/КРОСС/ През зимните месеци разходите на българите за здравеопазване нарастват поне с 10-15% заради настинки, вирусни епидемии и т.н. Много работни дни се губят заради болести, а и като цяло работоспособността намалява в студа. Но парите, които оставяме в аптеките, влияят благотворно на БВП - показателя, приет за мерило на стопанските успехи на една страна. Брутният вътрешен продукт дава важна обща представа за размера на икономиката, но той не е в състояние да покаже дали хората са започнали да живеят по-добре или по-зле.

Редица политици и учени, включително Нобелови лауреати по икономика като Джоузеф Стиглиц и Амартия Сен, предупреждават, че БВП не е всичко. Въпреки това в политическото говорене ръстът на БВП се приема за единадесета Божа заповед. Да се опитаме да видим какво става в България, като използваме други, на пръв поглед неикономически показатели: бебета, катастрофи, екскурзии.

Материята на икономиката

Хората са необходими на икономическата система, от една страна, като работници, от друга - като потребители. Ако държавата няма достатъчно население, което да произвежда и след това да купува стоки и услуги, инвеститорът няма интерес да влага парите си в нея (по ред причини силният износ не може да компенсира слабия вътрешен пазар). Изключително негативните демографски тенденции в България са една от причините, поради които чуждестранните компании ни заобикалят. В нашия регион те предпочитат държави като Румъния и Полша съответно с над 20 и с почти 40 милиона души население. Още повече негативните посттоталитарни демографски процеси там вече са почти овладени, докато у нас те се задълбочават.

Според информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването през 2014 г. у нас са се родили 63 450 деца. Това е с 1233 бебета повече спрямо 2013 г., но да се радваме не е уместно. По-надеждните данни на Националния статистически институт сочат, че 2013 г. е дълбоко демографско дъно и 2014 г. не прави особена разлика. През 2013 г. са се родили с почти 10% по-малко българчета спрямо 2000 г. Раждаемостта не се определя единствено от условията на живот, но без съмнение силно се влияе от тях. Затова през 2009 г., тоест девет месеца след годината, в която се радвахме на най-високо благосъстояние, у нас се родиха 81 хил. деца, което е с 18% повече от сегашните равнища.

През последните години е налице дори излишък от мрачни демографски прогнози, но мерките в подкрепа на раждаемостта остават на думи. България не може да си позволи да продължава дълго така. Размерът на държавния дълг чувствително нарасна през 2014 г. и товарът му ще превие гръбнака на свиващото се и застаряващо население.

Нараства и натискът върху пенсионната система. Между 2015 и 2040 г. броят на пенсионерите в България ще се увеличи с 220 хиляди души, а със 770 хил. души ще намалеят хората на възраст между 30 и 65 години - икономически най-активното население, което плаща осигурителни вноски. Тази ножица от 1 млн. души, която ще се отвори през следващия четвърт век според демографските прогнози на НСИ, е достатъчна да пререже и по-силна икономика от нашата. В този случай държавното обществено осигуряване надали може да си позволи да насърчава капиталовия пазар със задължителни отчисления за частни пенсионни фондове. Ако въобще искаме да има държавни пенсии, осигуровките не трябва да се разпиляват.

След четвърт век децата и младежите до 20-годишна възраст ще са с 265 хиляди по-малко, отколкото днес. Какво ли образование трябва да получат те, за да обслужват набъбналия държавен дълг и натежалата пенсионна система? В общество с толкова негативни демографски тенденции няма място за етническа сегрегация. Реториката срещу цигани и турци на няколкото наши „родолюбиви" партии е по-скоро проява на родоотстъпничество.

На екскурзия или на гурбет

Освен за бъдещи проблеми ниската раждаемост говори, че икономическото минало и настояще обезкуражават младите хора да стават родители. Така е от памтивека: в Средновековна Англия селяни, които притежават над 12 хектара земя, имат 4 или 5 деца, а тези с по-малко от 6 ха - едно или две. Българите дълго компенсираха с гурбетчийство лошите икономически перспективи у нас. Но финансовата криза сви достъпа до трудовия пазар в страни като Испания и Гърция.
Този процес се вижда добре на приложената графика, отчитаща общия брой на пътуванията на българи в чужбина: между 2008 и 2014 г. броят им намалява с 1.5 млн. души. Това сериозно допринесе за резкия ръст на безработицата на вътрешния трудов пазар. Не по-малко важна информация дава свиването на броя на българите, които пътуват в чужбина не за работа, а за удоволствие - за екскурзия или почивка. Те може да се приемат за грубо приближение на средната класа в страната.

Статистиките са за периода от януари до ноември, тъй като най-новите данни са от 11.2014 г. През богатата 2008 г. почиващите в чужбина българи са над 1.5 млн. - днес те са с 23% по-малко. При това кризата в съседна Гърция, най-популярната чуждестранна туристическа дестинация за българите, чувствително понижи цените на предлаганите там услуги. От тази гледна точка средната класа в България се е свила заради кризата вероятно с половин милион души.

Най-фрапантен е спадът на екскурзиантите през 2010 г., когато кризата удари с пълна сила, а първото правителство „Борисов" отговори със строги икономии. Броят на почиващите в чужбина българи тогава се сви двойно спрямо нивото две години по-рано. И ако управляващите ни убеждават, че благодарение на техните политики ситуацията междувременно се е подобрила, това не е така. И БВП не се е върнал на равнището от 2008 г., но средната класа изостава още повече.

Лесно е да се досетим защо става така. България е страната с най-голямо социално разслоение в Европейския съюз. Това означава, че голямата част от всяка допълнителна единица богатство отива във вече богатата прослойка. По данни на Евростат от 2013 г. най-богатите 20% от българите получават 42.1% от националния доход при 38.6% средно за Европейския съюз - в това отношение сме еднолични първенци. Първи сме и по коефициента на неравенство Джини.

Важно е да се отбележи, че неравенството на доходите преди социалните трансфери у нас всъщност е на средните равнища в ЕС. Само че България възприе антисоциален данъчен модел, от който богатите стават все по-богати, бедните все по-бедни, а средната класа се свива. Това е нашата формула за „преразпределяне".

Има ли ред в държавата

И отляво, и отдясно днес валят призиви за повече икономически растеж, най-често визиращи едни и същи мерки. Фактите говорят, че при сегашното неравенство в България дори БВП да нарасне, огромната част от прираста ще отиде при тези, които вече имат достатъчно. България със сегашната си социална структура например се нуждае от 30% по-висок икономически растеж в сравнение с Чехия, за да може социалният ефект от ръста на БВП да е същият като в Чехия.

Както може да се очаква обаче, изостреното неравенство вече руши производителните сили на обществото. Докато Чехия очаква да постигне 2.7% ръст за 2015 г., България според Европейската комисия може да се надява на не повече от 0.6%.

И все пак редно ли е да започваме и да завършваме всеки икономически анализ с БВП? Какво например ще ни каже този показател, дори претеглен според покупателната сила на човек от населението в разнолики страни като Индия, Русия или Бразилия? По същата логика като при лекарствата БВП се повишава при взрив на битовата престъпност, тъй като домакинствата правят повече разходи за аларми и ключалки. Дупките по пътищата също са добри за БВП, защото принуждават шофьорите да дават пари за ремонт. Прав е Саймън Кузнец, разработил концепцията за националните сметки през 1930-те, че БВП не дава никаква представа за истинското благосъстояние на нацията.

Един на пръв поглед странен показател ще покаже много по-ясно накъде вървят нещата. Отдавна е установено, че в богатите общества пътнотранспортните произшествия са много по-малко, отколкото в бедните. Има много обяснения защо е така. Звучи грубо, но богатият е по-загрижен за живота си и съответно е по-предпазлив шофьор. В богатите страни хем автомобилите и пътищата са по-хубави, хем стресът е по-малко, а и законът по правило е на по-голяма почит. Дали законността води до богатство, или богатството - до спазване на закона?

За България промяната през годините на показателя „смъртни случаи от ПТП на милион жители" отваря огромно поле за размисъл. В самото начало на 1990-те той е значително под средното за Европа ниво, но стремително расте успоредно с първоначалното натрупване на капитала. Чак след 2009 г. България влиза в общата европейска тенденция за по-малко жертви по пътищата и през 2012, 2013 г. показателят намалява до 82 жертви на милион: двойно по-малко спрямо годините на „лудите борчета". Но за съжаление през 2014 г. положителната тенденция се пречупва и по предварителни данни достига 90: с 40% над средното за Европа.

Миналата година определено не беше добра за българската икономика независимо какъв икономически прираст ще отчете статистиката. Впрочем с население, което се топи с най-висока скорост в целия свят, няма как да постигнем добър ръст на БВП. Вниманието на политиците следва да се насочи не към този толкова общ и често подвеждащ показател, а към конкретни социални, икономически и организационни подобрения на живота на българите. Надежда има: в претоварения трафик на столицата шофьорите през последните години неусетно развиха етикет, който прави карането на кола в София ако не безпроблемно, то поне поносимо.

БВП мери всичко - освен онова, заради което си струва да се живее

Из реч на Робърт Кенеди, три месеца преди да бъде убит

Дори да направим нещо, за да изкореним материалната бедност, имаме една по-голяма задача и тя е да се справим с обзелата всички нас нищета на удовлетвореността - усещането за предназначение и достойнство. Твърде силно и за твърде дълго време сякаш се отказвахме от лично самоусъвършенстване и от обществени ценности заради едно просто натрупване на материални неща. Нашият брутен вътрешен продукт сега е 800 млрд. долара годишно, но този БВП включва замърсяването на въздуха, рекламата на цигари и линейките, които разчистват труповете по магистралите. Той отчита специалните ключалки на вратите ни и затворите за хората, които ги разбиват. Отчита разрушаването на горите от секвои и загубата на нашите природни чудеса в хаотичното застрояване. Отчита напалма, отчита ядрените бомби и бронираните коли за полицията, която потушава бунтовете в нашите градове. Отчита и телевизионните програми, които прославят насилието, за да продават играчки на нашите деца.

Но БВП не се интересува от здравето на нашите деца, от качеството на тяхното образование или от радостта в техните игри. Той не включва красотата на поезията или стабилността на семействата, интелигентността в публичния дебат или отдадеността на държавните служители. Той не измерва нито смелостта ни, нито мъдростта ни, нито това, което учим, нито нашето състрадание, нито предаността към нашата държава. Накратко - той измерва всичко освен онова, заради което си струва да се живее.

Реч в Университета в Канзас, 5 март 1968 г., в началото на кандидатпрезидентската кампания на Робърт Кенеди. Цитатът е по книгата на Ник Маркс The Happiness Manifesto.

Димитър Събев

„Тема"