Мъртвата хватка на „Морския змей”
Секция: Русия
05 Януари 2015 14:34
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Мъртвата хватка на „Морския змей”

/КРОСС/ Тази година Тихоокеанският флот ще получи „убиеца на подводници” – модернизирания самолет Ил-38Н.

Той е предназначен за проследяване и унищожаване на неприятелски подводници и ще позволи радикално да се промени влиянието на силите близо до Тихоокеанското крайбрежие на Русия.

Ил-38Н е едно от най-ярките доказателства, че отдавна изпробвани от армията и флота бойни платформи могат да получат нов живот. Самолетът е създаден на базата на пътническия Ил-18, който извърши първия си полет през далечната 1961 г. и който до последно служеше вярно и предано първо на съветския, а след това и на руския ВМФ.

Първоначално машината е била на въоръжение в морската авиация на Северния и Тихоокеанския флот и е била оборудвана с прицелно-навигационен комплекс „Беркут”. Основната задача на „Иловете” е била да охраняват териториалните води около руското крайбрежие в търсене на неприятелски подводници. Според замисъла на конструкторите екипажът на машината не просто  ще открие неприятелска подводница, но и ще я унищожи с помощта на торпедата си.

Впрочем, военните още тогава са признали, че „Беркут” не е толкова добър, колкото им се иска, и съществено отстъпва пред американския конкурент Р-3С Orion, защото бил предназначен само за борба с подводници. Orion можел да противодейства не само на подводници, но и на кораби, да извършва патрулиране в океана и радиоразузнаване. Но нито през 60-те г., нито по-късно последвало пълноценно модернизиране на комплекса. Съветските и руските адмирали решавали проблема с откриването и унищожаването на чуждите подводници с помощта на кораби.

По-нататъшното развитие на морската авиация показало обаче, че тясно специализираните авиационни комплекси нямат перспектива, затова през 1980-те г. започнало разработването на „Беркут”, който ги сменил. Новият комплекс получил съвременното за тогава електронно попълнение, радар, а с него и нови възможности за използване на въоръжението. Но с разпадането на СССР проектът спрял. Завръщането към него станало благодарение на договора с Индия за модернизация на парка на индийските подводни самолети Ил-38. След модернизацията той получил името Ил-38SD (Sea Dragon – «Морски змей»). Ако не бил интересът на индийците, които закупили няколко „Змея”, Русия щяла да го загуби. Сега в състава на индийските ВМС има шест Ил-38, пет от които са оборудвани с „Морския змей” .

Комплекс „Новелла-П-38” е по-нататъшното развитие на проекта Sea Dragon. Неговите точни разлики от експортния базов модел са засекретени. Според конструкторите системата може да открие въздушни цели на разстояние до 90 км, наземни – до 320 км и дори такива, които се намират под леда. А в полезрението на системата могат да влязат 32 цели както над, така и под водата. Тя се използва за радиолокационно подводно, надводно и въздушно разузнаване и посочване на целта. По своите възможности Ил-38Н е аналог на съвременния американски Р-8 Poseidon.

За търсенето, съпровождането и унищожаването на съвременните подводници не е необходима свръхзвукова скорост. Достойнството на Ил-38 е в това, че има далечина на полета 2.2 хиляди км. Това е напълно достатъчно, за да може, патрулирайки близо до крайбрежието, да извършва разузнаване. Ако морски съд или отряд от кораби бъдат открити с други средства на флота, Ил-38 ще се озове в тази точка преди основните сили. И ще може самостоятелно да започне преследване или дори атака срещу целта или цяла група цели.

Модернизацията на старата техника е напълно оправдана. Например, американците и досега използват връстника на Ил-38 – Р-3С Orion. Тези машини и днес съпровождат едва ли не всяко излизане на руските кораби в океана. Ясно е, че това съвсем не са онези самолети, които са се вдигнали в небето през 1959 г. Същото можем да кажем днес и за Ил-38Н.

Източник: «Гласът на Русия»