/КРОСС/ От провокираното от определени политици влошаване на отношенията с Москва няма полза за държавата и народа, даже вреди се очертават. И спирането на "Южен поток" е само първата

През ІV век преди Христа никому неизвестният Херострат запалил храма на Артемида в Ефес, който бил сред 7-те чудеса на Древния свят, само за да се прочуе. По този начин името му останало в историята като символ на духовна нищета и разрушителна глупост. И често днес се приема за аналог на подобни безсмислени и особено вредни прояви на политиците.
Такъв е случаят с възникналото напрежение между правителствата на България и Русия през 2014 г., предизвикано от изявления и действия на президента Плевнелиев и някои министри срещу Русия във връзка с украинската криза. Дали тази криза възникна, след като САЩ и НАТО навлязоха дълбоко в жизненото историческо пространство на руската държава, или след като Москва оказа ответна съпротива в същото това пространство, ще се произнесе историята. Въпреки че още сега за някои наблюдатели отговорът е очевиден: западни, китайски и дори американски дипломати и политолози сочат САЩ за първопричина за новата „студена война".

Насмешка и дълбоко възмущение буди надскачането на доста ниския си ръст от страна на български държавни мъже, още повече че го правят не по убеждение, а само за да ги потупат по рамото от Вашингтон или Брюксел. Полза за държавата и народа - никакви, даже вреди се очертават. И спирането на „Южен поток" е само първа такава щета. Ще последват щети в износа за Русия, във вноса от Русия, в руските инвестиции по морето и в ски курортите, в духовната и културната сфера, в междуличностните отношения. Това последното е много важно, защото от българските лидери няма никой, който вече да е желан в Кремъл. Може би единствено Георги Първанов и царят все още имат достъп до управляващите в Кремъл.
Какво предизвиква гнева на Северната мечка, по израза на Вл. Путин? Кратка ретроспекция.

Начело в класацията са десните политици - президентът Росен Плевнелиев и военният министър в служебния кабинет Велизар Шаламанов. С думите си, че „Русия е агресивна", Р. Плевнелиев направи решителната крачка към провалянето на енергийните проекти между двете държави, което доведе и до охладняване на отношението на Москва към София. Нещо повече, даде основание на руския президент Путин да каже онези думи в Анкара, които са направо убийствени: „на София вече не може да се разчита". Такова ниво и такава форма на вербализиране на противопоставянето не е имало дори когато сме късали дипломатическите отношения (1886-1895 г.), нито когато ни е обявявана война от Русия (5.09.1944 г.). И това мерзко изказване президентът Плевнелиев си позволи не под сурдинка, както обикновено мрънка по вътрешнополитическите въпроси, а на лекция, изнесена в Дипломатическата академия във Виена, където заявява ни повече, ни по-малко: „Русия се проявява агресивно националистически както към Украйна, така и към страните от Югоизточна Европа, включително към България". Продължавайки в същия крайно недипломатически тон, той внушава, че Русия би могла силово да защити своите граждани, живеещи в България: „В нашата страна имаме руско малцинство. Възможно ли е да организират протест и да се обадят на Русия, тя да прати свои хора и да се случи същото както в Крим? Ако това се случи, как ще постъпят българските социалисти и тези политици, които сега заявяват, че никога няма да се обърнат срещу Русия". Подобна глупост досега не е изрекъл нито един европейски политик, може би само от Вашингтон отделни маккартисти се изказват така „елегантно". И за да няма никакво колебание сред виенската публика относно категоричността на президентската позиция, той нарича Русия „ненадежден партньор".

В световната столица Лондон, в интервю, предавано по Би Би Си на 20 март, ден преди Виена, г-н Плевнелиев също лансира безумната си теза: „В България руски туристи купуват апартаменти по морето. Ако утре те се обадят в Кремъл и поискат да бъдат изпратени войски". Това давало основание на българския президент да поиска „крайна позиция от Европейския съюз спрямо Русия".
За да прозвучи авторитетно тъничкият му гласец, „г-н президентът на България" директно дърпа мечката за опашката и в интервю за германския в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг": „Руският президент води политика от ХІХвек, като се опитва да упражнява политическо и икономическо влияние върху България... Русия е една националистическа и агресивна държава, която трябва да се научи да има партньори, а не васали и поданици".
Отговорът на Кремъл на тези несъстоятелни позиции не закъсня: „Правителството на Руската федерация смята за недопустими изявленията на българския президент относно Русия като агресивна държава". И още: „Изказването на президента на България няма нищо общо със задачите на двустранно сътрудничество".

Наред с тези три тежки словесни гафа във Виена, Лондон и Берлин, г-н Росен Плевнелиев постоянно прави внушения с антируска, антисъветска и антисоциалистическа натовареност, забравяйки претенциите за надпартиен обединител на нацията. Като прибавим към очевидната му политическа разбалансираност и обвързаността с капитали, стремящи се към монополно присъствие в българския стопански живот, рязко изниква въпросът - такъв президент ли ни е нужен?

Ястребът на крайната пронатовска политика в България Велизар Шаламанов, извървял пътя от военен зам.-министър в правителството на СДС до директор в НАТО и оттам - служебен министър на отбраната, партнираше умело на президента в антируската глупотевина. Макар и само за 2 - 3 месеца министър, той подготви (или му я дадоха готова) стратегия за военни антируски ангажименти на България за години напред. Нарече я „Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана". В нея за първи път в български външнополитически и военностратегически правителствен документ за цялата 136-годишна история след Освобождението беше записано, че „политиката на Русия е пряка заплаха за България". От което следва според Шаламанов изводът, че Българската армия трябва да се снабди с ракети с по-голям обхват на действие американско производство:
„Засилването на способностите на Русия за конвенционални военни действия провокира националната ни способност за отбрана" - това е титанична мисъл, родена в промития мозък на пишман министъра. Върхът на мисловния му процес обаче е следната абракадабра: „Новата хибридна война (на Русия - бел. ред.) съчетава конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война".
От Москва даже не му обърнаха голямо внимание: „Някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки да предаде Русия", написа с досада в социалните мрежи руският вицепремиер Рогозин. Но той по-скоро реагира не на брътвежите на марионетката Шаламанов, а на решението на служебния кабинет на проф. Георги Близнашки да се откаже от руските военни самолети, като ги свали от въоръжение до 2020 година. И да остави българската авиация без летящи машини, с изключение на вече закупените от НАТО хеликоптери втора употреба.

Сред гафовете спрямо Русия се наредиха изявите и на леви политици. За прибързано изключения от БСП служебен премиер проф. Г. Близнашки вече стана дума - във връзка с министър Шаламанов. Но той все пак не допусна да се приеме „Визия 2020″. Не така постъпиха министрите Вигенин и Найденов от предишното правителство на Пламен Орешарски.
Кристиан Вигенин беше първият министър на външните работи на европейска държава, който отиде на лично посещение в Киев след кървавите сблъсъци на Майдана и извършения по същество антиконституционален преврат, с което по същество го легитимира.

На силните критики, дошли от структурите на БСП, Вигенин се оправда пред ръководството на партията си със „загриженост за положението на българското малцинство в Крим". Каквото и да означава това, поведението на Вигенин имаше двоен ефект: предизвика раздразнение в Москва и се отрази неблагоприятно върху изборните резултати на БСП.
По „невнимание" или поради „проамерикан-
ските си нагласи" в антируския хор се нареди и колегата социалист на Вигенин - военният министър Ангел Найденов. Дългогодишен член на тясното ръководство на соцпартията и негов говорител, бившият кадрови офицер, станал министър на отбраната, се изказа най-безцеремонно, че „руски военни самолети летят опасно близо до въздушните ни граници и очевидно ни шпионират".

В духа на тези двама министри се изяви и техният началник, министър-председателят Пламен Орешарски - любимец на мандатоносителя Сергей Станишев и на партньора му Лютви Местан. Същият Орешарски се дискредитира политически, когато след спешен десант в София на US сенаторите Маккейн, Мърфи и Джонсън им „падна на колене" и пред телевизионния екран в тяхно присъствие обяви, че замразява строежа на „Южен поток". Това се случи на 8 юни - 45 дни преди да си подаде оставката.

След това, което чу и видя, руският президент премести инвестициите за газа, нефта и атома в Турция, обяви я за стратегически партньор на Русия на Балканите и забрави за България.

Иначе, на Шипка всичко е спокойно: социологическо изследване от края на 2014 година показва, че 78 процента от българските граждани са за приятелски отношения с Русия начело с Владимир Путин, а Пентагонът и НАТО внезапно се отказаха да разполагат свое въоръжение в България!

АВТОР ПРОФ. ДИМИТЪР ИВАНОВ