/КРОСС/ България и Дания са двете страни, които през изминалата година са отстъпили в борбата с корупцията, извършвана от техни бизнесмени в чужбина. Това отчита базираната в Берлин организация "Трансперънси интернешънъл" в годишния си доклад за спазване Конвенцията на ОССЕ за борба с подкупването на чуждестранни публични служители при транзакции на международния бизнес. Тя е одобрена през 1997 г. и влиза в сила през 1999 г.
България е слязла в най-ниската категория, в която практически не се води никаква борба с предприемачите, сдобиващи се с поръчки и договори в друга държава чрез подкупването на служители там. Рейтингът се определя на базата на 5 фактора, проследявани през последните 4 години и използвани в специална формула.
За България е посочено, че през 2013 г. не е имало нито едно започнато разследване или дело в тази сфера. В парламента все още стои проектозакон, който да допълни Наказателния кодекс с подробно определение какво означава активно или пасивно подкупване на чуждестранен обществен служител. Предложена е и поправка, разширяваща правомощията на ДАНС в това отношение.
Наказателният кодекс обаче не предвижда санкции за подкупи, извършени от дъщерни или съвместни дружества на българи в чужбина, няма как компаниите майки да бъдат държани отговорни за дейността на поделенията си зад граница, а ниското доверие към правораздавателната система и слабата защита на свидетелите не стимулират вътрешни хора да разкриват подобни престъпления. Освен това самите служители в тази система не са достатъчно добре обучени за такива разследвания и съдебни процеси, твърдят още от "Трансперънси интернешънъл", които са ползвали за местен консултант Николета Кузманова от Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Цялостната оценка в доклада на организацията е песимистична - едва 4 от подписалите конвенцията 41 държави реално правят нещо. Това са страни, контролиращи две трети от световния експорт и 90% от световните преки чуждестранни инвестиции. Но вече 15 години след създаването на този документ на ОССЕ повече от половината (22) не правят нищо, а те представляват 27% от световния експорт. Бизнесът от Япония, Холандия, Гърция, Русия и Бразилия е посочен като раздаващ най-много подкупи в чужбина.
Останалите в тази група са Южна Корея, Испания, Белгия, Мексико, Ирландия, Полша, Турция, Чехия, Люксембург, Чили и Израел.

България слиза надолу и в класация за борба с корупцията в чужбина

В ограничен вариант конвенцията се прилага от Франция, Швеция, Южна Африка и Нова Зеландия. Канада е откроена като най-бързо напредващата.
Девет от попадналите в групата на най-слабо представящите се са страни от Г-20, което означава, че те не спазват и договореностите за борба с корупцията на тази група на водещите световни икономики.
Препоръките към тези държави са да увеличат средствата и персонала за борба с корумпирането в чужбина, а представители от ОССЕ да посетят най-зле представящите се, за да обсъдят проблема с местните власти.

Единствено САЩ, Германия, Великобритания и Швейцария активно правят нещо по документа.

За периода 2010-2013 г. тези страни са приключили общо 225 съдебни случая и са започнали нови 57 разследвания. За сравнение - други 35 страни от конвенцията за същото време са приключили 20 и са започнали 53 случая. България е в групата, която нито е започнала, нито е приключила дело за трансгранична корупция през последните 4 години.
"За да се промени начинът, по който работят компаниите, трябва мнозинството от големите износители активно да прилагат конвенцията, за да бъдат принудени и други държави да ги последват. В резултат на това основната цел - да се създаде свободно от корупция пространство за глобалната търговия, остава далеч от постигане", каза Хосе Ургас, председател на Transparency International.
Организацията смята, че дори да има искащи и можещи следователи, те не разполагат с политическа подкрепа да тръгнат срещу големи корпорации, особено когато те са смятани за важни за националните интереси и икономика. Освен това подобни разследвания са сложни, а схемите за пране на пари - все по изобретателни. Много често за това се използват подставени компании, като дори правителствата не знаят кой реално стои зад тях, съобщава "Дневник".