/КРОСС/Повишаването на минималната работна заплата предполага повече приходи в бюджета, а не повече разходи. Доста време водим разговори с финансовия министър и с министър-председателя, и то ги водим с аргументи. Очевидно е, че от тези разговори има смисъл, казва вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин в интервю за "Преса". Тенденцията за търсене на възможност за повишаване на минималната работа заплата има много сериозни икономически обяснения. Те са свързани с ограничаване на бедността, мерки за борба с дефлацията, която е най-голямата опасност за икономиката в момента, допълва Калфин. 

Вицепремиерът смята, че и за работодателите това би било полезно. Те казаха, че не е проблемът толкова в минималната работна заплата, колкото че в някои региони заплащането е много по-ниско и много хора получават именно 340 лв. Става дума за места с ниска заетост. Но не е сериозно да изграждаме икономика, свързана с ниските заплати. Минималните осигурителни прагове растат и са доста по-високи. Има сериозни аргументи и за ръст на минималната работна заплата, коментира той. 

В НОИ има доста добра информационна система и всякакви варианти и сценарии може да се изчисляват. Примерно ако през 2016 г. се увеличи с 1% осигурителната вноска, това ще донесе допълнително 232 милиона приходи в НОИ. В момента се получава следният парадокс. Хората си самофинансират пенсиите, доколкото НОИ е свързан с бюджета и голяма част от бюджета му е трансфер от националния. Ако един български пенсионер взема примерно 200 лева пенсия, от тях ние не си представяме, че той ще пести. Със сегашната система на ДДС 40 лв. от тази пенсия отиват само за този налог. А ДДС е някъде около 70% от приходите в бюджета. Така че пенсионерът си плаща данък добавена стойност, той отива в бюджета и след това бюджетът му допълва пенсията. Това е абсурдна система. И затова е важно пенсионната система да има по-голяма независимост. А по-голяма независимост може да се получи с по-високи вноски, коментира още вицепремиерът. 

За последните 15 години с намалението на вноските изчисленията са, че около 22 милиарда лева са влезли в бизнеса вместо в осигурителната система. Сигурно трябва да сме много напред, защото 22 милиарда лева са страшно много пари.

Пенсионната реформа трябва да бъде започната с дългосрочна програма в рамките на следващите примерно 20 години. И в такъв порядък трябва да се мисли за увеличаване на вноските, категоричен е Ивайло Калфин.