/КРОСС/Подялба на ВСС на съдийска и прокурорска колегия, специален дисциплинарен съд за магистратите и децентрализация на прокуратурата - това предлага държавното обвинение в концепцията си за реформа в съдебната власт. Очакваната прокурорска стратегия е изготвена и в сряда ще бъде внесена за обсъждане във ВСС, пише „Преса". Документът днес ще бъде изпратен на посланиците на страните членки на ЕС. Предложенията на прокуратурата са придружени от проект за промени в Закона за съдебната власт.

В документа, с който „Преса" разполага, никъде не се споменава стратегията на министъра на правосъдието Христо Иванов. Обяснението е, че тя е публикувана от името на служебното правителство, а кабинетът „Борисов 2" още не я е припознал. Затова стратегията на министъра (която вчера получи одобрението на ВКС) не е коментирана „ред по ред", а обвинението е изложило в синтезиран вид своите виждания за реформа.

В прокурорската концепция не се споменава и за международна експертиза на работата на прокуратурата, каквато предлага в стратегията си министър Иванов. Според главния прокурор Сотир Цацаров такава експертна помощ може да се получи, но само в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка. Неговата позиция е получила подкрепата на посланиците от ЕС, и от шефа на ОЛАФ Джовани Кеслер. Както и от британския държавен министър за Европа.

ВСС поделен на съдии и прокурори

Обвинението предлага преструктуриране на ВСС на две колегии от съдиите и от прокурорите и следователите. „Въпросите на кариерното развитие, както и тези на дисциплинарната отговорност, следва да се обсъждат и да се решават отделно за съдии и отделно за прокурори и следователи в съответната колегия", пише в становището на прокурорите. Този въпрос може да се реши само с промени в Закона за съдебната власт, казват те.

Постоянно действащ съвет

За разлика от Съюза на съдиите обвинителите настояват Висшият съдебен съвет „да продължи да работи като постоянно действащ орган", защото действащият модел „има значителни предимства в сравнение със съществувалия преди години модел на колективен орган, който работи на сесии". Тази позиция се подкрепя и от омбудсмана на републиката Константин Пенчев, който наскоро заяви пред „Преса", че старият модел за работа на ВСС е по-неефективен.
Прокурорите се обявяват за въвеждане на пряк избор на членовете на ВСС от магистратската квота, след като се проведе прозрачна процедура по номиниране на кандидатите и обсъждане на техните качества. Сега членовете на ВСС се избират на делегатски принцип, а не чрез общо събрание на българските магистрати и пряк вот.

Инспекторатът - също на две

Разделянето на ВСС на отделни колегии води и до необходимост от промени в структурата на инспектората към съдебния съвет, се казва в становището. Инспекторските групи трябва да бъдат формирани по същия модел. „Проверките на дейността на съдилищата и на организацията по образуването и движението на съдебните дела следва да се осъществяват само от инспектори за съдии, а проверките на прокуратурите и следствените органи, както и на движението на преписките и делата - само от инспектори за прокурори и следователи." Промяната също може да се осъществи само с поправки в закона.

Дисциплинарен съд за магистратите

Една от най-критикуваните дейности на ВСС - дисциплинарната, се радва на сериозни подобрения.
Предлага се дисциплинарните дела на магистратите да се разглеждат от дисциплинарен съд, чиито „съдии" не са членове на ВСС, но се избират по същия ред от органите на самата съдебна власт. Съдниците в отделни колегии за съдии и прокурори, ще работят по еднакви правила и единни критерии за реализиране на дисциплинарната отговорност. Те ще продължават работата си в системата, като разглеждат дисциплинарни дела само след определянето им чрез жребий.
Дисциплинарният съд ще постановява решение, с което предлага на ВСС да наложи наказанията „понижаване или освобождаване от длъжност", или сам налага наказание измежду по-леките.
Разписани са и сериозни предложения, свързани с атестирането на магистратите, създаването на отдели етични кодекси и съвет за партньорство към ВСС за диалог между съсловните организации.

Източник: "Преса"