Кулурологът Владислав Тодоров: И тук идва наум следният паралел - историята на двата протеста. Борисов беше свален от власт от грозна нечленоразделна маса, провалени в прехода хора. После беше ефективно върнат на власт от красиво и опрятно малцинство на успели в прехода граждани, все хора на ума, перото и иновациите. Пребориха се за телохранителя, човека-групировка, героя на подземието, дебеловратия тарикат, въплъщението на българския антропологичен безпорядък. Красиви иноватори, творци и метафизици в компанията на домашните си любимци, боравейки с подръчен реквизит, върнаха инициативно във властта това, което по смисъл и форма, по вид и природа, по божия причина ги отрича и вероятно ги презира в червото си, фантазира как се гаври с всеки поотделно и с всички вкупом. Този разкрасен протест беше или пристъп на масово слабоумие в царството на умствения труд, или пристъп на простодушие в колхоза на душата, или манифест на национално отговорната корист. За последното мога да си дам сметка кой къде го стяга обувката, та протестиращо ламти. Но другото направо не ми го побира нито присвоеният ми ум, нито дадената ми душа. И, както се казва, щом искате Борисов - на ви Борисов, общият знаменател на протестно мислещите от философския факултет и неговите подражания. Имате знаменател, наклякайте около него. И наклякаха. Без Стоян Радев обаче. Чест му прави.

Коментар на Борислав Цеков