/КРОСС/Ансамбъл "Филип Кутев" навършва 65 години. Той е основан през 1950 година.

Националният ансамбъл за народни песни и танци е създаден през 1951 година. Още от самото начало той е сформиран като професионален състав. Първите скромни, но талантливи млади певци, танцьори и музиканти са постъпили в ансамбъла след сериозен подбор на специално проведения национален конкурс. Наред със своя артистичен талант те носят и несметното фолклорно богатство на своите родни места. Всичко останало като теория, организация и т.н. се добавя от Ансамбъла и благодарение на това, той се превръща в една престижна школа за сценично фолклорно изкуство, каквато е и до сега.

Основател и главен художествен ръководител на ансамбъла от неговото основаване е големият български композитор Филип Кутев ( 1903 - 1982 ), един от най-добрите познавачи на българската народна музика. Танцовата група се е ръководила от народната артистка - хореограф Маргарита Дикова, работила дълги години в областта на българските народни танци. За диригент е бил привлечен Иван Кавалджиев, за филолог - фолклорист - Мария Кутева.

Свой творчески принос в развитието и утвърждаването на ансамбъла имат и другите негови художествени ръководители: Иван Кавалджиев, Живка Клинкова, Красимир Кюркчийски, Павлина Бедрова, Кирил Дженев, Мария Кънчева, Михаил Йорданов, Йордан Янакиев, Стефан Драгостинов и други.

Най-ярките музикални и танцови реализации са плод на големия талант и дълбоко познаване на българския фолклор от неповторимите творци Филип Кутев и Маргарита Дикова. Те извисяват сценичната реализация на фолклора до равнището на професионалното изкуство.

Друг важен принцип в работата на ансамбъла е използването на изворния материал от репертоара на самите изпълнители. Така са създадени песните-шедьоври на Филип Кутев: "Кажи, кажи, Ангьо", "Полегнала е Тодора", "Лале ли си, зюмбюл ли си " и други. Такъв е творческият път и на "Сватбарска ръченица", "Трите пъти", "Лисичето" и други сценично реализирани от Маргарита Дикова български народни танци.

Днес ансамбълът разнася красотата на родния фолклор по всички краища на света. Всяка нова сценична изява е празник, очакван с нетърпение и копнеж, с любовна тръпка и предчувствие за едно неповторимо хубаво изживяване.