/КРОСС/Над триста хиляди души (356 212) имат основание да празнуват тази година Ивановден. Иван и сродните имена са от най-популярните в България, сочи статистиката.

239 762 са мъжете, а 116 450 са жените именници, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). „

Имен ден на 7 януари празнуват: Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян

И през изминалата година Иван и Иванка заемат почетното второ място по най-често срещани имена на мъже и жени у нас. В края на 2014 година 165 хиляди са мъжете с името Иван, а 64 хиляди - жените с името Иванка.

През 2014 година името Иван заема четвърта позиция за едно от най-предпочитаните имена за новородени, като през изминалата година 821 са родените бебета, които носят името Иван. Освен това 628 бебета, казващи се Калоян, 348 бебета с името Ивайло и 248 момичета с името Ивайла ще празнуват за първи път Ивановден.

Според българските традиции на този ден се къпят обредно за здраве младоженците, сключили брак преди една година. Кумът ги пръска с вода, а след това всички му гостуват. Младото семейство носи в дар вино, кравай, месо. На Ивановден коледарите водят своя "цар" на чешмата и го окъпват, а той ги гощава. На трапезата се слагат: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле и др. Именниците също приемат гости.

В някои краища на България всяка година на този ден още от сутринта младите мъже изчесват конете си. Подрязват опашките им и оплитат по една дебела плитка, като в горния край връзват голям красив пискюл, направен от червена и бяла вълнена прежда.
На челото на коня връзват по три малки пискюла. Поставят им нови юзди, украсени с висулки от разноцветни мъниста, Мятат на гърбовете на конете нови седла. Напетите и пременени мъже яхват празнично украсените коне и препускат из града.
Други весели компании се возят с шейни с по два коня - от единия до другия край на града. Всеки иска да се повози на Ивановден, защото е за здраве.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.

В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино. В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато.