Положението на БСП изглежда отчайващо, но не е безнадеждно. Достатъчно е да се погледнат изборните резултати на партията през новия век. Те са като бели дробове - пълнят се и се свиват, после пак и пак, макар и не в същия обем, но дишането продължава. А с него - и жизнените функции.

След първоначалния бум на основния опонент - ГЕРБ, с милион и 700 хиляди гласа през 2009 г., в следващите два парламентарни вота избирателите му се стопиха почти наполовина и се закрепиха около кота един милион. Тенденцията е неотклонна надолу и никак не е за вярване, че след отлива ще дойде прилив. Нещо повече - загубата на гласове е толкова сериозна, че Борисов за малко щеше да подобри негативния рекорд на Станишев за най-слаба победа в целия четвъртвековен преход. През 2005 г. спечелилата изборите БСП вкара едва 82-ма депутати, а сега ГЕРБ - само с двама повече. За сравнение - някога дори Филип Димитров завоюва 110 места в Народното събрание. Приливите и отливите са при социалистите. От избори на избори гласовете им ту скачат на около милион, ту се топят наполовина, както е на последния вот. Това дава надежди за излизане от отчайващото положение, стига да се видят причините за разтягането и свиването на електоралния акордеон, както и да се акумулира воля за промяна.

Днес изглеждат безкрайно симпатични, но и трогателно безпомощни призивите дебатите за БСП да се водят вътре в съответните органи, а не в медиите. Няма съмнение, че в първия случай пораженията върху образа на партията ще бъдат по-малки, но въпросът е налице ли е нужният вътрешен диалог. Не просто разноговорене, а диалог, който предполага не само да бъдеш изслушан, но и чут. Ако решенията се вземат по този начин, дискусията няма да се пренася в медиите. Винаги ще има неколцина, чието многословие ще се излива и навън, но това ще бъдат изключения, които няма да развалят общата картина. Когато обаче различното мнение системно бива подминавано, то не само може, но и - особено когато е добронамерено - е длъжно да търси и друга аудитория, за да се опита да предотврати негативното развитие на събитията. А радетелите за затваряне на дебатите най-напред да бъдат честни пред себе си дали са подкрепяли рационалното в различното мнение, с което да са предпазили партията от не една беда, а после да сочат с пръст онези, чието говорене излиза навън.

Примерите са многобройни. На 4 юни 2007 г. няколко сайта тиражираха статията "БСП: От едностранна лоялност към двустранна нелоялност", вземайки я от блога ми. Цели две години преди това на заседание на висшето партийно ръководство развих тезата, че първото неизбежно ще доведе до второто. Едностранната лоялност означава съобразяване в много по-голяма степен на низините с върха на партията, отколкото на върха с низините. До парламентарните избори през 2005 г. това бе налице. Едностранността обаче нямаше как да продължава до плюс безкрайност, нужно беше и върхът да се съобразява с низините. Достатъчни бяха две прости неща - политиката да бъде израз на лявата същност на партията и да се провежда с личности, за които да не се гласува с гримаса на недоволство, а да се ползват с одобрение, включително и извън постоянните избиратели.

Това не се случи в необходимата степен и на евроизборите две години по-късно дойде първият трус. С получените едва 415 хиляди гласа - най-слаб резултат за целия преход, БСП загуби дори част от твърдото си ядро. Едностранната лоялност се беше изродила в двустранна нелоялност. Вече не само горе не се отчитаха мненията долу, но и низините не подкрепяха действията на върха. Този момент беше ключов, защото хиляди избиратели преодоляха вътрешното си неудобство, пречупиха се и се убедиха, че не си създават кой знае какъв дискомфорт, негласувайки за БСП. След първата изневяра те бяха готови и на втора, и на трета. И гласовете за социалистите ту се свиваха, ту набъбваха. Партията получаваше близо милионна подкрепа, а после започваше да обяснява как не може да осъществява точно онази политика, заради която е била предпочетена, и избирателите й се стопяваха наполовина.

Повечето от тези хора не са отишли в други партии и тъкмо в това са шансовете на БСП. Те пасуват в очакване на точната политика и точните имена, които да я гарантират. След сегашната фаза на двустранна нелоялност е нужен известен период отново на едностранна лоялност, но този път върхът да е лоялен към низините. Изисква се и време низините да повярват, че върхът е лоялен към тях. Едва след като БСП си възвърне доверието им, ще може постепенно да се премине към така необходимата двустранна лоялност. Онази, с която социалистите печелеха победи. В противен случай двустранната нелоялност не само ще нанесе поредните трусове, но и те могат да бъдат с обратен на цунамито резултат - мощни отливи без приливи помежду им.

Иво Атанасов, "Дума"