/КРОСС/Туристическата индустрия на България миналата година отчете три милиарда евро приходи. Тази година ще бъдат пак толкова или с няколко процента повече. Реалните приходи са още по-големи (може би с 1,5-2 милиарда повече). На всеки е известно, че на морето и в планините касовите апарати не винаги щракат усърдно.

Няма отрасъл на народното стопанство (селско стопанство, машиностроене, услуги и т.н.), който да печели толкова. Затова е учудващо, че едва сега се създава такова министерство (ГЕРБ има такива намерения).

В досегашните правителства като ресор то се ръководеше от зам.-министър, подчинен ту на министъра на културата, ту на министъра на икономиката и енергетиката. И естествено резултатите бяха никакви.

Говоря за нерешените въпроси, висящи от години като дамоклев меч над българския туризъм. За визите на туристи от страни извън ЕС - Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Казахстан, Турция, арабските страни и т.н. и т.н. Тези туристи са съществен дял от общия поток и трябва да се запитаме защо туристите у нас от държавите на бившия СССР тази година ще бъдат 800 000 души, а в Гърция 4 милиона.

Причината не е само в по-топлото и по-бистро море. В Гърция визите се дават на границата, а визите за България в Русия, Украйна и Беларус ги издава индийска фирма с представителство само в десетина града. И други много лесно отстраними пречки от такъв характер могат да бъдат посочени - те са известни и едно овластено министерство, подкрепено от правителствена, гилдийна и обществена воля, лесно може да ги разреши.

Думата ми днес обаче ще бъде за един подотрасъл в отрасъла туризъм. За културно-историческия туризъм. Неговият ресурс в България е огромен - все пак сме страна, в която в течение на 8000 години са процъфтявали седем велики цивилизации - праисторическа, тракийска, древногръцка, римска, византийска, българска, ислямска. Те са оставили значими паметници на културата, които при това са разхвърляни почти равномерно в цялата страна.

До голяма част от тях има изградени отлични пътища и е вдигната огромна хотелска база за морски или зимен туризъм, която се използва само 3-4 месеца в годината. Културно-историческият туризъм може да я запълни, ако не цялата, то значителна част от нея 12 месеца в годината. Освен че ще напълни вече изградените хотели, културно-историческият туризъм ще предизвика и нови потоци туристи между Видин - Ахтопол и Силистра - Петрич. Като голяма част от тях ще идват специално, за да посетят историческите ни паметници, а не да се запознават с тях покрай плажовете и ските. В туристическия оборот ще бъдат включени територии на страната (практически цялата), които досега не са виждали жив турист не само от чужбина, но и от България.

Разбира се, това направление има сериозни проблеми, които трябва да бъдат решавани именно от ресорно министерство. На първо време трябва да се знае, че като се изключат възрожденските жилищни ансамбли и някоя и друга църква или манастир, античното и средновековното ни наследство е в руини - крепости, замъци, дворци и т.н.

За да привлечем туристи, трябва да ги реставрираме. Както правят (или вече са направили) други туристически нации - Гърция, Турция, Италия, Испания, Франция, Германия. Ние вече също го правим. Реставрирани са крепостите в Белчин, Пещера, Перперк, Яйлата, Мездра, Созопол, Черноморец.

Резултатите са поразяващи. За година Белчин е посетен от 500 000 души, Перперек - от 200 000, Созопол - от 1 200 000. Но тук, струва ми се, правим грешка. Всички изредени реставрации, без Созопол, са на малки, селски крепости или в най-добрия случай - на провинциални градчета.

Извън процеса на „вдигане на крепости, църкви и манастири" останаха столичните градове с техните впечатляващи монументални останки - Плиска, Преслав, Трапезица, Царевец, Созопол, Несебър, Калиакра, Варна, Пловдив, Силистра, Видин, Мелник.

Несъмнено едно министерство трябва да започне именно със столиците на държавите ни на днешната територия, които са гореизредените градове (включвам и центровете на независимите феодални формации). Там действително има паметници с европейско и световно значение.

В Плиска - първия каменен град в Средновековна Европа например, е и най-голямата църква на Стария континент - Голямата базилика. Тя е по-голяма дори от „Св. София" в Цариград, а до ХVII век - и от „Сан Пиетро" във Ватикана.

Нека и общините си вдигат крепостите, но държавата трябва да съсредоточи усилия и ресурси именно върху тези градове.

Божидар Димитров пред "Труд"