/КРОСС/ Пръв повлече крак д-р Петър Москов, вече министър на здравеопазването. Попитан в предаване по Нова телевизия защо лидерът на ДБГ Меглена Кунева настоява за поредно отлагане на реформаторския конгрес, зам.-председателят на ДСБ отговори:

„Помните ли вица за една жена, която искала развод, защото след четиригодишен брак с комунист останала девствена, а мъжът й казвал: „Още утре ще го направим"?"

Не още утре, ами още в същия ден Даниел Вълчев от ДБГ не му остана длъжен и защити честта на лидера си. При това не с един, а с два вица, разказани в ефира на БНР. С първия обясни защо партията на Кунева не иска РБ да избира лидер точно сега.

„Ние в момента сме като във вица за двете блондинки: „ Муцка, направих си втора дупка на ухото." „И к'во сега? По-добре ли чуваш?" Като си изберем лидер, какво ще спечелим, освен че някой ще се накичи с карамфил на ревера?"

Последва иносказателен виц и за подхода на ДСБ към проблемите в РБ: „Кое е най-доброто средство срещу косопад? Да си намажеш главата с мед, след една седмица пляскаш с ръце, мухите отлитат, но крачетата им остават."

Ден по-късно депутатите от Реформаторския блок Димитър Делчев и Гроздан Караджов спретнаха незабравимо шоу в сутрешния блок на bTV. Не, никой от тях не се сети да пусне шега, просто двамата... отказаха да седят един до друг. В резултат се разигра кратичка пиеса на абсурда:

Димитър Делчев: Вицовете не са полезни, когато имаш да правиш сериозни реформи. В РБ има недоверие. Появяват се имена на зам.-министри, които въобще не са били обсъждани, същевременно предложенията, които са били одобрени, след това не се гласува за тях. Тези имена, които се появяват, допринасят за загубата на доверие в групата ни. С г-н Караджов можем да си изчистим отношенията винаги.

Водещ: Защо тогава не седнете заедно? (Гостът отказва с аргумента, че може да направят това в Народното събрание - б.а.)

Гроздан Караджов: Разделителна линия в РБ има и я виждате в момента. Бях изненадан, че човек от нашата коалиция ни е забранил да седим заедно. Извинявам се на зрителите и им казвам, че това не е мое искане. Аз съм диалогичен човек. Ако между нас има спорове и не провеждаме реформи, това е висока степен на недоверие в блока.

Докато се чудехме кой ли ще да е забранил на двамата да седнат един до друг, по БНТ се изяви и трети депутат от блока - Настимир Ананиев (ДБГ). Той пък разясни, че доверието може да е разклатено, но „ние имаме голямо поле на съгласие". Ананиев, който агитираше за реформаторите с раздаването на безплатни билети за мача между „Лудогорец" и „Реал"-Мадрид, беше категоричен, че в РБ все още играят отборно и „трябва да говорим какво ни обединява".Дотук обаче видяхме точно обратното

Въпреки че вътрешните разделения между реформаторите отдавна са публична тайна, то през последната седмица абревиатурата РБ и думата скандал се превърнаха почти в синоними. Нетърпимостта окончателно излезе наяве, покрай настървената битка за власт бяха забравени дори клишетата за принципи, ценности и морал. Тези алабализми катастрофираха в разменените неуважителни реплики, което сериозно усъмни дали политици, които се обиждат публично, са в състояние да загърбят враждите в името на идеи, още повече заедно да извършат „радикални реформи".

Каквито и претенции за експертност и нравствена чистота да ни навираха в очите, днес основната драма на реформаторите е в това кой да овладее коалицията и чии хора да заемат позиции в изпълнителната власт. Тя простичко може да се разкаже така:

Лидерът на ДБГ Меглена Кунева получи вицепремиерски пост (впоследствие променен в силов), Божидар Лукарски (СДС) стана министър на икономиката, Николай Ненчев (БЗНС) оглави военното ведомство. Д-р Петър Москов от ДСБ също получи министерски пост, докато председателят на партията Радан Кънев предпочете да не влиза в изпълнителната власт. Причината е, че открай време Кънев се стреми към лидерската позиция в РБ и има големи шансове я да спечели.

Меглена Кунева обаче за пореден път бойкотира идеята за конгрес, защото избирането на Кънев означава той да се превърне в неин началник, а ДБГ постепенно да бъде претопена. По политолога Борис Попиванов: „Тогава министрите от блока ще му бъдат фактически подчинени, а това е последното, което те биха желали." Най-вече Кунева, чиято партия дълго обезпечаваше финансово коалицията, а за благодарност на евроизборите беше изместена от кандидата на ДСБ. И то изместена в резултат на открити призиви да се гласува за него, по-точно - срещу „последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо" (така я нарече Иван Костов през 2012 г.)

Какво тогава да направи Движение „България на гражданите"? Елементарно, Уотсън - да измисля процедурни хватки, за да няма конгрес. Веднъж ДБГ и СДС вече бламираха избора с аргумента, че форумът е редно да се проведе след изборите, на 10 ноември - дата, която символично е свързана с демократичните промени. На 13 септември, събота, в късния следобед двете партии оттеглиха участието си в конгреса и поставиха всички останали пред свършен факт

Сега обяснението гласи, че конгрес може да бъде свикан само от Изпълнителния съвет на РБ, но съветът бил разпуснат и правомощията му били прехвърлени към Председателския и Гражданския съвет. Мандатът на Гражданския съвет обаче изтичал на 18 декември и т.н., и т.н., а самата Кунева се присети за тези парадокси с голямо закъснение:

„Това, което трябваше да се направи на нашето събиране преди изборите, е да се избере Граждански съвет, защото той определя коалиционната политика. Как се избират делегати, с каква квота, самите правила за конгреса не са изработени и няма орган, формулиран в Изпълнителния съвет, който да ги изработи."

От партията й дори изразиха съмнения от нуждата изобщо да има Граждански съвет, който уж беше и продължава да бъде най-голямото постижение на РБ. Добър повод да се пусне шегичката, че Движение „България на гражданите" е на път да се превърне в „България без граждани"...
Но за широката публика далеч по-интересни са бойните действия на втория фронт:

След като в управлението реформаторите получиха тежест, която, меко казано, не съответства на реалната, апетитът им тутакси се прехвърли към заместникминистерските позиции. И съвсем естествено се появи проблем - коя от партиите в РБ ще бъде най-пъргава в трудоустрояването на свои кадри в средния ешелон.Изведнъж от нищото се появиха

трима заместници на здравния, икономическия и военния министър, които не били обсъждани в парламентарната група. Моментално тръгнаха слухове, заплетоха се интриги, породиха се взаимни подозрения в тайни договорки с ГЕРБ. Вестниците гръмнаха със заглавия „Люта битка за постове цепи реформаторите". В това време от ДБГ не спряха да се оплакват, че ДСБ и Гражданският съвет се противопоставят на предложените от тях правила за номиниране на зам.-министри, докато обвинените отвръщаха с контраобвинения, че ДБГ предлага правила, в които липсва най-важното - критериите. „Като ги запишем, половината от партийната плява няма да ги покрие" (Гроздан Караджов). Пак според Караджов в такава ситуация най-разумно постъпил д-р Петър Москов, който просто си изключил телефона. Не желаел да разговаря с никого от РБ, не искал да се ходатайства за лели, вуйни, стрини и братовчеди...

За да си представите колко тежка е ситуацията, ще цитирам министър Никола Балтов от пиесата „Службогонци" на Иван Вазов:

„Просители, просители, наводнение! Една полуда. Цяла България сякаш се е спуснала за служби. Кандидати за държавната трапеза, просители за служба.Чакат все на улицата, трупат се в коридорите на министерството, пълнят двора ми, мяркат се пред трапезата ми, кога обядвам. Нямам мирен залък. Обаждат се никога неподозирани роднини и роднини на роднините им, откриват се безчислени приятели, от които за пръв път узнавам за някакви някъде техни услуги на мене или на баща ми, или на дяда ми. Препоръки, картички от депутати, които обещавали служби при изборите, валят, по грамади всеки ден събирам."

Българска класика!

Най-интересно е обаче как, докато се карат за постове и си подхвърлят вицове, от РБ ще намерят време и да управляват. При това те получиха най-проблемните ресори, обществените очаквания към тях са изключително високи, а провалят ли се, неуспехът ще се пише единствено на техен гръб.

Оттук нататък, както забеляза и Борис Попиванов, на премиера Борисов му остава само да влезе в ролята на директор на детска градина - да сбива и да разтървава спорещите страни. Но иначе неговата позиция е желязна: успехите са при мен, реформите са при реформаторите, тях ще питате какво става.

То така е и редно, в противен случай да не се бяха кръщавали Реформаторски блок. Но да не се окаже само, че какъвто блокът, такива ще излязат и реформите.

Понеже с големите претенции обикновено се получава неловко, като във вица за Памела Андерсън:

- От какво най-много се страхува спасителката на плажа?
- От акупунктура...

Любослава Русева

„Тема”