/КРОСС/Може ли един полу-руандийски, полу-белгийски хип-хоп и електро музикант франкофон да пробие на международната сцена, доминирана почти изцяло от англоговорящи изпълнители? Звучи сложно, но се оказва напълно по силите на 29-годишният Стромай, който е квинтесенцията на уличен артист, превърнал се без особени напъни в мейнстрийм символ.

Какво означава да бъдеш съвременна попзвезда от мъжки пол, без да ти се налага за живееш в жълтата реалност на Джъстин Бийбър и „Уан Дайрекшън"? За да пробиеш в „Билборд", не е достатъчно просто да вземеш няколко френски думички и да им наложиш американски поп ритъм, защото американският пазар е пословично консервативен към чуждоезичните изпълнители. Справка - последният сингъл, в който не се пее на английски, стигнал до върха на Топ 100, е La Bamba на „Лос Лобос" от 1987 г.

Това, изглежда, никак не притеснява атрактивния белгийски мулат Пол ван Хавер, който поема по пътя към славата под псевдонима Стромай - Stromae са разместените букви в думата Maestro. Неговата простичка формула за успех се състои от атрактивна, подчертано кукленска визия, основа от африкански ритъм и галещи ухото речитативи. Резултатът е повече от задоволителен - над 202 млн. гледания в YouTube на хита му Papaoutai (френски жаргон за „Татко, къде си?").

video:http://www.youtube.com/watch?v=oiKj0Z_Xnjc

Стромай започва да се занимава с музика още през 2000 година и обикаля предимно задимените и мрачни клубове из крайните квартали на Брюксел. Постепенно върлинестият екзотичен младеж, по когото въздишат всичките му съученички, започва да трупа популярност и извън родната си Белгия. Дебютният му сингъл Alors On Danse (2009) стигна до върха в класациите на 19 страни и започва да звучи дори в ефира отвъд Атлантика. Клубното парче се превръща в любимо на нощните птици, за които интересната част от живот започва в 22 часа и приключва към 5 сутринта. Пулсиращият ритъм, заразителната мелодия и трагикомичният текст привличат вниманието дори на патологично самовлюбеното поп-хип-хоп божество Кание Уест, което благоволява да го ремиксира. Оттам портите към американския пазар се отварят широко за Стромай, който понастоящем има в актива си колаборации с Will.i.am, Ейнджъл Хейз и Мейджър Лейзър. Вторият му и засега последен албум Racine Carrée (Корен квадратен) вече е продал над 3 млн. копия, а сингълът Ta Fête(Твоят празник) стана официален химн на белгийския национален отбор на тазгодишния Мондиал в Бразилия.

Ромен Билар - откривателят на Стромай, си спомня: „Преди няколко години един приятел ми изпрати линк към самоделните му клипчета и веднага се запалих по песните му. Допадна ми неговата чудатост, извънземният му тембър. Текстовете му едновременно са дълбоки и подигравателни".

Доколко феновете вникват в посланията му е друг въпрос, поне според Стромай: „В Европа слушаме много англоезична музика и танцуваме на нея, без изобщо да я разбираме. Същото прави и американската публика с песните ми", гледа трезво на нещата със светло-зелените си очи 190-сантиметровият тъмнокож белгиец.

Разбрани или не, текстовете в песните на Стромай засягат както глобални проблеми, свързани с расата и глобалното затопляне, така и локални „неудобства" като разпространението на венерическите болести след лудите партита в Ибиса.

Най-големият му хит Papaoutai е и най-личният. Той е зов за изгубената бащина любов и е вдъхновен от детството му. Таткото на Стромай е бил руандийски архитект, който напуска семейството малко след раждането на сина си. Десетина година по-късно, през 1994-а, той е убит по време на геноцида в Руанда, когато са изтребени около 940 000 тутси и умерени хуту.

Стромай държи да отбележи, че текстовете на песните му надхвърлят неговия собствен житейски опит: „Миналото е повлияло на житейските ми разбирания, но съставя само около 20 процента от тях. Виждам себе си във всичко, което творя - това е инстинкт. Но ако не говоря за човешката природа като цяло, тогава няма да има за какво да пея".

Източник: Площад Славейков