Дикенс живял две години в Бургас
Секция: ЛЮБОПИТНО
17 Октомври 2014 12:17
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Дикенс живял две години в Бургас

/КРОСС/ Английският писател Чарлз Дикенс е живял в продължение на две години в Бургас (1853-1855). Той е и първият западен журналист, писал за морския град. Дикенс е автор на пътепис със заглавие „Сведения за Бургас по Чарлз Дикенс".

За тази част от живота на писателя се знае много малко. За нея пише единствено Стоян Райчевски в книгата си „Старият Бургас". В Англия също има малко източници за битието и преживяванията на писателя в Бургас.

Роден е на 7 февруари 1812 година в Портсмут. Принуден е още на 12 години да започне работа в местна фабрика срещу заплащане от 6 шилинга на седмица. Тези първи тежки години дават голямо отражение върху творчеството му. Той сменя няколко професии. Едва 16-годишен става и репортер на свободна практика. Паралелно с това започва да учи и за юрист.

Дикенс се развива бързо като журналист и скоро започва да отразява политически събития. На 21-годишна възраст публикува първия си разказ - „Обед на Поплар Уок". Печели бърза популярност в Англия и расте с висока скорост и в кариерата си като журналист.

През 1838 г. издава романа „Приключенията на Оливър Туист", който го прави истинска знаменитост. Писателят създава нов стил, който се харесва и на широките маси, и на аристокрацията. Описва ужасяващите условия, при които живеят бедните слоеве в Англия, и става популярен в цял свят.

Издава серия от нови романи, разкази, пише и пиеси. Обикаля света, посещава и САЩ за около месец. Създава си реална представа за обществено-социалните порядки по това време и ги описва в своите творби.

Развива невероятна дарителска и благотворителна дейност. Благодарение на него се намират пари за болници, приюти, училища, строят се цели квартали за бедни.

Неговите книги, разкази, репортажи се издават в големи тиражи и издателите му плащат космически за времето хонорари, за да работят с него, което позволява на Дикенс да обиколи цяла Европа. В периода 1850-1852 г. той посещава Италия, Швейцария, Испания и Франция.

Като политически коментатор се интересува живо и от балканския проблем.

След избухването на Кримската воина той сам пожелава да пътува за балканските провинции на империята, за да проучи живота там. Именно през този период Дикенс посещава и Бургас. По това време сегашният голям областен център е селище с около 3-4 хиляди души население, част от Анхиалската кааза и Силистренския санджак.

Вече е започнала трансформацията на градчето като важен търговски център. В писанията Дикенс описва Бургас, който тогава се споменава и под името Пиргос, като място, където се продават риба, жито и кожи. Среща са си давали много търговци от цялата страна, а и от Цариград и Бурса.

Любопитен факт е, че по това време в Бургас са живеели основно турци, евреи, арменци и гърци. Българското население било много малко и съсредоточено на територията на сегашното рибарско селище Ченгене скеле.

В пътеписа си Дикенс описва българите като обезправено население, което служи основно за прислуга на османските господари и еврейските търговци. Основният поминък за местните бил риболовът. Българите обаче не са имали право директно да търгуват с тази стока, а са били принудени да продават рибата на еврейски прекупвачи на ниски цени. Много малко нашенци имали разрешение да правят бизнес, като това е ставало само с височайше разрешение от пълномощници на султана.

През тези години правилата били затегнати заради бушуващата Кримска война, която Русия е водела с империята и нейните съюзници. Правилата за българите били много строги, за да не се бунтува раята и да няма възможност за забогатяване.

Интересен факт е, че Дикенс обикаля и Странджа. Той пренощувал в къща в сегашното село Факия, където за първи път хапнал от т. нар. странджански дядо. Деликатесът се е харесал много на писателя, който описал и неговия изумителен вкус.

Когато пренощувал в сегашното Малко Търново, Дикенс бил изненадан, че в селище, което тогава наброявало 2500 души, имало две килийни и едно девическо училище.

При гостуването си опитал специално приготвена домашна ракия, която му е била предложена със свежа салата и катък. Водачи в планината на английския класик били турски офицери, изпратени директно от султана да го придружават.

По онова време Османската империя и Англия били съюзници и Дикенс като военен кореспондент имал големи привилегии. Той обикалял целия регион, но основно бил установен в гостилница в Бургас, която се е намирала на място близо до сегашната жп гара. Обичал да се храни с нещо като прототип на сегашната шкембе чорба, която се продавала с големи питки хляб.

По време на обиколките си Дикенс разпитва и местното население, от което научава, че в планината има много хайдушки чети, които воюват срещу империята и че хиляди българи се бият доброволно на страната на Русия в Кримската война. От местните хора разбира, че в лицето на имперска Русия българите виждат надежда за бъдещо освобождение.

В периода 1853-1855 г. великият класик посещава много селища и пътува на юг до днешен Истанбул, а на север до земите на сегашна Молдова. Базата му обаче била в Бургас. Освен че създава пътепис за морското градче, той публикува и статии в английската преса за положението в този затънтен край. Така Европа научава за първи път за Бургас именно от Дикенс.

След края на дългата командировка, той се завръща в Англия и в серия от статии прозорливо прави прогнози, че скоро на Балканите ще има мощни освободителни движения.

След като се завръща в Англия, той продължава своята работа като писател, журналист и драматург. Преживяното в България обаче оставя реален отпечатък върху творчеството му, като неговата външнополитическа активност става все по-голяма.

През 2013 г. Чарлз Дикенс беше предложен за почетен гражданин на Бургас. Докладната записка беше внесена от местната структура на НФСБ. Предложението предизвика бурни дебати в местния парламент, но в крайна сметка по неизвестни причини то беше отхвърлено, припомня в. 168 часа.