/КРОСС/ Хиляди знайни и незнайни философи, новоизпечени анализатори и хейтъри на свободна практика посветиха десетки разсъждения за една снимка тези дни. На нея се виждаха изправените Меглена Кунева и Цецка Цачева по време на общата лидерска среща в парламента, докато всички лидери от мъжки пол бяха седнали и разположили бейски по диваните. Изляха се тонове разсъждения за провинциалния характер на нашите мъже, за това как жените били едва ли не само придатък на местната култура - изобщо хейтът беше на ниво, а глобалните разсъждения се срещаха по-често дори от билборд на Бареков по време на предизборната кампания.

Интересно обаче къде се стопи същото това възмущение и ярост при една много по-изобличителна снимка, която също стана обществено достояние тези дни. На нея ясно се вижда как шефът на ЕНП Жозеф Дол, тежък провинциален бюргер от Франция, е пуснал ръка на столичната кметица Йорданка Фандъкова и политически некоректно глади коляното й все едно тя му е някаква собственост. Не видях коментари какви простаци са французите и европейците, а този не е какъв да е французин, а политически елитен представител на десницата, тоест направо от най-високо качество. И какво се оказа - един французин вилнее в България като политически господар на политиката у нас, включително и на столичната местна власт. Това е само кратка забележка към всички, които толкова мразят народа си, че бързат да го оплюват при всеки възможен случай.

Но проблемът в снимката на Дол и неговата шареща ръка съвсем не е в кретиноидният мачизъм, който демонстрира господарят на Европейската народна партия. Много по-възмутително е мълчанието или по-скоро търпението на самата Фандъкова. Във всяка друга ситуация, при всеки друг опипващ вероятно тази дама би скочила бойно и би му вкарала едно кроше, но щом е европейският бей значи може да пипа където си иска. Още по-възмутителна е усмивката на Бойко Борисов, който също присъства на снимката. Той гледа и не реагира, защото големият началник може да бара, където си иска.
Изобщо фотото на опипваната Фандъкова и нейното многострадално дясноцентристко коляно е една удивително шокираща метафора за положението на цялата страна. Българската политика винаги се докарва до момента в който е готова телесно да предложи себе си, за да бъде доволен големия брат. Не са важни никакви принци, морал, идеи или история - важното е във всеки един момент поредният новодошъл средностатически комплексар с власт да гледа доволно и палаво да се подсмихва на фотографите. Името на дошлия може да се мени, но отношението на българските елити е удивително постоянно. Вечно отдаване докрай. Нещата винаги опират до една пейка и до една политически некоректна ръка там, където няма никаква работа.

Ранното кино на прехода роди няколко странни, мрачни и удивително болезнени филми за съпротивата на отделния човек срещу стягащият ред на тоталитаризма. В един от тях - "Маргарит и Маргарита" всевластието на номенклатурата бе показано чрез това, че висшият кадър чувстваше всяка влязла в кабинета му жена като потенциална любовница. Няколко много силни сцени във филма разкриват това отвратително отношение и безпомощността пред него.
Съжалявам за тежката аналогия, но поведението на Дол не е по-различно. Нито пък тишината на другите двама на пейката. Те търпят, за да е доволен госта.
От това непрестанно търпене България живее с усещането за радикално разпаднал се свят. Защото се опитват да ни представят постоянното подчинение като някаква ценност. Е точно тези ценности ни докарват до такива снимки. Партийният европейски бос с ръката на коляното на неговата подчинена.
Пък после българите били идиоти...

Автор: Александър Симов - alexsimov.blogspot.com