Пазарджик /КРОСС/ Иконата на Иисус Христос Пантократор /Вседържател/ в катедралната църква "Успение Богородично" в Пазарджик трети ден пуска миро.
Течността не бива да се докосва, каза свещеник Яков, тъй като тя вероятно има божествен произход. Край иконата се усеща приятен аромат.
Тя е разположена на "царския ред" на иконостаса, като се пада петата вдясно от "царските двери" на олтара. Никой от посетителите на църквата и служителите в нея не си спомня дали в града е имало друга икона, която да мироточи.
С дясната си ръка Христос благославя, като пръстите му образуват гръцките букви ІС ХС, съкращение на Иисус Христос. Това разположение на пръстите е също нагледно учително средство - палецът, показалецът и средният пръст събрани заедно означават Светата Троица, а другите два пръста символизират двете природи на Христос (божествена и човешка).
Изключително рядко се случва подобно чудо, категорични са и свещениците. Мирото с мирис на тамян, примесен с благовония, се стича от ръцете на Христос. То станало особено видимо на Малка Богородица. Иконата е там от създаването на храма и е монтирана в иконостаса вероятно след неговото основаване през 1840 г. Какво означава това миро и защо се появява точно сега, е загадка, казват храмовите свещеници. В древността то често е било свързвано с изцелението.
Появата на миро върху иконата е предвестник на предстоящи войни и бедствия. Това се сочи като поличба за грях, твърдят възрастни мирянки, които топят пръстите си в него и правят кръстове на челото си. Щом Спасителят се е разплакал, значи сме много грешни, кръстят се бабите. Според други е знак, че Бог ще пази хората от града и ще им дари изцеление.
Мирото се приготвя от специална смес, съдържаща елей и 57 други съставки. Право да варят миро имат поместните православни църкви, като ритуалът се извършва от патриарха на Велики Четвъртък (в седмицата преди Възкресение Христово). Наричано още "елей на радостта", мирото и Миропомазанието запечатва във всички християни дара на тяхното тройно служение - царско, свещеническо и пророческо, разказаха свещенослужители.

Църквата

От архитектурна гледна точка църквата "Света Богородица" представлява трикорабна псевдобазилика с три портала: централен - на св. Богородица, ляв - на св. Харалампий, десен - на св. Мина, и два параклиса в женското отделение - "Св. Архангел" и "Св. Николай". Тя е масивна постройка, изградена от розов риолит. Пазарджишката "Св. Богородица" е прочута с дървения си иконостас, изработен от орехово дърво и забележителен със своята високохудожествена ажурна дърворезба в стила на Мияшката школа.
Иконите на църквата датират от различно време. Някои от тях са от преди 1837 г. Най-старата - св. Дионисий - е от 1814 г., а най-новите са от 1914 г. Една от най-хубавите и ценни е на Св. св. Кирил и Методий, рисувана от Станислав Доспевски през 1860 г. На този етап все още няма конкретна информация кой е зографът, изобразил лика на Иисус. Фактът обаче, че той има сребърен обков, говори че това е една от най-старите и обичани икони в храма.
Иконостасът на черквата представлява уникална дърворезба под егидата на ЮНЕСКО. Изработен е от майстори на Дебърската художествена школа, начело с Макрия Негриев Фръчковски, чийто гроб е пред олтара на храма. Стенописите са направени от представители на Самоковската школа, а има икони дори от Станислав Доспевски. В църквата има и чудотворна икона, за която се твърди, че лекува. Тя е на Божията майка, но никога по нея не се е явявало миро.

Легендата

Легендата гласи, че някога мюдюрът (на турски - управител на малък град) е позволил българите да си построят църква, но тя да е голяма колкото волска кожа и не по-висока от джамията. Те разрязали кожата на малки лентички и направили с тях върху земята фигура, която да изглежда като пода на храм. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки. Друг любопитен факт е, че по-голямата част от църквата е вдълбана в земят заради условието на мюдюра за височината. Няколко пъти опожарявана и разрушавана, тя е завършена в този си вид през 1837 г. от брациговски майстори строители.

Пратиха в Пловдив проби от мирото за проверка на съдържанието

Преди да се направят изследвания на течността, която се вижда на иконата, не можем да кажем дали това е миро, каза вчера председателят на Църковното настоятелство отец Яков. Взети са проби от иконата, които са изпратени в Пловдивската митрополия, където ще бъде проверено и съдържанието на мазната течност. Според отец Яков мирото благоухае. Тълкувание на появата му не може да се прави произволно. Според Евангелието трябва свещениците да изпаднат в молитвено състояние и ако Господ иска, ще им разкрие съдържанието на небесното послание. При всички положения, ако това е Божи знак, то мирото ще се появи отново и отново с още по-голяма сила, твърди отец Яков. Свещеникът е разпоредил да се издирят стари снимки на иконостаса, за да се види дали чудото не се е случило още преди години, а никой да не е забелязал, пише marica.bg.