже правилно е да се каже - от един човек.

Така че представянето на Девети септември като дело изключително и само на комунистите, не почива на истина. Отечественият фронт тогава въобще не беше се превърнал в казионна организация. По това време действително реална сила и власт имаха комунистите и политическия кръг "Звено", БЗНС на Никола Петков, донякъде Радикалдемократическата партия и широките социалисти също. Но постепенно те бяха елиминирани доброволно и с обещания за постове в бъдещо управление, а други - с насилие чрез осъждане и обесване на лидерите им, като Никола Петков, или принудения да избяга в чужбина Георги Михайлов Димитров-Гемето.

Днес никой не отбелязва 9 септември както преди промяната през 1989 г. Дори и социалистите. Вероятно така искат да подчертаят, че са демократична партия, която не иска да има много общо с една тоталитарна партия. Използват обаче носталгичния по тези времена електорат.