По цял свят празниците в годишния календар са времето, което обединява и сплотява общността. За християнския свят особено много това се отнася за дните преди Коледа. Тогава спираме за малко забързания ритъм на ежедневието, за да се потопим в безвремието на надеждата за по-добър живот. Позволяваме си щипка вълшебство и влизаме в приказката на един паралелен, примамващ душата свят на трепетно очакване, в което са живи нежните филизи на утехата и копнежа, унаследени от колективния дух.

Да, ама не.

В нашата „модерна", комплексирана и все повече забравяща себе си България подготовката за празника е оставена на самотек. Всеки се оправя сам, както може и както го помни. Единственото, обединяващо общността, е изнервеният шопинг и блъсканицата из огромните, бляскави молове, както и пуснатите есемесчета за болни деца под егидата недоразумението, когото нацията нарича идиот.

Толкова.

А помните ли коледните и новогодишните базари на открито от близкото минало с аромат на греяно вино, или празничната суматоха в малките квартални магазинчета? Едни такива малки неща, в които диша и се усмихва плахо общото очакване за празник и чудо. Може би си ги спомняте, когато в новините случайно попаднете на кадри от живота на остналия свят, в който хората се разхождат в празничната суматоха сред дървени къщички и осветени елхи, хапват коледни лакомства, купуват си весели коледни сувенири и се стоплят с традиционни ароматни напитки. И заедно очакват Коледа.

У нас такова нещо вече няма.

Столичната кметица Фандъкова за поредна година пропусна да си спомни, че животът на човека не е само пътуване от новата станция на метрото и запълване на дупки по столичните улици. Нито може да бъде вдъхновен от рязане на лентички на Лъвов мост, съчетано с хортуване с европейски бюрократи на нова и прясно боядисана пейка. Всичко това няма как да запълни зейналата дупка в душата на този губещ паметта си народ, който все повече забравя да се радва на живота и да празнува.

Добре че беше Немският Коледен базар в градинката пред Народния театър. За поредна година една българка и нейният германски съпруг свършиха работата на Фандъкова и на цялата община. Нищо, че са чакали до последния момент разрешителните и туткавите процедури. Защото ония от Московска имат по-важни дела, разбира се. Семейство Бремен обаче успяха да го направят и тази година в София и Пловдив - с всеотдайност, търпение и желание. С привличането на още хора, които мислят и разбират нещата като тях.

Така и ние успяхме да се разходим сред дървените къщички на базара, да си хапнем вкусни немски вурстчета, да опитаме традиционни коледни сладкиши, да вдъхнем аромат на плодове и канела от щандовете с греяно вино и чай. Да си изберем симпатични коледни играчки, да зарадваме децата на импровизираната сцена с дядо Коледа и кукления театър, и въобще - да почувстваме, че идва празник.

Защото, уважаема госпожо Фандъкова, вие явно вече сте забравили, че един народ, за да се почувства съпричастен и единен, трябва да споделя заедно не само страдания и изпитания. Трябва да споделя и празници. Да не забравя, че неговата колективна душа има нужда от ритуала, надеждата и вълшебството на малките неща.

Но всъщност вие го знаете. И може би точно затова не си помръднахте пръста и тази година.

Аз обаче искам да благодаря на семейство Бремен.

За малкото коледно вълшебство в усмивката на зимата в градинката пред Народния театър. За пушещите дървени човечета до елхата ми.

За всички онези малки пътечки, по които пътуваме един към друг в нашата, истинската Европа. И напук на огромната и изпразнена от смисъл магистрала, по която се опитват да ни насочват водачите, превръщайки ни в стресирани хуманоиди, блъскащи се изнервено и изпотено на поредната „разпродажба, промоция и голямо коледно намаление".

Но, слава Богу, все още можем да си правим празниците и сами. Все още шава и мърда онова коренче в нас, от което пием живителните сокове на родовата си и национална памет.

И все някога филизите отново ще покълнат от майката-земя.

Весела, топла и вълшебна Коледа!

Христина Христова, Поглед Инфо