/КРОСС/ В реч пред представители на банковите среди по повод предстоящия Ден на банкера (6 декември) управителят на БНБ Иван Искров допусна, че удари върху сектора, „мотивирани от преплитащи се икономически, политически и медийни интереси", ще има през 2015 година.

„Никой не си прави илюзии, че трудностите и изпитанията пред банките у нас са приключили. Защото най-вероятно и през 2015 г. банковата общност ще работи в нелека бизнес среда, в която не изключвам да има нови опити за удари върху сектора, мотивирани от преплитащи се икономически, политически и медийни интереси, каквито действия срещу българската банкова система видяхме непосредствено след поставянето на КТБ и ТБ „Виктория" под специален надзор, заяви Искров на тържеството.

В същото време изказа мнение, че 2014 г. е показала, че тези атака са колкото опасни за обществото, толкова безполезни за авторите им. „През цялата изтекла година не липсваха изказвания на партийни представители, които раздаваха негативни публични оценки и изговаряха най-мрачни прогнози за банките у нас. Атмосферата на политическа несигурност благоприятстваше всевъзможни прояви на популизъм, включително и неразумни законодателни предложения по отношение както на банките, така и на БНБ", посочи управителят на централната банка.

Освен финансов, медиен и партиен ресурс в кампанията, която вижда срещу БНБ, управителят посочи като участници в нея и синдикалните и работодателските организации, излъчили експертен съвет за решаване на казуса с КТБ. „Всички добре проследихте и тенденциозния опит на национално представени организации да изопачат действията на БНБ и, уж случайно, да отклонят вниманието на българската общественост от онези, които злоупотребиха с доверието и депозитите на хората", каза той.

Искров изрази надежда, че през 2015 г. „ще бъдем свидетели на коренна промяна в мисленето и действията на политическите представители и медийни кръгове в посока на повече благоразумие и осъзнаване на ключовата роля на банковия сектор за финансовата стабилност, икономическия растеж и материалното благосъстояние на обществото". В същото време констатира, че „никой не си прави илюзии, че трудностите и изпитанията пред банките у нас са приключили".

Искров направи аналогия между случая с КТБ и банковите фалити в ЕС и САЩ като за пореден път подчерта, че „в нито един от тези случаи централната банка не е била подлагана на натиск да поеме цялата вина и да бъде изкупителната жертва, за разлика от непрестанните публични атаки тук срещу БНБ".

„Надяваме се никога вече в България да не се връщат такива времена. Болшевишкият ентусиазъм и решенията под площаден натиск са най-опасният подход, когато става дума за публични политики в областта на паричния режим, банковия надзор или финансовата стабилност", заяви Искров, чиято оставка беше поискана и от управляващите, и от част от опозицията.

Той заяви, че публичният интерес изисква да бъде уважавана репутацията на централната банка и да бъде пазена институционалната независимост и приемствеността в нейната работа.

Управителят даде положителна оценка на ръководената от него институция: „Добрата новина тук е, че тази година БНБ на практика издържа един реален и много тежък стрес тест. Преминахме изключително сериозен стрес тест за своята независимост. Доказахме как страната, бизнесът и обществото ни разполагат с една силна институция, на която могат да разчитат като опора на стабилността и за опазване на дългосрочния обществен интерес и която не се поддава на натиск и конюнктурни интереси".