/КРОСС/ Тази година Тихоокеанският флот ще получи „убиеца на подводници” – модернизирания самолет Ил-38Н.

Той е предназначен за проследяване и унищожаване на неприятелски подводници и ще позволи радикално да се промени влиянието на силите близо до Тихоокеанското крайбрежие на Русия.

Ил-38Н е едно от най-ярките доказателства, че отдавна изпробвани от армията и флота бойни платформи могат да получат нов живот. Самолетът е създаден на базата на пътническия Ил-18, който извърши първия си полет през далечната 1961 г. и който до последно служеше вярно и предано първо на съветския, а след това и на руския ВМФ.

Първоначално машината е била на въоръжение в морската авиация на Северния и Тихоокеанския флот и е била оборудвана с прицелно-навигационен комплекс „Беркут”. Основната задача на „Иловете” е била да охраняват териториалните води около руското крайбрежие в търсене на неприятелски подводници. Според замисъла на конструкторите екипажът на машината не просто  ще открие неприятелска подводница, но и ще я унищожи с помощта на торпедата си.

Впрочем, военните още тогава са признали, че „Беркут” не е толкова добър, колкото им се иска, и съществено отстъпва пред американския конкурент Р-3С Orion, защото бил предназначен само за борба с подводници. Orion можел да противодейства не само на подводници, но и на кораби, да извършва патрулиране в океана и радиоразузнаване. Но нито през 60-те г., нито по-късно последвало пълноценно модернизиране на комплекса. Съветските и руските адмирали решавали проблема с откриването и унищожаването на чуждите подводници с помощта на кораби.

По-нататъшното развитие на морската авиация показало обаче, че тясно специализираните авиационни комплекси нямат перспектива, затова през 1980-те г. започнало разработването на „Беркут”, който ги сменил. Новият комплекс получил съвременното за тогава електронно попълнение, радар, а с него и нови възможности за използване на въоръжението. Но с разпадането на СССР проектът спрял. Завръщането към него станало благодарение на договора с Индия за модернизация на парка на индийските подводни самолети Ил-38. След модернизацията той получил името Ил-38SD (Sea Dragon – «Морски змей»). Ако не бил интересът на индийците, които закупили няколко „Змея”, Русия щяла да го загуби. Сега в състава на индийските ВМС има шест Ил-38, пет от които са оборудвани с „Морския змей” .

Комплекс „Новелла-П-38” е по-нататъшното развитие на проекта Sea Dragon. Неговите точни разлики от експортния базов модел са засекретени. Според конструкторите системата може да открие въздушни цели на разстояние до 90 км, наземни – до 320 км и дори такива, които се намират под леда. А в полезрението на системата могат да влязат 32 цели както над, така и под водата. Тя се използва за радиолокационно подводно, надводно и въздушно разузнаване и посочване на целта. По своите възможности Ил-38Н е аналог на съвременния американски Р-8 Poseidon.

За търсенето, съпровождането и унищожаването на съвременните подводници не е необходима свръхзвукова скорост. Достойнството на Ил-38 е в това, че има далечина на полета 2.2 хиляди км. Това е напълно достатъчно, за да може, патрулирайки близо до крайбрежието, да извършва разузнаване. Ако морски съд или отряд от кораби бъдат открити с други средства на флота, Ил-38 ще се озове в тази точка преди основните сили. И ще може самостоятелно да започне преследване или дори атака срещу целта или цяла група цели.

Модернизацията на старата техника е напълно оправдана. Например, американците и досега използват връстника на Ил-38 – Р-3С Orion. Тези машини и днес съпровождат едва ли не всяко излизане на руските кораби в океана. Ясно е, че това съвсем не са онези самолети, които са се вдигнали в небето през 1959 г. Същото можем да кажем днес и за Ил-38Н.

Източник: «Гласът на Русия»