Българското кино има своето достойно място във филмовата история. Имаме прекрасни постижения и много сериозни филми, на фона на една малка и бедна държава. От друга страна, през последните две десетилетия българското кино не се развива добре - липсват достатъчно киносалони, финансиране, а съвременните ни писатели не пишат сценарии.
Това заяви в интервю за БГНЕС режисьорът проф. Иван Георгиев - Гец, с който се срещаме на днешния Международен ден на киното. На 28 декември през 1895 година в парижкото "Гран кафе" се състои първата платена публична прожекция на братята Люмиер.
Според проф. Георгиев на първо място лошото развитие на българското кино в последните 20 години се дължи на липсата киносалони. "През 1990 година имаше между 2500 и 3000 киносалона в България, докато сега и при най-подробно изброяване на кинозалите, те няма да надхвърлят 150. Това е катастрофа за разпространението и показа на филми", каза той. "В последните две десетилетия в България филмовата критика направи голямо отстъпление. Имаме много малко сериозни аналитични текстове и много малко, където такива неща могат да се прочетат", каза проф. Георгиев, като по думите му това също донася вреда на българското кино.
По думите му, остават много сериозни проблемите с финансирането на киноиндустрията у нас, а друг много сериозен проблем е липсата на достатъчно добри сценарии. "Преди десетилетия в българското кино работеха автори като Йордан Радичков, Павел Вежинов, Богомил Райнов, Емилиян Станев, Николай Хайтов - цветът на българската литература беше в киното", припомни той.
Би било много добре, ако интересът на големите писатели се завърне в областта на драматургията и на филмовата сценаристика, призова той. Трудно е да се пишат добри сценарии за филми, призна проф. Георгиев, а и шансът да видиш труда си на големия екран е много малък. "Когато кандидатстват 90 проекта в Националния филмов център, а от тях се реализират няколко, то със сигурност десетки автори остават извън играта, независимо от положения труд. Това демотивира до известна степен писателите, но може би има и други фактори", каза той.
По някакъв начин българското кино трябва да спечели отново любовта и доверието на българските зрители, пожела си професорът. Работещите в областта на киното имат много работа, за да стане българското кино много обичано, призна той. В тази връзка той разкри, че през 2015 година ще има честване на 100-годишнината на българско кино, ще се почете българския филм и около различните инициативи кинодейците у нас ще имат шанс да популяризират онова, което в момента се прави в България.
По отношение на пътя на развитие на световно кино проф. Иван Георгиев сподели, че в наше време е трудно публиката да се докосне до онази магия на киното, завладяла милиони след изобретението на братя Люмиер. Потокът е огромен, а на преден план излизат комерсиалните проекти, но все пак има хора, които търсят магията на киното, каза професорът. Според него е трудно се отделя зърното от плявата, като това изисква по-голям интелектуален напън и желание. "В противен случай ни се поднасят евтини в интелектуален смисъл забавления с пуканки", сподели режисьорът.