/КРОСС/ Руският телевизионен канал «Россия 24» излъчи репортаж, който отразява условията, в които живеят сега жителите на селата в Донецка област. Хората се опитват да възстановят къщите си в навечерието на зимата.

След тежките сражения преди повече от месец в Степановка, селото още дълго няма да може да си върне предишния начин на живот и вид. Но дори и към такива условия местните жители са започнали да се връщат, за да се подготвят за посрещане на зимата сред развалините.

Предвижването по територията на Степановка е крайно опасно: земята буквално е обсипана с невзривени снаряди. Освен това, по време на отстъпление, украинската армия е оставила след себе си много минирани участъци. Отрядите на опълченците са разминирали пътищата, но в полетата все още не е безопасно.

Само няколко дни селото се намирало под контрола на Националната гвардия на Украйна, но престъпленията, извършени от бойците й за този кратък период местните няма да забравят никога.

Нацгвардейците насила са извеждали хора от къщите им, карали ги да копаят окопи, използвали са ги и за жив щит пред танковете си, за да не стрелят по тях опълченците.

«Те говориха, че с нас трябва да постъпват по същия начин, както с хората в Одеса - да ни съберат всички в един голям обор и да ни подпалят живи», разказва един от местните жители на Степановка Сергей Вариштаненко. «Обстрелваха къщата на съседите. Първо я обстреляха, а след това направо я запалиха. Къщата изгоря до основи, а после говориха, че това е дело на сепаратистите (опълченците)».

Украинската армия използва Степановка като плацдарм за настъпление срещу отрядите на опълчението на ДНР (Донецка народна република), които са били разположени в онзи момент на Саур Могила - стратегически важна територия за опълченците, която накрая те успяха да отстоят.

По време на артилерийските обстрели на украинските сили по-голямата част от местните се криели в мазетата, а някои са имали повече късмет, като е имало къде и при кой да избягат (много хора са напуснали селото, изоставяйки всичко и са заминали при роднините си в други области или в Русия).

В тази ужасна месомелачка, пенсионерът Юрий Поздниченко е изгубил единствения си син. «Разстреляха сина ми, изгориха къщата ми, избиха кравите», споделя мъжът. Той показа всичко, което му е останало от къщата: само стените и металните врати. Целият двор е в парчета от снаряди, там стои и един изпепелен украински танк Т-72.

Как да живеят занапред хората в Степановка не знаят. В селото няма работа. Засега са успели поне да съберат ремонтна бригада и със собствени усилия се опитват да си помагат във възстановяването на това, което им е останало.

«Няма нито една цяла къща. Във всички къщи или прозорците, или вратите и покривите са разрушени. Но въпреки това, хората се връщат, а ние се опитваме да направим нещо, за да върнем нормалните условия за живот в селото», разказва друг местен жител Юрий Быкодоров.
Сега Степановка е дълбок тил - отрядите на опълчението успяха да изтласкат украинската армия на около стотина километра. Тишината вече се нарушава единствено със звуците от възстановителните процеси.