/КРОСС/Решението на Временната бюджетна комисия е много условно. Имаме закон и ако сме правова държава, би трябвало да следваме този закон.

Това каза в интервю за Нова телевизия председателят на Асоциацията на банките в България (АББ) Левон Хампарцумян.

Закони се пишат преди да се случи нещо. Ако се пишат постфактум, те вече не са закони, а декрети, посочи банкерът.

Когато някой говори за закриване или оздравяване на КТБ, трябва да го питате дали очаква някакви пари, посъветва Хампарцумян и добави: „Аз декларирам, че не очаквам никакви пари".

Ситуацията с КТБ Хампарцумян обясни така: „Някой е бил тежко болен, умрял е в болницата, някой е решил няма да го погребваме 30 дни, за да видим дали някой няма да измисли как се съживяват мъртъвци". „Тези поправки сигурно са направени с добри намерения, но се базират на предпоставки, които са трудноизпълними", смята Хампарцумян.

Освен това Европейската комисия трябва да реши дали да има държавна помощ за банката.

„Тези 4 млрд. са възможните загуби на банката, на базата на това което одиторските фирми са видели към декември", обясни банкерът. Според него, не бива да се обвинява само БНБ за контрола на банката. ЕК също гледа какви се случва там. „ЕК излезе и каза: „Банката си е ОК", посочи той.

Хампарцумян обясни още, че званието „Банкер на годината" няма никаква реална тежест. „Банкер на годината" - това е ние с вас се събираме, харесваме си някого и му казваме, че е банкер на годината. Това е медийно събитие", каза той. „Хората са тщеславни. Като ми кажат, че съм банкер на годината и ме поканят на един купон, какво да направя, ще отида", допълни той.

„Има едни сигурни печеливши от аферата с КТБ. Това ще бъдат няколко адвокатски кантори, които ще участват в съдебните дела дали лицензът е даден правилно", смята банкерът. Той посочи, че в КТБ са били вложени 7-8% от всички депозити. Според него не е честно останалите 92% от вложителите с по-ниска печалба да събират пари в една шапка, за да им помогнат.

„Ако следваме икономическата логика, банката трябва да отиде в несъстоятелност. Защитените депозити трябва да се изплатят", каза Хампарцумян.

„Застраховката на депозитите до 100 хил. евро е задължение на държавата. Фондът (за гарантиране на депозитите) е само един инструмент за събиране. Държавата трябва да организира изплащането. Ако фондът е празен, няма страшно. Задължението не е на фонда, а на държавата", поясни той.