Социологът Кольо Колев пред „Дневник"

Какви са надеждите и какви са опасностите за страната?

- Основание за някакви особени надежди няма! Българската и европейската икономика ще продължат влаченето си по дъното с всичко произтичащо от това - висока безработица, безперспективност, песимизъм, нарастващ скепсис по отношение на всичко политическо, в това число и по отношение на ЕС.

За сметка на това основание за тревоги има. Както по отношение на събитията в Близкия изток, така и по отношение на все по-ясно очертаващата се нова Студена война и противопоставянето САЩ-Русия. Война (макар и студена), от която основните губещи, в средносрочен план, ще са Русия и Европа - и България в това число. В дългосрочен план губещи ще са всички развити страни. Залисани във "войната", те няма да са в състояние да се противопоставят на глобалните предизвикателства пред света - запазване на мира, тероризма, климатичните промени, предстоящата криза с изчерпването на нефта и свързаният с това миграционен натиск.    

Каква година очаквате - на изненади, трусове, скандали или на спокойствие, развитие и ново поведение на публичните фигури?

- Спокойна година! Както е спокойно езерото в кратера на действащ вулкан. Отгоре всичко е спокойно, но отдолу ври и се трупа напрежение. Разбира се, ще има и трусове и скандали, и изненади, но обществото, като цяло, е твърде уморено и обезверено, че може да постигне нещо с пряко действие. Но напрежението ще се трупа и е възможно много малък повод, на пръв поглед незначителен, битов да предизвика огромно изригване. Но това е по-вероятно в края на 2015 или началото на 2016 година.

Ново поведение от публичните фигури - едва ли! Те ще продължат да се опитват да лъскат имиджа си с макроикономически фрази, "държавата", геополитически лакардии без да отговарят на основния въпрос на масите - "Какво правиш за нас - с какво си ни полезен?"

Ще остане ли актуален въпросът КОЙ?

- Именно този въпрос (и неговата актуалност) ще е в основата на споменатото напрежение. Въпросът "КОЙ засмуква нашите пари - от бюджета, данъците, акцизите, заемите - и ги превръща в свои?"; "Кой превръща нашата държава в своя държава - такава, която работи за него но не и за нас?"; "Кой ми открадна парите от КТБ; Кой ми краде природата; Кой превръща медиите в блудкави пропагандисти и трибуна за крясъка на колективното безсъзнателно - Кой (и защо) краде не само свободата на словото, но и разума на словото ..."

Само, че няма да има кой да излезе на улицата и да постави тези вариации на въпроса "КОЙ!" Бившите протестъри са успокоени от пришествието на "нашата власт" или кооптирани в нея, а новите още не са набрали сила. Затова и мълчаливото, скрито напрежение ще расте. 

Какво е бъдещето на ДПС? Ще бъде ли изолирана наистина партията от централната власт? Добре ли е да бъде изолирана?

- Противник съм на сатанизирането на ДПС. Те са партия като всяка друга, но по-рафинирани в умението да пипат властовите лостове, да се превръщат в непреодолим фактор и да превръщат политическата власт в икономическа. Голямото ми съмнение е по отношение на тях е, че не виждам в ДПС визия за бъдещето, визия за развитие на страната. В този смисъл това е чудесна икономико-властова машина ... но без цел, посока, идея за развитие на цялото общество. Партия загубена във властването и битката за властта. Но за кои ли български партии може да се каже, че са изключение от това!

Дали ще бъде изолирана от централната власт? Отговорът е - Видимо "да", реално "не"! Ще има много дитирамби за необходимостта от изолация на ДПС от властта и много внимание да не се настъпят реално. Дали е добре да бъде изолирана - НЕ! Трябва да бъде изолирана и минимизирана възможността на ДПС (а и на всяка друга партия) да осребрява политическата власт - или се връщаме към въпроса "КОЙ?", който в крайна сметка ще взриви обществото.  

Колко стабилно може да бъде управление, крепящо се на толкова разнородни политически сили? Как наричате новата коалиция?

- Стабилността ще се определи не толкова от разнородността, а от реалните действия. Нека да си представим за миг, че новите управляващи намерят диалог с обществото, отговорят на въпроса "КОЙ?" и се откажат от порочните практики на същия този въпрос, минимизират кражбите и хищните напъни да се бръкне още по-дълбоко в джоба на хората ... Накратко, заработят "на полза роду" и убедят хората, че правят именно това. Тогава то би имало бъдеще. Само че, това към момента изглежда непосилна задача - още повече, че всеки и в официалната и в неофициалната коалиция ще иска да осребри политическата власт. Така, че шансовете за дълготрайност на управлението не са добри.

Бих я нарекъл "Трудната коалиция" - както създадена трудно, така и бременна с огромно вътрешно напрежение.   

Каква роля пое Бойко Борисов и колко дълго може да я играе?

- Ролята на шофьор на джип, който изведнъж се е озовал в кокпита на хеликоптер. Гледа копчетата и не знае кое да пипне и дали да го пипне - че не е ясно какво ще се случи. Затова е заел позата на добронамерения шеф - "Ще ви наблюдавам как ще го вдигнете и ще поема прякото управление ако не се справяте!" Но навън веят бурни ветрове - от Русия, от САЩ, от Близкия изток. Все неща, които ще искат намесата на "командира". А той не знае как се кара това! На ко-пилотите също не може да се довери - едни сочат облаците на изток, други на запад, трети на юг и натискат несъгласувано копчетата. А командирът трябва да обоснове тези хаотични действия пред масите като "нормално пътуване към светли бъднини".

Колко ще издържи - трудно е да се каже! Но полезни действия няма, а полезно бездействие също! Не му е лесно!      

Ще го бъде ли Реформаторският блок?

- Много е проблематично бъдещето му. Когато започнат трусовете, вещаещи изригването, е много вероятно да се разцепи по въпроса за оставането във властта. Ясно се долавя разграничителната линия на плътно долепилите се до властта и ГЕРБ, и стремящите се да запазят дистанция - мислещите отвъд това управление. Предстоящите местни избори също ще бъдат тежко предизвикателство, което може да ги разцепи.  

Ще има ли интрига в средите на националистическите формации?

- Не, извън аналогичните трусове по въпроса за властта - във или извън властта. "Вътре" носи актуални бонуси. "Извън" - носи перспективи, но няма актуални бонуси, а съществува и опасност от разцепление. В момента "Атака" е в добра позиция. Тя чака краха на това управление, а заедно с него и срив на Патриотичния фронт, долепил се до него. Което би могло да ги изстреля нагоре. Бъдещето ще покаже чии сметки са по-добри.  

Кои политици ще следите с интерес?

- Министрите Петър Москов и Тодор Танев - на здравеопазването и образованието. С тях са свързани личните ми надежди за позитивна промяна, но и голяма доза скепсис, че ще успеят. Пожелавам им успех, въпреки че не съм особен оптимист.

Ще следя с особено внимание и младия американски кадър, оказал се ненадейно министър на външните работи на България -  Даниел Митов. Ще ми се да видя как ще приложи опита, придобит в Йемен, Конго, Либия, Ирак и Украйна (като представител на Демократичния институт на САЩ) у нас. Дано да съм прекалено мнителен!

Очаквате ли протести? Какви?

- Не очаквам политически протести до края на 2015 година. Ако има такива, то те ще са предимно синдикално-икономически или екологически. Разбира се, ще продължат сблъсъците с ромската общност по разнообразни поводи - което в крайна сметка може да прерасне и до нещо по-сериозно.

Какво очаквате от бъдещето (в по-общ план) ? 

- В глобален план - нищо оптимистично. Един свят в криза, търкалящ се по пътя на ирационалността, заслепен от грижата за непосредствената изгода и трудно виждащ собственото си самоизяждане и деградация. Бъдеще на конфликти, тотално следене, подчинени медии, задушаване на мисълта с пустословие и крясък. Свят от който все повече хора ще отвръщат поглед и ще търсят спасение в затварянето в семейството, близките, интимната среда, собственото си ежедневие. Докато светът не ги застигне и там!

И същевременно искрено, ама много искрено се надявам и очаквам, че греша, че Оруел е просто фантаст-мизантроп, че светът има сили да се отърси от безумието, а бъдещето (в по-общ план) ще е светло и прекрасно!