Науката за сигурността е обществена наука и затова е свързана пряко с управлението, обществото и реалните политически процеси.
Ето защо колкото и да преподаваш Как на теория трябва да бъдат нещата и защо могат да стават все по-добри?, винаги студентите и слушателите задават въпроса (а по-скоро и по-често дават отговора) Как на практика са нещата и защо стават все по-лоши?
Много трудно е при разговор за политиката (за сигурност, за отбрана, за вътрешен ред, за външни отношения, за управление на и при кризи) да се избягва политизацията, понякога се налага човек да полага почти виртуозни усилия и не винаги с успех...

Младите хора имат особено изострени сетива. И днес ме питаха - защо все министри от малките партии се разпъват като карикатурни марионетки и с показна мелодраматичност на кръст пред медиите по разни сравнително епизодични въпроси (напр. за зачервеното гърло на един пациент), появяват се рано сутрин и се хвалят, че цяла нощ не са мигнали, имитират активност, коват наивно импровизирани и несъмнено недообмислени стратегии на принципа "Шумим брате, шумим", а в същото премиерът и близките му и доверени негови лични министри скрити зад сцената прехвърлят милиарди от един джоб (народния) в друг (олигархичния). А паралелно с това назначават талази от калинки, девети вълни от съмнително образовани и с изписан корупционен плам в очите протежета по партийна, шуробаджаначеска, земляческа и любовническа линии...
За науката мога да съветвам младите хора и да ги уча, но за реалната политика не мога - не мога, защото лекциите не допускат агитация и пропаганда, нито пък лични обществени страдания; но не мога и защото не искам вместо да преподавам сериозни идеи, да проповядвам песимизъм.
Казвам на младите - извън лекциите - гледайте и виждайте, слушайте и чувайте; мислете и си правете изводи; продължавате ли да оставяте всичко в ръцете на некомпетентни и амортизирани, алчни и цинични властници, откровени демагози и очевидни слуги на олигархията и не се ли опитате да отвоювате държавата и страната от тях, те наистина ще постигнат целта си - да ви прогонят от България. На тях знаещи и можещи, умни и талантливи, трудолюбиви и почтени млади хора не са им нужни, защото се управляват трудно, къде къде по-лесно е да се сръчква с остена покорно и безгласо стадо.
Лошото е, че и младите вече се поумориха и все повече вместо към истинските причини за агонията на обществото ни, гледат навън - към подредените общества. И когато някой от тях казва, че не можем всички да заминем, аз не зная какво да му кажа, но пък си мисля - не само можете, но ако продължава така и ще заминете всички. Жалко само, че ние, хората от моето поколение не можем да заминем, защото изпуснахме момента. И сега ни остана само да пишем горчиви статуси в социалните мрежи все в същия стил "Шумим брате, шумим" - служещ главно като очистително средство за разстроени съвести.

Коментар на Николай Слатински