Много по-важно от всички конкретности на 2014 г. е продължението на един процес, който нито е започнал сега, нито ще завърши в скоро време. Неговото развитие има несравнимо повече последствия за живота в България от това кой е спечелил изборите, кой е влязъл в управлението и кой е останал в опозиция.Говоря за все по-задълбочаващото икономическо неравенство, което, независимо дали го признаваме или не, оказва влияние върху всичко ставащо у нас. Казвам, че това е най-важното, защото в държава, в която има нищожен процент много богати хора и огромен процент обедняващи, няма нито свобода, нито демокрация. Бедните не могат да бъдат свободни. Това е аксиома. Свободата не се изразява в това, че ни позволяват да гласуваме през определен период от време - няколко години или няколко месеца, няма значение. Гласуваме за партии, които са създадени от същия този елит, който постоянно задълчова несправедливостите в обществото. Нима можем да очакваме от неговите политически проекти да променят нещо? Не разбира се. Те просто обслужват статуквото.

Коментар на Петър Волгин, БНР