/КРОСС/ Тъкмо, когато човек си позволи лукса да мисли, че е видял всеки един номер, който произволен злодей е в състояние да спретне, съдбата запретва ръкави и като арт-директор с неукротено въображение решава да ти покаже, че предстои много за гледане, твърде много за откриване и прелестно много за удивление.

Всички знаем, че след 2008 година всеки неолиберал по тази планета имаше два изхода - или разкаян да скъса книгите на Айн Ранд и Милтън Фридмън и да се оттегли в манастир с надеждата, че ще спаси вечната си душа от адския огън, или като закален наркоман да продължи да вярва в своите черни халюцинации и сатанински видения. Оказа се, че неолибералите избраха втория път - екстазито на самозаблудата е силно, мощно и безотказно.

Тези дни от блатото изплува един от тях и с пръст на стар магьосник посочи новия демон на неолибералите - папа Франциск. В един сайт преведоха статия на икономиста Стивън Мур, който бе решил да се саморазправи с политическите възгледи на светия отец. Мур обвинително сочи папата и твърди, че той се е съюзил с крайната левица и зелените, и така рано или късно щял да направи планетата по-бедна. Какво ли сатанинско нещо е изрекъл папата, че така да ужаси неолиберала, нима е призовал някакви отвъдни черни сили. Ето един цитат от папа Франциск, който Мур публично изхейтва: "Монополизирането на земите, изсичането на горите, приватизирането на водните източници, неадекватните отровни материали в селското стопанство са някои от злините, които откъсват човека от родната му земя". Леле, какъв злодей! Направо да се чудиш как НАТО не се е самосезирала за тази ходеща заплаха и не прати самолети да бомбардират Ватикана, за да изкоренят това политическо зло. В тези думи Мур вижда езика на радикалното зелено движение, което било античовешко и вървяло срещу прогреса. Даа, няма нищо по-човешко и прогресивно от това да тровиш земята с разни химикали и да продаваш водните източници на богати корпорации. Сигурно в някаква тайна част от Библията, достъпна само за сектатата на Фридман, е казано: "И не говори против големите корпорации и едрия бизнес, защото иначе светът ще свърши и планетата ще загине".

Този Стивън Мур - какъв борец за истински католицизъм е само! В неговата идеология папата трябва да говори само за безсмъртието на душата, една безопасно отдалечена от реалностите космологична тема, а да остави легиона на несправедливостта да поробва цялата планета със своята алчност. Точно това не е християнството. Неговата цел наистина е спасение на душата, но душата не може да бъде спасена в един свят, затънал до ушите в боклуци, богати маниаци и световни жандарми. Очевидно заради това папата сега се привижда като демон на неолибералите - просто той се осмели да каже истините, които всички страдащи хора виждат отдавна.

Няколко думи само за самия Стивън Мур, за да ни стане ясно кой е обвинителят все пак. За първи път налетях на тази одиозна фигура във филма на Майкъл Мур "Капитализъм: Любовна история". В него Мур, но лошият Мур, откровено признава, че той не вярва в демокрацията. Единственото му политическо верую е капитализмът. И тук виждаме едно екзотично развитие на дясната мисъл, за което никой у нас не говори, но рано или късно то ще ни сполети като епидемия от непознат вирус. Крайните неолиберали вече ужасно много съскат срещу демокрацията. Един от тях я нарече направо "мека форма на комунизъм". Няма как демокрацията да не пречи. Тя изравнява резултата - бедният - 1 глас и богатият - 1 глас. На идеолозите на богатите това им пречи. Тях всъщност народът като обобщено понятие ги дразни, защото този народ не спира да мрънка за социални помощи, по-високи заплати, платена отпуска, защита от уволнение и много други болшевишки екстри, които докарват неолиберала до високо кръвно и силни стомашни киселини. Фактът, че един папа вече говори не на езика на елита, а на езика на недоволните е тревожен, защото то е някакъв знак, че световното идеологическо статукво се пропуква, а това означава, че много скоро най-богатият един процент със сигурност ще трябва да си платят за всички беди, които са причинили. И само за протокола - не визирам физическа саморазправа. За тях е достатъчно да започнат да плащат по-големи данъци. Те биха предпочели да ги ритат в слабините, отколкото да загубят пари, така че ритникът трябва да бъде в портфейлите. В крайна сметка човек не може да живее в 500 имения едновременно. И 50 му стигат, не е ли така. Никой не иска предприемчивите да се молят за пари, настояването е да знаят, че носят отговорност.

Стивън Мур беснее и заради това, че папата си е позволил да забележи проблема с бедността. Той обвинява Франциск направо в марксизъм. Какво ли толкова революционно може да е казал главата на католиците. Я да видим: "Някои хора продължават да защитават теориите, според които икономическият растеж, стимулиран от свободния пазар, неизбежно ще успее да донесе по-голяма справедливост и всеобхватност в света... Това мнение, което никога не е било потвърдено от факти, изразява сляпата и наивна вяра в добронамереността на тези, които разполагат с икономическа власт, и в обожествяваните постижения на преобладаващата икономическа система." Леле, ама този наистина е злодей. Как смее да се съмнява, че богатите имат правото да стават само по-богати, а бедните по-бедни! Какво си мисли този долен комуняга, че социалната справедливост е възможна ли? Пълен болшевик.

Мур обаче удобно пропуска много важен факт. Папа Франциск е от Аржентина, тоест той с очите си е имал възможност да види какво причиняват неолибералните идеи на цял един континент и как го обрекоха в продължение на години на космическа бедност. Всички идеи на Фридмън и сие, цялата тиранична халтура на Чикаго бойс създаде един малък елит, който държеше всички ресурси, а всички останали потънаха в мизерия. Нещо повече - именно Латинска Америка беше експерименталното поле на това капитализмът да съществува без демокрация и кървавите следи на хунтите се виждат и до днес. Русия си има ГУЛАГ, САЩ си имат Латинска Америка. Даже не САЩ - неолибералите си имат Латинска Америка.

След това в статията, пусната между другото съвсем неслучайно във "Вашингтон пост", започват да се прокарват абсолютно недоказаните клишета, че предприемчивите бизнесмени са магическите момчета, които всъщност премахват бедността в света. Значи този свят се състои от идиоти и дебили. Корпорациите и хищният финансов капитал ги издигат социални, а тия лузъри само се пенят, че живеят зле и постоянно излизат да протестират срещу безумните приватизации. Не се ли научиха, че водата е ценен ресурс и трябва да им бъдат съдирани кожите заради нея. В името на шампанското на американската олигархия, ако се наложи, ще бъдат надупчени четири континента, важно е богатите да са доволни. Мур дори описва какво трябва да каже идеалния неолиберален папа на своите миряни: "Ако климатичните промени са заплаха, най-доброто противодействие е да не даваме власт на тромави и некомпетентни правителства, за да се опитват да се справят с тях, а вместо това да позволим на свободните хора да се наслаждават на богатството си, технологията, изобретателността и съзидателността". Ето как значи трябва да звучи истинският духовен отец - трайте си там и не мрънкайте и само гледайте по телевизията в какви къщи се шири елитът.

Яростната атака срещу папа Франциск показва едно. Съвременният християнски свят е кривнал много от добродетелите, които твърди, че са заложени в неговата основа. Всеки папа, който си позволи да не забележи ужасната бедност, огромната несправедливост и безкрайният терор на неолибералите, няма да е никакъв духовен отец, а обикновен колаборационист. Тоест няма по-добра характеристика за добре свършена дейност от това някой неолиберал да ти се ядоса. Щом и папата заговори като крайната левица, това означава едно - светът наистина се намира на някакъв кръстопът и праисторическите чудовища от блатото ще направят и невъзможното, за да не се случи някаква промяна. Но май този път няма да успеят. Защото папата наистина трябва да се грижи за душите, а от моя гледна точка наистина имаме папа, който е замислен за тях. Свободата е в това да си даваш сметка за несправедливостите и да предложиш решение. Другото е тиранията на консуматорството, която ни излиза през носа. И заради това Мур, който твърди, че е католик, трябва да е сериозно загрижен за своята душа. Само с една статия той си осигури поне една вечност в котела. На малко по-висока температура.

Автор: Александър Симов