/КРОСС/Петър Кънев, депутат в 43-тото Народно събрание от гражданската квота в БСП

Добра новина ли е сформирането на правителство, г-н Кънев?

- Отговорът ми е еднозначен - да, добра новина е. За да тръгне бизнесът, политическата обстановка трябва да се успокои. Но аз искам да съобщя една още по-добра новина. Миналата седмица бях в Истанбул в качеството си на вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС). Бях изключително впечатлен от това, което правят нашите сънародници там - в много напреднал стадий е ремонтът на Желязната църква, очаква се да приключи догодина, приключила е отвътре реконструкцията на Метоха и той се оформя като втори исторически център за посещение на българите в Истанбул, страхотен ремонт върви и в Екзархията, ще бъде готов до Коледа. Изключително много е направено благодарение и на турското, и на българското правителство. Така се оформят много интересни обекти за православен туризъм към Истанбул.

- Ако се върнем в София, за какво говори конструкцията на правителството - то е дясно с ляво крило и "патриотична" подкрепа?
- След три избора в рамките на година и половина българският бизнес беше дотолкова омалял да чака нормално, работещо правителство, така че не бих желал да коментирам какво е правителството - ляво, дясно, отгоре или отдолу. В правителството има доста познати лица от предишната изпълнителна власт на ГЕРБ, нови лица от останалите политически сили. Крайно време е да започнем работа, още повече че ни чака актуализация на бюджета за тази година и приемането на бюджета за следващата.

- Точно тези две събития са много високи препятствия, които правителството ще трябва да преодолее. Ще успее ли, като се има предвид разнородната му подкрепа?
- Предизборно се изговориха доста неща - в каква икономическа катастрофа сме, какъв невероятен спад имаме, колко сме зле. Но макроикономически нещата изглеждат по съвсем друг начин. Големият проблем на България в момента не е нито бюджетният дефицит, нито държавният дълг, който е един от най-ниските в Европа. Нашият голям проблем е дефлацията. Според макроикономисти, ако минем 2% дефлация, това ще е много опасно за българската икономика. Това удря много жестоко българските производители, защото потреблението пада. Над 70% от БВП се формира от вътрешното потребление. Колкото и активен да е нашият експорт, той не може да покрие липсата на вътрешно потребление. Тук е ролята на правителството, защото има страхотни деформации в изискванията към малкия и средния бизнес.

- Какво му липсва на малкия и средния бизнес, след като няма правителство, което да не се е клело, че работи за него?
- Да - преди избори. Фактите са други - през последните 15 години всички правителства задушиха бизнеса с безумни регулации. Ако трябва да ви дам пример, ето го - глупостта с графика на отпуските, който измисли един бивш финансов министър (б.р. - Симеон Дянков). Много е смешно на пръв поглед, но не може да си представите какво писане става и колко енергия отива там!
Сега трябва бързо да прегледаме законодателната рамка и да видим как можем да решим проблемите на микробизнеса (с персонал до 9 души). В България реално работят около 350 000 фирми, от които около 320 000 са микрофирми със среден състав 1,9 души. Не може предприятие с двама души да отговаря на същите изисквания, на които отговарят и фирми с 500 души. 96% от всички български предприятия са от малкия и микробизнеса. В тях работят около милион и половина души.
Разчитам, че новият министър на икономиката, освободен от тегобата на енергетиката, ще намери сили и възможности да се вслуша в реалния бизнес за нови бързи промени в регулациите.

- Как намирате разделянето на мегаминистерството на икономиката на три?
- Логично е икономиката да се отдели от енергетиката. Така беше до 2005 г. В момента, в който икономиката и енергетиката се събраха в едно министерство, се получи ефект в три направления: от 2005 г. насам всеки министър на икономиката отделяше 95% от времето си за енергетиката, на втората година биваше сменян заради проблеми в енергетиката и в следващите години ходеше да дава показания в следствието заради енергетиката. Така че е много правилно икономиката да бъде отделена от енергетиката. Освен проблемите с регулациите имаме проблеми и с програмите по конкурентоспособност - и там пада огромно писане, десетки кашони с безсмислени документи. Трябва да се обърне сериозно внимание и на външнотърговската ни дейност! А това, че и туризмът е в отделно министерство - е, животът ще покаже доколко този ход е правилен. Това, което ме притеснява, е друго. Досега с енергетика и туризъм в министерството се занимаваха по 40 - 60 души, а в момента, в който станат самостоятелни ведомства, ще набъбнат поне петорно.

- А не ви ли притеснява липсата на опит у новия икономически министър?
- Не. И тук животът ще покаже дали г-н Лукарски ще бъде добър министър или не.

- Говорите за реформи, които са необходими за развитието на бизнеса. Това правителство "2 плюс 2" ще може ли да ги извърши?
- Да, необходими са реформи. Трябва да намерим баланса между годините за пенсиониране и продължителността на живота. Особено належащи са реформите в образованието и здравеопазването. В момента наливаме пари в здравеопазването като вода в каца без дъно. Не искам да досаждам с числа, ще кажа само нещо, което илюстрира защо тук веднага трябва да се направят реформи. Държавната субсидия за здравеопазване през 2002 г. е била 180 млн. лв., а през 2014 г. е 1 млрд. лв., ръстът е над пет пъти при население, което е със 600 000 по-малко. От 100 лв. в здравеопазването 74 лв. отиват за лекарства и консумативи, 16 лв. за извънболнична помощ и само 10 лв. за болнични услуги.

- БСП не се ли навря сама в ъгъла, където пак е заедно с ДПС, с отказа си да участва в управлението?
- Чисто политическите и партийните теми не са ми любими и не обичам да ги коментирам. Но мога да ви кажа, че БСП е над стогодишна партия и е оцелявала във всякакви ситуации. Ще кажа на всички, които загрижено ронят сълзи за БСП, че избързват. А това, че е в опозиция - на това място я постави българският избирател.

- Промените, които онзи ден бяха направени в ръководството на БСП, изпълниха ли задачата си да дадат нова енергия на партията или просто се върви след критиката?
- Във всяка една структура, все едно дали е бизнес, политическа, обществена и т.н., има нужда от обновление. Но само бъдещето показва доколко е било успешно.

- Има ли борба между поколенията в БСП?
- Борба има във всички политически партии. Ако си мислите, че в ГЕРБ или при реформаторите няма боричкане и борба за власт, дълбоко се лъжете. Това са съвсем нормални процеси в едни обществени структури.