/КРОСС/Орбан критикува санкциите против Русия, не пожела да се откаже от строителството на Южен поток. Изтъргува от Газпром отстъпки в цената на газта, срещу което се съгласи да прекрати транзита за Украйна. И санкциите срещу Будапеща не закъсняха.

За да попадне високопоставен държавен чиновник в черния списък на САЩ, въобще не е задължително да участва в някакъв скандален проект, като например, преначертаването на европейските граници. Може да не е спонсор на „ Ал-Кайда , не е нуждо да е поддръжник на геноцида, може да не е правил опити да присвои американски активи. Не е необходимо даже да е критикувал американската военна намеса в други страни. Може спокойно да води, ако не идеално честен, то поне напълно порядъчен за един бюрократ живот. Но внезапно вятърът в международните отношения рязко сменя посоката си и му сервира неприятен сюрприз. Той е включен в списъка със санкции на Държавния департамент. На него и неговите близки, от тук нататък е забранено да посещават САЩ, а ако някой от тях вече е там-например детето му учи в американски университет - то ще трябва незабавно да се прибере в родината си.

Дали няколко влиятелни унгарци можеха да си представят, че присъединяването на Крим към Русия, гражданската война в Донбас и украинската газова криза по някакъв мистериозен начин ще повлияят на техните лични отношения със САЩ? Както се казва в една полска пословица, къде е Рим-къде е Крим. Но се оказа, че ако не Рим, то Будапеща е много близо до Крим.

ПОЗОРЪТ НА НАТО

За пръв път в историята на САЩ в черния списък бяха включени високопоставени чиновници от страна-член на ЕС и НАТО. В края на октомври представител на американското посолство в Будапеща съобщи, че забрана за посещения в САЩ са получили шестима унгарски граждани. Конкретни фамилии не се съобщават. Споменава се само, че между тях има хора заемащи високи държавни постове. По неофициални данни вече стана известно, че санкции са получили шефа на данъчната администрация на Унгария, няколко негови заместници и един от съветниците на премиера Орбан. Всички те - обвинени от американските власти в корупция. Понеже унгарската прокуратура бездейства и не предприема наказателно преследване срещу корумпираните служители, САЩ в рамките на своята безгранична юрисдикция се налага да сторят необходимото. Това се налага, защото от корупцията в Унгария страдат и американските граждини. Един от информаторите на държавния департамент за нечистоплътните практики на унгарците е американската компания Bunge, занимаваща се с производство на слънчогледово олио. Bunge уведоми държавния департамент на САЩ, че техните унгарски конкуренти правят машинации с ДДС и по този начин могат да си позволят да продават на по-ниски цени и по този начин изместват американците от пазара. Следват и други обвинения за нарушения при издаването на лицензи на будки за продажба на тютюневи изделия и опити за получаване на преференции при участие в обществени поръчки. Естествено американците не представят никакви доказателства, но необходимостта от санкциите не подлежи на дискусии. Те твърдят без грам колебание, че ситуацията с корупцията в Унгария е много тревожна и ако продължи да се влошава, САЩ няма да могат занапред да сътрудничат с такава неприлично корумпирана страна. Привет на неподкупните чиновници от Пакистан, Саудитска Арабия и Албания.

ВОЙНА СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА

САЩ действително обичат да се борят с корупцията, даже ако това е насочено срещу граждани на други страни. Например, като вкараха в затвора бившия премиер на Украйна Павло Лазаренко. Само за година като премиер американците го демонизираха и той попадна в първата десятка на най-корумпираните управници от ХХ век. Или да вземем прекрасното нововъдение на президента Обама наречено „Клептократична инициатив „. Същността на тази инициатива е, че ако има основателни подозрения, че някой чиновник, в която и да било страна е корумпиран или пере пари, то САЩ могат да го осъдят и да конфискуват всички негови активи на територията на Америка, след което да предадат отнетите средства на демократичното правителство на пострадалата страна. По такъв начин например, Вашингтон конфискува вилата в Малибу и всички други активи на сина на президента на Екваториална Гвинея Теодоро Обианга, на стойност няколко десетки милиона долара. Сега на Екваториална Гвинея й остава само да дочака кога ще се появи демократично правителство и може да разчита, че парите са вече в джоба й.

Ситуацията с Унгария все пак е малко по-различна. Унгария не е Украйна и не е Екваториална Гвинея. Унгария от години членува в ЕС и НАТО. Макар и да не е сред лидерите, по икономическо и инстутоционално развитие е далеч от последното място. Човек може да помисили, че в Румъния и България с корупцията всичко е наред. Бившия български премиер Бойко Борисов започна кариерата си с износа на горива в Югославия, заобикаляйки западните санкции и от това нищо не последва. Сега г-н Борисов се нарежда сред най-близките американски съюзници, а Вашингтон няма никакви претенции към него. Но това е минало, а сега на САЩ мира не им дава корумпираният шеф на данъчната администрация в Унгария.

НЕ Е ВРЕМЕ ЗА ПЛУРАЛИЗЪМ

Ако тези, които мишкуват с лицензии предизвикват у американските власти толкова силно отвращение, че те не могат да ги допуснат в Америка по какъвто и да било повод, то как да си обясним например следната фотогалерия: американците не само пускат в страната си, но приемат на ниво държавен секретар и дори се снимат със световно известния търговец на човешки органи Хашим Тачи, в същата обстановка и с балканския крал на контрабандата Мило Джуканович. Дори синът на Кадафи е в тази група. Но какво е тази галерия пред чудовищната унгарска корупция с растително масло.

От идването на власт на Виктор Орбан през 2010 г. Унгария се ползва с отвратителна репутация в западните медии. Обвиниха я в националистическа диктатура. Нарекоха я търтея на Евросъюза. Критиките се изливат като потоп, не без основания естествено, но в съвършено непропорционални мащаби. По-рано Източна Европа се считаше за глухата провинция на международната политика и затова на унгарската ексцентричност Западът реагираше със спорадични декларации за „безпокойство". Сега след украинската криза всичко се промени. Източна Европа отново е предният рубеж на борбата с руския реваншизъм. Всеки разнобой на фронтовата линия може да доведе до неприятни последствия. И неприятностите вече започват да се случват. Орбан критикува санкциите против Русия, не иска да се откаже от строителството на Южен поток. Изтъргува от Газпром отстъпки в цената на газта, срещу което се съгласи да прекрати транзита за Украйна. Но ако Орбан уважава в международните отношения силата, то полезно е да му се припомни, че и Западът притежава сила. Засега това, което се случва е само лек намек, на ниво съветници и данъчна администрация . Но ако се налага, от слънчогледовото олио и будките за цигари винаги може да се стигне до върха на управлението. Това може да стане много бързо и съвсем не е трудно. Лукашенко може да го потвърди.

Източник: Slon.ru/ a-specto.bg