София /КРОСС/ Водещи заглавия в българската преса:
Завършваме основно със седми клас
в. Телеграф

Децата ще завършват основното си образование след седми клас, а не както е досега -след осми.
Това предвижда законопроект за предучилищно и училищно образование, внесен вчера в парламента от ГЕРБ. От просветното министерство се надяват да влезе в сила още през следващата учебна година. Предвижда се гимназиалното обучение да бъде разделено на два етапа. Първият е от осми до десети клас, след което се държи матура и се взима удостоверение за завършен първи гимназиален етап. Във Втория етап децата ще се профилират спрямо изучаваните езици или професии. Освен това след 12-и клас ще държат матури по музика, рисуване и предприемачество. В проектозакона се предвижда предучилищното образование за 4-годишните да не е задължително.

Гладът на моловете
Навлизането на много и големи търговски центрове на малкия и беден софийски пазар неизбежно ги води към канибализма
в. Капитал

Да се срещнеш с няколко мениджъри на софийски молове е забавно преживяване. Всеки твърди, че обектът му е номер едно. В действие са всички "оръжия" - от изкуствени усмивки, през корпоративния хумор до шумния смях на въпросите. Питане от порядъка на това по какво молът е номер едно не получава отговор - числата в този бизнес са нещо плаващо, често и тайно. Още по-забавно става, ако споменеш друг мол. Първо се наместват в креслата си, сякаш са плътно постлани с бодлива тел, следват пет минути учтивост в стил "прекрасен обект, браво" и накрая получаваш констатацията "трудно ще успее", съпроводена с "нас няма да ни засегне".
Да, за мениджърите на всеки мол най-важното е да убедят публиката (и посетителите, но най-вече наемателите), че той е по-по-най. Просто е - това е тяхната валута. Колкото си по-посещаван, голям, модерен и атрактивен, толкова повече пари можеш да искаш като наем от търговците.
Работата е там обаче, че валутата се обезцени. През последните три четири години процесът тече бавно, а от няколко месеца видимо се ускорява. Моловете в София станаха много като за иначе малкия и беден пазар и логично цената им падна. Конкуренцията свърши работа и ситуацията е променена: наемните нива са понижени, магазините (особено най-големите) вече са в позицията да поставят изисквания, комуникацията рентиер - търговец отдавна не е еднопосочна, а договорите за по пет - десет години със свирепите клаузи, макар и още да важат, на практика са бостанско чучело, с което рядко някой се съобразява.
Последната вълна откривания на големи молове беше неизбежна - при отдавна стартирали проекти за отказване няма как да се мисли. Ефектите са видими и ще стават още по-отчетливи: след голямата треска за завладяване на пазара и преди да са достигнали зрялата си възраст с мечтаната улегналост на потреблението, моловете навлизат в етапа на битката помежду си - за клиенти и наематели. При ограничен пазар и маргинален ръст на доходите (даже по официални данни) тази битка неизбежно води до канибализъм.
С една дума - за да успее един мол, той вече няма как да не изземе от парите, харчени довчера в другите. А те не се увеличават.
Показателят "средна покупка" на посетител в моловете, е сред онези, заключени в чекмеджетата на мениджърите им. Макар и всеки търговски център да има електронна система, която брои колко души влизат всеки ден, а наемателите да са длъжни да докладват оборотите си, резултатът от аритметиката между двете е тайна. Според информация от участници на пазара, която все пак някои от тях споделиха с "Капитал", средно един посетител на мол харчи в него пет евро. При осем мола със средно по 20 хил. клиенти на ден това прави 1.6 млн. лв. среднодневно, или над половин милиард лева годишен оборот в моловете. Това - с всички уговорки, че сметката е груба и спекулативна, най-малкото защото официални данни не дава почти никой.
Разбира се, разпределението между самите молове е различно. Показателят, по който търговските центрове мерят популярността си - валутата, за която говорим, е съотношението търговска площ към брой клиенти на ден. Стандартно тя трябва да е 0.7-0.8 души на квадрат. И макар също да е тайна, по неофициални данни за много молове и това е трудно постижимо.
Осем години по-късно
Ако сега някой инвеститор в мол трябваше да реши какво да построи на земята си, това едва ли би бил търговски център. Осем години след появата на първите молове на софийския пазар вече работят осем такива, без да броим ЦУМ, Sofia Outlet Center и няколко по-малки. Догодина се задава и девети - Plaza West, засега последен.
Казано в числа, само за две години търговската площ на софийските молове се е удвоила и вече гони 400 000 кв.м. В същото време доходите, дори в голям и разрастващ се (основно заради миграцията) град като столицата, се увеличават със значително по-бавни темпове (виж графиките). Освен това малка част от тях остават като разполагаем доход, т.е. това, което бихме дали за шопинг и развлечения. Иначе казано, дори статистически София още да изостава като търговски площи на човек от населението спрямо големите градове в Европа, то повече изостава като доходи и покупателна способност. Явление, което асет мениджърът на Mall of Sofia Ноах Мааян определя като "плитки джобове", а този на The Mall Франсис Уайтинг описва така: хората не са сигурни в бъдещето и трудно харчат дори малкото пари, които им остават, след като напазаруват храна и покрият месечните си разходи.
Дори да оставим настрани алтернативи като тази да инвестираш свободните си пари или да ги дадеш за почивка, надпреварата на моловете за тях не е по-лека. Допреди 4-5 години тя не се усещаше, защото в София още имаше само два шопинг центъра - Mall of Sofia и City Center Sofia. През пролетта на 2010 г. обаче картината се промени най-малко по две причини. Първо - отвориха двойно по-големите като площ The Mall и Serdika Center. И второ - кризата вече се усещаше с пълна сила, потреблението рязко се сви и търговците преосмислиха плановете си за нови обекти.
Още тогава те започнаха да изпитват ефекта от това, което на езика на бизнеса се нарича канибализация - всеки нов магазин на марката "изяжда" част от продажбите на вече работещите, защото потреблението не расте. Така наемателите станаха много по-предпазливи при решенията къде да влязат (виж текста за търговците) и както се изрази един от тях, "се научиха да смятат". От своя страна и мениджърите на молове (някои с известно закъснение) станаха по-диалогични, за да успеят да привлекат и задържат добри наематели.
Кризата обаче не си е отишла. И дори през последната година някои от консултантските компании да отбелязват леко съживяване в продажбите на дрехи и обувки, преобладава усещането, че хората се чувстват несигурни и спестяват, вместо да харчат.
Ако към това добавим поредната, трета, вълна търговски площи с отварянето на Bulgaria Mall, Paradise Center, Mega Mall и наскоро открития Sofia Ring Mall, поне за момента пазарната картина не е в много светли тонове. Или отново по думите на Франсис Уайтинг "пазарът е пренаситен и стагниращ".
Как се стигна дотук
Боряна Пенева, мениджър "Търговски площи" в Colliers International, търси причините още в периода 2006 - 2008 г., когато бяха планирани и започнати повечето молове, отворили през последните четири години. По думите й инвеститорите тогава са реагирали на липсата на модерни търговски площи, икономическия ръст и повишения интерес на търговците към откриване на нови обекти. Впоследствие обаче се оказа, че дори след замразяването на някои проекти и отлагането на други във времето пазарът пак не е готов за толкова много площи.
Отделно от това консултантските компании виждат още два риска. Единият е в географски план. Според Боряна Пенева концентрация на молове в центъра, южните и източните райони на София (виж картата) засилва усещането за конкурентен натиск, защото пазарната битка се води за още по-ограничен брой крайни потребители.
Колегата й от Forton Росен Генев посочва и "плиткия" пазар, т.е. липсата на достатъчно конкуриращи се помежду си търговци в различните сегменти. За моловете това води до риск, ако важен наемател напусне, да не могат да го заменят с друг със сходен продукт.
Най-видима тази празнина е в сегмента на супермаркетите. В моловете той се заема основно от две вериги - "Пикадили" и Carrefour, които скоро ще се обединят и в обща група. При хипотетичен проблем трудно ще се намери заместник и съответният търговски център рискува да остане без ключов наемател. В София, поне за момента, подобни примери няма, но в градове като Русе и Варна излизането на "Пикадили" задълбочи проблемите на някои търговски центрове.
Кой кого и как
Че пазарът е труден, пролича още при откриването на новите молове. През последните години проектите отварят с все по-голямо закъснение, на етапи и с все по-ниска начална заетост - Sofia Ring Mall например проходи с 68% отдадени площи. За да привлекат силни ключови наематели, предлагат и все по-благоприятни финансови условия, което води до общ спад в наемите.
Освен това, поне за момента, пазарът се преразпределя, а не расте, и потърпевши са всички - и новите молове, и вече работещите. Според Манол Гойгаджиев, лизинг-мениджър в Serdika Center, причината за това е, че броят на потребителите не се е увеличил двойно през последните години, а при търговските площи това се случи. Така при отварянето на нов мол всички губят посетители, макар и в различна степен. Най-засегнати обичайно са проектите в близост до новия и тези със сходна на неговата концепция. Илюстрация на думите му е откриването на Paradise Center, което се отрази силно на The Mall заради сходното съчетание от магазини, кино, хипермаркет на Carrefour и лунапарк, както и на Bulgaria Mall заради близостта.
Сега Sofia Ring Mall дава заявка за силна развлекателна зона. Освен това е лесно достъпен за кварталите по Витошката яка, което го прави пряк и най-близък конкурент на Paradise Center. С The Mall пък ще се борят за хората от "Младост" и околните квартали.В по-общ план Стефан Косев, собственик на Regent's Property Advisors, вижда и друг ефект от появата на новите молове гиганти в южната част на София. Той ги определя като регионални шопинг центрове - проекти, които като мащаб и концепция са насочени към по-широк кръг посетители, включително извън околните квартали.
За по-малките като City Center Sofia, Mega Mall, също и за Bulgaria Mall вариантът е да се фокусират върху живеещите и работещите в непосредствена близост и да наблегнат върху удобството - услуги, места за кафе и хранене, ежедневно пазаруване.
"На практика в моловете 80% от наемателите се припокриват и всеки обслужва квартала си. Войната ще е за тези, които са готови да прекосят града", смята Косев.
На същото мнение е Росен Генев от Forton. "Или си дестинация, или се фокусираш върху най-близкото си обкръжение", коментира той.
Според Стефан Косев обаче това преразпределяне на пазара ще се усети по-ясно след около година - тогава Sofia Ring Mall ще работи с пълния си набор от магазини, развлечения и услуги, очаква се и метростанцията до Paradise Center да е готова и достъпът да се подобри. Успоредно с общия ефект върху пазара всички очакват и много силна конкуренция за посетители между двата проекта - нещо като пазарно дерби.
В по-сложна позиция са другите големи - Serdika Center и The Mall. И двата мола дават заявка да се откроят чрез присъствието на уникални за пазара брандове сред наемателите им, както и чрез силни маркетингови активности - събития, промоционални кампании и др.
От двата Serdika Center е в по-добра позиция, тъй като вече е с наложен имидж на дестинация за мода и пазаруване - за много търговци там са най-силните им магазини. При The Mall е по-сложно заради близката концепция с тези на новите конкуренти. Мениджмънтът на мола реагира с освежаване на микса от наематели и с разширяване на хранителната зона, но трудно ще запази позиции.
Встрани от общата картина остава Mall of Sofia, тъй като е с най-централна локация и покрива по-широк кръг квартали в западната част на София, където много молове няма. Все пак и той не бе подминат от ефекта на засилената конкуренция и през последните години отчетливо се насочи от марки в среден към висок ценови клас към такива с по-достъпни цени.
Ноах Мааян обобщава, че като най-малък по площ Mall of Sofia няма как да има същия брой магазини и разнообразие от брандове като другите, но компенсира това с регулярно освежаване на микса си от наематели с такива, които работят добре на неговата локация. Също с маркетингова политика и постоянни кампании за насърчаване на продажбите. Мааян дава пример с една от последните инициативи, при които молът поемаше разходите по ДДС при покупки от магазините в него. Тогава за три дни приходите на търговците са се вдигнали 2 до 9 пъти, а оборотът на участващите в промоцията магазини за октомври се е увеличил с 10%.
По оценки на самите наематели Mall of Sofia е сред тези с по-диалогичен и инициативен мениджмънт. Другият сочен за такъв е Serdika Center (виж текста за търговците).
Колкото повече, толкова повече
Всъщност, макар и за момента да са в повече, бъдещето на софийските молове не е толкова мрачно. Дори мениджъри като Франсис Уайтинг, които откровено определят пазара като труден, смятат, че до 3-4 години той ще се стабилизира. В детайли това означава наемите да не падат, търговците да си върнат апетита за нови магазини, а на пазара да влязат и нови марки.
Известни наченки в тези посоки има. От Colliers отбелязват, че след като няколко години наемите в моловете вървяха надолу, тази година за пръв път от доста време има лек ръст на цените при някои от най-желаните от търговците локации в моловете, т.е. за отделни по-атрактивни позиции има конкуренция. Но далеч не за всички.
Макар и без много шум на пазара влизат и нови марки - Mango (вече директно), испанската група Cortefiel, Desigual, магазините Notos Gallerie, а се очаква и полската верига за обувки CCC. За тях моментът е повече от добър, защото макар и потреблението още да не е мечтаното, заемат позиции, и то при наеми, за каквито със сигурност не биха и мечтали преди години.
В по-общ план без места за модерна търговия едва ли бихме пазарували от тези, а и от много други марки. Най-малкото защото търговци като Zara и групата на Inditex като цяло следват определени критерии не само за ниво на потребление, но и за площ на обектите си и конкурентна среда на пазарите, където влизат. А без наличието на големи шопинг центрове изборът им щеше да бъде сведен до магазин за 100 евро/кв.м на "Витошка".
За Росен Генев това е и големият принос на моловете към пазара на търговски площи - конкуренцията, която регулира наемите и концепцията "всичко под един покрив", която промени начина на търговия. И премести много от потребителите от улицата в мола.
ОБОРОТ
1.6 млн. лв., по най-груби изчисления, се харчат в столичните молове средно на ден. Или половин милиард лева на година.

Протези без пари за "зъбни инвалиди"
260 000 са без нито един зъб, казва д-р Николай Шарков
в. 24 часа

Липсата на зъби на практика инвалидизира хората, те губят дъвкателната и говорната си функция. А от това следват сериозни здравни и социални проблеми. Тези инвалидизирани хора трябва да имат същите права като на останалите инвалиди, казва д-р Николай Шарков, главен секретар на Българския зъболекарски съюз.
Според него ще са необходими 50 млн. лева, за да се осигурят протези за онези хора, които нямат зъби. В България около 260 хил. души са без нито един зъб, такова е състоянието на 13 % от хората над 60 г. Още 20 на сто нямат никакви зъби на горната челюст, а 17% - на долната. Стоматолозите посочват, че лошият зъбен статус спомага за сърдечни болести, артрити, рак на панкреаса.

ГЕРБ връща данъка върху депозитите в разширен вариант
Новата мярка едва ли ще доведе до очакваните от управляващите постъпления в бюджета заради спада на лихвите след случая с КТБ
в. Сега

ГЕРБ ще предложи от догодина лихвите по всички видове влогове, с изключение на детските, да бъдат облагани отново с 10% данък. Това съобщи в парламента вчера председателят на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова. Така на практика ще се разшири обхватът на налога. Досега той важеше само за лихвите върху срочните депозити. Освен това управляващите планират догодина да бъде запазен и сегашният размер на минималната работна заплата от 340 лева.
"Считаме, че при едно плоско ниско облагане от 10% - такова, каквото ще бъде и за следващата година, е правилно всички видове доходи да бъдат обложени, максимално да е разширена данъчната база", обясни Менда Стоянова. Според нея облекчение може да се допуска само с оглед на демографската политика. "Ако държавата прави някакви преференции, те трябва да бъдат за детските влогове, за лечение на деца. Всичко, което касае демографската политика, може да бъде оправдано като облекчение", обясни тя. Според нея в борба за привличане на клиенти банките са пуснали продукти, които маскират депозити като спестовни влогове. "Сега смятаме, че трябва да се затвори тази вратичка. Така, както по Закона за гарантиране на влоговете ще се изплащат абсолютно всички гарантирани влогове, независимо дали те са спестовни, депозитни или каквито и да било други, така и лихвите по всички тези влогове трябва да се облагат", категорична бе тя. Според Менда Стоянова от новата мярка в бюджета ще влязат около 80 млн. лв.
Предложението тепърва ще се обсъжда с партньорите на ГЕРБ в управлението. В предизборната си програма партията на Бойко Борисов се обявява против всякакво увеличение на данъци.
Все още не е ясно дали останалите партии в парламента ще подкрепят идеята. Пред "Сега" Радан Кънев от Реформаторския блок отказа коментар, тъй като предложението все още не било обсъждано в коалицията. Той обаче заяви, че Реформаторският блок е за това да не се променя данъчното законодателство и най-вече да не се внася нов елемент на нестабилност.
Според Георги Кадиев от БСП в идеята на ГЕРБ няма икономически смисъл. "Тъй като дадоха 50 милиона на пенсионерите и сега трябва да ги вземат отнякъде, ще ги компенсират от този данък", коментира пред "Сега" Кадиев. "Нашата логика миналата година, когато намалихме данъка от 10 на 8% и заложихме намаляване всяка година с 2%, беше в крайна сметка да се стигне до 0%. Ние искаме да стимулираме хората да си влагат средствата в банковата система, за да могат банките да кредитират след това", обясни още червеният депутат. Според него този данък всъщност стимулира хората да търсят някакви алтернативни методи и тъй като имотният пазар не е достатъчно ликвиден, нито пък пазарът на акции и облигации, част от хората ще изкарат парите си в чужбина. "Да, има фискална логика, но така не се стимулира потребление, нито икономическа активност", обясни още Кадиев. Той е категоричен, че БСП няма да подкрепи подобно предложение.
"ДПС все още няма становище по предложението на ГЕРБ. Въпросът ще бъде обсъден в парламентарната група", коментира пред "Сега" депутатът от ДПС Йордан Цонев.
Намерението на ГЕРБ за връщане на данъка от 10% върху лихвите по депозитите се приема нееднозначно и от икономисти. Според Георги Ангелов то няма да има ефект. "Лихвите намаляват, а покрай случая с КТБ този процес се засили. Просто няма да има какво да се облага", коментира той пред в. "Сега". По думите му в момента финансовото министерство използва слабата позиция на банковия сектор, за да въведе налога. "Опитват се да съберат всяка стотинка, но бюджетният ефект ще бъде нищожен. След КТБ хората търсят сигурност, а не високи лихви", заяви Ангелов.
Финансистът Емил Хърсев обаче подкрепи равното облагане на всички форми на доходи. "Да, изключение може да се направи за детските депозити", добави той. Но също призна, че фискалният ефект от мярката няма да бъде много голям. Според икономиста Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" в България няма работещ капиталов пазар. "Но не можеш да държиш всичко вкъщи", коментира той. По думите му някои от банките толкова са свалили лихвите, че за някои българи може да бъде по-изгодно да държат парите си в чужди банки или в сейфове.
Данъкът от 10% върху лихвите по депозитите бе въведен в началото на 2013 г. по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков. В края на миналата година по предложение на кабинета "Орешарски" парламентът намали ставката за 2014 г. на 8% и реши всяка година данъкът да се намалява с 2%, а след 2016 г. да отпадне. Налогът бе силно оспорван, а приходите от него миналата година бяха само 82.5 милиона лева. От началото на тази година до септември от данъка върху лихвите по срочните депозити в хазната са постъпили едва 51.9 млн. лева.
Минималната работна заплата няма да бъде увеличавана догодина и ще остане 340 лева, заявиха вчера от ГЕРБ за "Сега". В средносрочната бюджетна прогноза е предвидено догодина най-ниското възнаграждение да стане 380 лева. Спрямо този размер бяха договаряни и минималните осигурителни прагове за следващата година. Не е ясно дали сега част от споразуменията няма да бъдат коригирани надолу.
Отделно от ГЕРБ обмислят да въведат и финансов стимул за работещите родители чрез еднократно предоставяне по 200 лева на дете. Все още се обмисля дали тази помощ да бъде диференцирана за първо, второ и трето дете.
ЛИХВИ
През октомври доходността от банковите депозити е продължила да пада, сочат изчисления на финансовия портал "Моите пари". 9 банки са намалили лихвите по срочните депозити. Средните лихви по депозитите в лева за октомври са спаднали с 0.7 процентни пункта до 1.48% спрямо 1.55% за септември. За влоговете в евро разликата е по-голяма и надхвърля 0.24 процентни пункта - спадът е от 1.67% за септември до 1.43% за октомври. Най-много - средно с 0.5%, през октомври са паднали лихвите по безсрочните депозити.

И Бойко в Брюксел заради европарите
Надяваме се на политическо решение за България, каза премиерът
в. Стандарт

Едва половината от поисканите от България 800 млн. лв. ще ни бъдат изплатени от Европейската комисия, стана ясно вчера. Министър-председателят Бойко Борисов съобщи, че лично ще замине за Брюксел за срещи в ЕК. Вчера той изрази тревога, че министрите, изпратени в Белгия да отпушат оперативните програми, са се върнали с лоши новини. "Всички проекти са толкова изпуснати и провалени, че няма оправяне", каза вчера премиерът. Но изрази надежда ЕК да вземе политическо решение за България предвид ситуацията в държавата. "По-следващата седмица очаквам да ни кажат на какво можем да се надяваме", допълни министър-председателят. След като инспектира строителството на метрото до "Младост-4", той посочи, че е много трудно да бъде пусната оперативна програма "Транспорт".
"Загуба на доверие от страна на Брюксел към страната ни и към институциите за това, че България може да се справи с проблемите с еврофондовете - такова е било усещането, с което останахме всички", обясни вчера пред bTV министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която също бе в Брюксел. Тя обясни, че всички проекти, които се изпълняват по ОПРР, са със спряно европейско финансиране. Това означава нулево възстановяване от Брюксел, но ангажимент те да се разплащат със средства от държавния бюджет, докато не възвърнем доверието на европейските институции. "Ако ние не разплатим проекти за 210 милиона лева до края на декември, автоматично, по правилото трябва да ги върнем на Европейската комисия", каза Павлова. А от думите й стана ясно, че нито един от големите проекти не се движи в срок.
"Три са основните проблеми по отношение на еврофондовете - спрените европейски програми, опасността от загуба на средства до края на годината и кога започва новият програмен период", заяви от своя страна ресорният вицепремиер Томислав Дончев. От думите му стана ясно, че правителството се надява спрените плащания за над 1 млрд. лв. за градско възстановяване и туризъм на оперативната програма "Регионално развитие" да бъдат размразени най-рано през януари.

Счетоводната смърт на КТБ влиза в съда
в. Банкер

Повече от 30 нарушения на над 50 разпоредби, разположени в цяла дузина нормативни актове, включително и собствени решения на БНБ - това сочи отстраненото ръководство на Корпоративна търговска банка (КТБ) в жалбата на мажоритарния акционер "Бромак" срещу отнемането на нейния лиценз. "Бромак" и други акционери и вложители в КТБ оспорват решение №138 от 6 ноември 2014 г. +на Централната банка, с което поставената под особен надзор финансова институция беше лишена от правото да извършва банкова дейност. Очаква се Върховният административен съд да даде ход на тези претенции и да насрочи дата за разглеждането им от състав на съда.
По закон, до окончателното произнасяне на ВАС, процесът в Софийския градски съд по искането на БНБ за обявяване на КТБ в несъстоятелност ще бъде спрян.
На първо място, отстранените шефове на банката твърдят, че решението на БНБ е нищожно и незаконосъобразно поради многобройни нарушения в процедурата по издаването му.
Аргументите на ексшефовете на КТБ са, че липсва компетентност на състава, който е подписал решението за отнемането на лиценза, тъй като подуправителят и ръководител на надзора на БНБ Цветан Гунев нито е бил поканен, нито е участвал в заседанието на управителния съвет. Гунев може да бъде заместван от друго лице само като подуправител, но не и като член на управителния съвет на централната банка - твърдят те. Димитър Костов пък е участвал в обсъждането и е гласувал, въпреки че съпругата му е главен експерт в КТБ, което предполага конфликт на интереси.
При издаването на решението не е спазена и изискваната от закона форма. Липсват мотиви защо преоценките на активите на банката се правят към 30 септември, а не към 30 юни, когато дейността на банката е преустановена и започва квестурата. Няма обосновка и как е избран нов метод за тази обезценка и как са извършени счетоводни операции в баланса.
Самото производство по специалния надзор, според бившето ръководство на КТБ, също е незаконосъобразно. С решението от 20 юни, което поставя началото му, БНБ е упражнила превратно правомощията си, нарушавайки Директива 98/26 на Европейския съюз. Квесторите пък не са имали необходимия петгодишен стаж на ръководни длъжности с управленски функции в работеща банка или подобна институция. В рамките на квестурата са назначени на граждански договори т.нар. екип на квесторите или "помощник-квестори". Но такива длъжности законът не предвижда, а изискването за надлежно оправомощаване на тези лица не е изпълнено. При това сред тях е имало служители на конкурентна кредитна институция, чиито интереси вероятно не съвпадат с тези на КТБ.
В резултат документацията на Корпоративна търговска банка не е опазена. Помощник-квесторите работели свободно с кредитните досиета, като ги приемали и предавали на служители на КТБ, консултанти и инспектори на БНБ, често без това да бъде отразявано писмено. Квесторите са продавали активи по цени, които не са базирани на пазарни оценки, и това е в разрез с изискването да опазват имуществото. В същото време управляващите специалния надзор са възпрепятствали процеса по събиране на информация от кредитополучателите, като ги задължили при представянето на тази информация да декларират съгласието си банката да се разпорежда с обезпеченията по кредитите им.
Паралелно със специалния надзор на квесторите незаконно е извършен общ надзор от инспектори на БНБ за състоянието на КТБ. Което е допустимо само при работеща банка, като по този начин БНБ е погазила собственото си решение за цялостно преустановяване на дейността на Корпоративна търговска банка.
Разпореждането на УС на централната банка да бъдат преведени 30 млн. лв. в полза на Фонда за гарантиране на влоговете също излизало от рамките на квестурата. Такава е и оценката за търсените от БНБ помощ, съдействие, мнения и влияние от правителството и парламентарните партии за специалния надзор и бъдещето на КТБ. Централната банка обаче бездействала спрямо неправомерното публично разпространение на банкова тайна и неверни сведения за КТБ от политици и депутати, които нямало как да имат оздравителен ефект.
Наред с нарушенията на процесуални законови норми са погазени и стоящите в основата на правото материални норми. Вместо пълен и окончателен доклад на квесторите за текущото състояние на Корпоративна търговска банка са представени три доклада на одиторските фирми, които нямат качеството на одиторски доклади, тъй като не ангажират авторите си с необходимата степен на сигурност. Липсва и съответстващ на счетоводните стандарти счетоводен отчет, който е заместен от финансови и надзорни форми, непокриващи изискванията на Закона за счетоводството.
Ето и нарушенията, довели според бившето ръководство на КТБ до неправилна и незаконна обезценка на активите й, в резултат на която се появява 4-милиардната дупка в капитала й:
Въпросната обезценка отчита бъдещи, а не реално настъпили загуби в кредитния портфейл на Корпоративна банка, тъй като е направена към 30 септември, а не към 30 юни. Обезценявани са редовни кредити, а не само такива в просрочие. Не са дисконтирани парични потоци от реализиране на всички обезпечения, като кредитите са изцяло обезценявани само защото консултантите не са разполагали с информация за тях. Оценени са част от активите на КТБ, а не всички активи от даден клас. Обезценявани са дълготрайни материални активи като земя и сгради без участието на лицензирани оценители.
Непризнаването на извършените цесии и прихващания също е изкривило действителната картина за капитала на КТБ, тъй като са обезценени като необслужвани кредити, по които има погасяване. Всичко това според отстранените мениджъри на банката означава, че цялостна оценка на състоянието, активите, пасивите и дейността й не е направена. А единият от консултантите - "Делойт Одит" ООД, е действал при конфликт на интереси на управляващия си съдружник Силвия Пенева, която притежава депозит в КТБ в размер на повече от 2.5 млн. лева.
В крайна сметка, според бившето ръководство на КТБ, осъщественото производство по специален надзор е в несъответствие с целта на закона, а именно - банката да бъде оздравена.
Жалбата срещу решението за отнемане на лиценза е придружена от над 30 писмени доказателства. Поискано е представянето и на над 20 доказателства от УС на БНБ, квесторите на КТБ и от конкурентната банка, чиито служители са работели за тях. Направено е и искане за назначаване на комплексна съдебна, икономическа и одитна експертиза, която да провери как са оценени и осчетоводени активите. Жалбоподателите настояват също така за вещи лица да бъдат определени експерти, посочени от федерацията на европейските счетоводители, а не тези от списъка, попълван от БНБ. Както и до заседанията по делото да бъдат допуснати наблюдатели на Европейската комисия, Международния съдийски съюз, на българския и на европейския омбудсмани.

Продължаваме да гоним ебола със свещи
в. Банкер

Стрес-тестът за мнимия случай на ебола в България премина успешно. Поне такова е мнението на здравния министър д-р Петър Москов. Масовата аудитория с напрегнат интерес изгледа 16-часовия здравен екшън с драматични елементи, който за всеобщо облекчение завърши с хепиенд.
Както обаче писа в."БАНКЕРЪ" преди повече от месец, трябва да продължаваме да палим дебели свещи и да се молим заплахата да ни подмине. Прясно разигралата се история доказа, че съвсем не сме готови да се справим с "масовия убиец". Първо, спешните отделения на болниците не разполагат с костюми за медицинския персонал, които се използват при работа с вируси като ебола от най-високото 4-о ниво на опасност. А единствената транспортна барокамера за болни пристигна във Военномедицинска академия едва преди няколко дни. Така че, ако болният "сиерале-онец", приет в спешното на "Токуда", наистина беше заразен, лекарите, които са го преглеждали, вероятно до един щяха да са пипнали смъртоносния вирус. Вярно, медиците своевременно бяха изолирани във ВМА. Но по принцип вирусът на ебола може да оцелее с часове върху външни повърхности и не се знае още колко лекари и санитари можеха да го забършат с ръцете си и, не дай Боже, да го поставят с някое хапче в устата на пациент.
Изолаторът към Клиниката по инфекциозни, паразитни и тропически болести във Военномедицинска академия, която приема болните със съмнение за ебола, е сигурен, тъй като поддържа второ ниво на биобезо-пасност и не позволява на инфекцията да излезе извън болничните стаи. Защитните костюми там обаче до неотдавна бяха от второ ниво на безопасност, а не се е чуло да са закупувани нови. Испанската медицинска сестра Тереса Ромеро се зарази от починалия свещеник Гарсия Виехо точно защото е влизала в стаята му, облечена със защитен костюм от второ ниво. Така че здравното ведомство бързо да вади парите и да купува сигурни костюми, че следващият стрес-тест може да се окаже фатален. Същото се отнася и до едничката транспортна барокамера. Ами ако тя се окаже повредена или изпратена за пациент в
Бургас?
Общата инвестиция за необходимите костюми и носилки едва ли ще надхвърли един-два милиона лева. А ако се появят заболели - с какво ще ги лекуваме? Ромеро се оправи благодарение на комбинация от японски антивирусен препарат и кръвна плазма на друг излекуван. Има и канадски, американски и руски експериментални лекарства. От здравното министерство водили ли са предварителни разговори с някой от производителите им и имат ли готовност светкавично да доставят необходимите дози при случай на нужда? Едва ли.
И още нещо. Най-голямото ни летище в София е оборудвано с работеща термокамера, която се следи 24 часа в денонощието. Но ако оттам премине болен, специалистите, които ще му направят първичен преглед, също няма да са защитени. В системата на външното министерство пък липсват официални данни колко българи живеят, работят, търгуват или са на екскурзия в Гвинея, Сиера Леоне, Либерия и Нигерия.

Децата без оценки в училище до 4 клас
в. Труд

Децата няма да получават оценки до четвърти клас. В новия проектозакон за училищното образование,който ГЕРБ внесе в парламента, депутатите не са зачели предложенията на учители и на най-малките да се пишат оценки от 2 до 6. Не е допуснато и учениците от началното училище да повтарят годината, ако имат двойки.
Учителите обаче ще имат право да гонят учениците, ако пречат в час или дойдат на училище в неподходящо облекло. Родителите трябва да бъдат информирани веднага, но вместо цял куп наказания за ученика ще се сформира екип, който да изглади проблемите.Сегашният документ предвижда създаването на нов тип училище от 1 до 10 клас, а целта му е учениците от малките населени места да останат в домовете си до завършване на първия гимназиален етап. По този начин ще се подпомогнат родителите, като те няма да бъдат принудени да харчат средства за издръжката на детето си в друг град с голямо училище или цялото семейство да се мести в ново населено място.
Математическите гимназии, които имат прием след 5 клас, ще се наричат средни училища - това също бе един от големите спорове в системата. Математическото лоби настоява за ранен прием на учениците, но смята, че "гимназия" звучи по-представително в названието на училище. Иначе началното образование е до 4 клас, както е сега, но основното ще се завършва в 7-и, а гимназията ще се дели на два етапа - от 8 до 10 и след това 11 и 12 клас.
Родителите получават право да се сдружават в кооперативи при отглеждане на малчуганите, ако не искат или не могат да ги запишат на градини. Преди 2 години имаше много протести в защита на кооперативите, но тогава те не бяха включени в законопроекта.
Помощните училище в сегашния вид ще бъдат закрити. Вместо тях ще има центрове за подкрепа или училища, в които ще се помага на децата със специални образователни потребности, на които им трудно да се интегрират.
В законопректа има отделна глава, която узаконява използването на българския език в училище, както и текстове, които гарантират бързо кариерно развитие на педагозите.