/КРОСС/ След като Путин пренасoчи „Южен поток" към Турция, ЕС и САЩ започнаха да разбират, че в Близкия изток се формира нов геополитически конфликт. Анкара отказа да се присъедини към антируските санкции, въведени от Запада по отношение на събитията в Украйна, впусна се в разширяване на търговско-икономическото сътрудничество с Русия, като се противопостави не своите партньори в НАТО. Както пише вестникът CounterPunch, тактиката на САЩ се изразява в това „ да накара партньорите си да плащат цената заради конфликта с Русия", Турция избра да „защитава собствените си национални интереси", още повече, че „Путин е отказал да използва „ Газпром" за промяна на позицията на Анкара срещу Сирия". Турция разбра, че политиката на Запада в Сирия приключва така, че нейната инициатива в тази посока (това, което твърдеше преди това) се прехвърля към Русия и Иран. По същия начин Западът изкара Турция от иранското „ядрено уравнение". „ Ако в бъдеще още съществуват историци, то те трябва да оценяват всички ходове на Запада и отговорите на тях от Москва"- подчертава CounterPunch.

Второто изказване за Турция: тях не ги плаши способността да въведат ограничения на западните инвестиции в националната икономика, независимо от факта, че на новият кабинет министри Ахмет Давутоглу е поставил за основна цел на външната политика присъединяване към ЕС. Според турския Радикал „след посещението на руския президент Владимир Путин в Турция положението се е променило, както небето и земята: Анкара изведнъж започна да получава възможности, които сега не са достъпни за повечето европейски страни". Наскоро назначеният на този пост министър на външните работи на Турция и специалист от ЕС Мевлют Чавушоглу всъщност се оказа „в засада", защото Ердоган не е имал намерение да споделя с Брюксел дори част от своите правомощия. Ето защо, в близко бъдеще Анкара ще действа към Брюксел от позицията на силата, тоест потребителски. Истината е, че в оценката на официалните лица на Турция за „Южен поток" основният акцент пада върху икономическия компонент, като в същото време те осъзнават, че става въпрос не е само за поредната голяма газова сделка, но и за навлизането в регионалната политика на новите геополитически, политически и дипломатически подтекстове.

Третото предложение на Анкара: предлагайки на Москва да създадат алианс между Русия, Турция и Иран, президентът Ердоган фактически разкри контурите на комбинацията, която е възникнала от антируския регионален буфер. По- рано в столицата на Азербайджан Баку са заявили за възникването на геополитически триъгълник Русия - Турция - Азербайджан. През април 2014, аналитичната служба „Туран" пише, че след „ продължителната студена зима в политическите отношения между двете страни" президентът на Азербайджан Илхам Алиев е посетил иранската столицата Техеран. Пътуването не случайно е било след посещението на Ердоган в Баку, което много местни експерти оценяват като „опит на Анкара да изгради важна свързваща роля между Баку и Техеран." Във връзка с това службата „Туран" утвърждава, че по време на диалога Иран получава „шестица" в ядрената програма Техеран е в готовност да преустанови не само тази програма, но и да приеме „ редица отстъпки по въпроса за Сирия, Ирак, Афганистан „ а също така „ да създаде нова почва за общуване с Азербайджан", особено по отношение на „разнообразие на маршрутите на газовите доставки за Европа, сложи край на руския монопол върху газоразпределителните мрежи, създаване на алтернативна инфраструктура, съизмерна с руската за доставка на газ."

По този повод ще направим малко отклонение. На формулировката, че „Путин и Ердоган могат да оформят Близкия Изток", известният арменски политолог Гергей Шакарянц заяви, че това твърдение би било" правилно само в случай, че в Анкара заедно с Путин и Ердоган би бил и президентът на Иран Роухани." Но действително той „задочно" е стоял в тази система. Тези дни една от азербайджанските информационни агенции (http://www.vesti.az/news/229389) излезе с интересна статия за някой си Тунал Азери ( това вероятно е псевдоним), в който са вписани по-рано някои не много известни аспекти от състоялата се визита на президента Иран Хасан Роухани в Баку на 12-13 ноември 2014г. От една страна, от подписаните в заключение от тази визита документи, се предполага развитието на сътрудничеството в областта на митниците, транспорта, енергетиката, туризма и търговията. От друга страна тези документи са със статут на меморандум за разбирателство, което се оказа „неочаквано" за Баку, тъй като напразно в продължение на няколко месеца протече дългата интензивна работа на междуправителсвената комисия. „Пробивни" решения в отношенията между Баку и Техеран не са постигнати, въпреки че последното заседание на азербайджано- иранската междуправителствена комисия се състоя няколко дни преди посещението на Рохани в Баку.

Стана ясно, че зад ранните заявления на Рохани за «готовността на Иран да поеме ролята да осигурява енергийна безопасност», да се сформира с Азербайджан общ енергиен коридор, за което уверено съобщи вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън на заседанието на Атлантическия съвет в Истанбул, стои само сондаж на ситуацията, а не намерение да се изработи механизъм за приемане на общи решения с Азербайджан. Когато стана ясно, че Рохини тактически принесе в жертва Алиев, САЩ решиха да удължат с още една година режима на санкции срещу Иран. Сега по пътя към съюза с Русия за «Южен поток» подобна «жертва» като тази с Алиев принесе и Ердоган.

Москва и Техеран имат « стара история» и не случайно Вашингтон заплашва Русия с «нови санкции», ако се извършва транзакцията "стоки в замяна на петрол''. Сега се появи «новия роман» между Анкара и Техеран. Ставна ясно, че Москва, Техеран и Анкара се опитват да премахнат Баку от «американската игра» в Закавказието. Единственото нещо, което САЩ могат да предприемат е , както предполага депутатът на Мили Меджис парламента на Азербайджан Расим Мусабеков, да противопоставят Турция с Иран или с Русия в Сирия, или под претекст за войната на "Ислямска държава в Ирак и Леванта"(ИДИЛ) да се създаде ситуация на военни действия на територията на Турция. Във връзка с това, както предполагат от вестник Заман, Турция може да се оттегли от оглавената от САЩ международна коалиция срещу ИДИЛ, а когато Западът «обяви Путин и Ердоган за авторитарни международни парии», можем да очакваме на заседанието Путин - Ердоган - Асад - Рохани. Близкият изток е на прага на важни промени.