/КРОСС/Разследващият журналист Алекс Йорданов пред "Сега"

- Как възприе разстрела на "Шарли ебдо" в Париж?

- Изобщо не бях изненадан. Шокиран - да, но не и изненадан. Рано или късно щеше да се случи. По всичко личи, че е грижливо планиран. Следя отблизо ислямистките среди и знам, че имат сериозни планове за дестабилизация на Европа. Тяхната цел е да предизвикат хаос в Европа, така че случилото се във Франция не ме изненадва, още повече че тъкмо тук са концентрирани най-много бойци. Още щом разбрах за разстрелите в "Шарли ебдо", и си казах: "Това е, почна се." Докато събирах материали за книгата, която пиша, влязох в контакт с много представители на ислямистките среди. И мога да кажа, че базата, основите на бъдещите атаки са положени. Остава само да се премине към действие.

- Какво точно имаш предвид?

- Имам предвид, че оръжието е налично, хората са в пълна бойна готовност, разполагат с финансиране, мишените са идентифицирани и следващият атентат е само въпрос на време. Франция е най-застрашена, тъй като тук има най-много потенциални терористи.

- Кой стои в дъното на тази организация, кой дава началният сигнал за действие?

- Структурата на тези клетки не е пирамидална. Съществува нещо като вътрешна конкуренция между "Ал Кайда" и "Ислямска държава", която припозна Кулибали за свой член, докато братята Куаши се числят по-скоро към "Ал Кайда", пребивавали са в тренировъчни лагери на групировката в Йемен и т.н. В някаква степен тези две групировки, макар и да си съперничат, се допълват взаимно. В крайна сметка решението да се премине към действие се взима от някой имам, някъде там, докато такива като Кулибали и неговите събратя са само инструменти на войната срещу Европа.

- Може ли да се говори за провал на френските спецслужби в случая с "Шарли ебдо"?

- Тотален провал. По време на драматичните събития по телевизията се изредиха да говорят всички големи "ченгета" - шефове на специалните служби. И като ги слуша човек, разбира, че те са изостанали с 10 години. Което не значи, че службите ни не са добри. Те разполагат с всичките необходими технически средства, способни са да реагират при нужда. Но големият проблем е, че не мислят като ислямските бойци. Те са с манталитета от времето на корсиканския и баския тероризъм. Междувременно светът тотално се промени, а службите така и не успяха да разберат как мислят тези хора. Ако променят мисловната си матрица, вероятно ще постигнат и по-добри резултати. За момента не успяват. В това се състои основният им провал. Ако искаш да победиш врага, трябва да го опознаеш. В това отношение службите са напълно задминати от събитията. По същата причина са престанали да следят Кулибали, не са знаели дори адреса му.

- Какво не разбират службите по отношение на ислямския тероризъм?

- Малцина се интересуват от тези въпроси. А има много умни хора, които пишат цели книги за това, като професор Жил Кeпел от Университета по политически науки в Париж или международния консултант Самюел Лоран, който пише за в. "Монд". Двамата издадоха великолепни трудове за това как функционират терористичните мрежи, само че никой не им обърна внимание. В същото време е пълно с многознайковци, които ще ти обяснят всичко за живота, какво е това ислямизъм, как младежта пропада, републиката загива и прочие глупости. А никой не обяснява как мислят тези хора.

- А как мислят те? Къде са корените на злото?

- Ако обследваме внимателно всички по-мащабни атентати дотук, ще видим, че следват дословно наръчника на един от теоретиците на "Ал Кайда" - Абу Мусаб ал Сури, убит в Алепо през 2014 г. Става въпрос за нещо като джихадистки учебник от 2500 страници, който съдържа теоретичните основи на процеса, който трябва да се следва оттук нататък с цел да се създаде хаос в Европа и да се стигне до гражданска война. Целта е да бъдат разрушени западните общества и радикалният ислям да се наложи като решение. Всичко вътре е описано с поразителна точност, включително мишените на бъдещите атентати. Тактиката е напълно избистрена, остава само да се приложи на практика. Според този теологичен наръчник джихадистите трябва да са автономни и непредвидими, оставена им е свободата сами да изграждат оперативните си мрежи, съобразно средата, която обитават. В документа Ал Сури посочва и мишените на Запада - мюсюлманите "предатели", които служат в армията на "неверниците"; евреите (но не и синагогите) и спортни събития, които привличат много хора. И ако проследим атентатите дотук - от Мерах в Тулуза през братята Църнаеви в Бостън, Немуш в Брюксел, та до Кулибали-Куаши във Франция, ще видим, че всички следват дословно тези инструкции. Вече не говорим за терористични групировки, а за сложни мрежи. Фалшивите паспорти може да са на едно място, оръжието - на друго. Хората не се познават помежду си, но същевременно са във връзка. Не може да се идентифицира шефът сред тях. Това са разни разклонения от автономни бойци. И 10 стигат, за да предизвикат тотален хаос в страната.

Проблемът е, че хората не разбират исляма. Крайно време е да зарежем политкоректността и да започнем да казваме нещата такива, каквито са. А не след всеки атентат лидерът на мюсюлманското вероизповедание във Франция г-н Али Бубакер да излиза и да разправя, че виждате ли, ислямът не бил виновен. Не знам дали е виновен, но не виждам да има терористи католици, будисти или православни. Има една английска поговорка: "Когато има много гнили ябълки, значи има проблем с градината." Не може вечно да се оправдаваш, без да погледнеш какво има в градината.

Трябва да разберем, че в исляма има непоклатими догми. Западният човек трудно разбира, че за тях животът не значи нищо. Ако човек влезе във "Фейсбук", ще разбере, че смъртта за тях е нещо като дълг. Имат девизи от рода на: "всяка крачка в живота е крачка към смъртта" или "не ми пука за живота, искам да се възнеса". За тях е привилегия да умрат. Все неща, които ние с вас не можем да разберем. Нито пък френските, английските или българските служби и политици. Преди да бъде убит, Мерах казва: "Аз обичам смъртта така, както вие обичате живота!"

- Откъде идва този неистов стремеж към смъртта - от религията ли?

- Как си представяте някой европейски политик да каже на мюсюлманите: реформирайте си религията! Никога! Това е равносилно на политическо самоубийство. А това е реалността. Веднъж, в миг на просветление, същият този Али Бубакер каза в едно телевизионно предаване: "Ислямът е идеология." Което ще рече политическа идеология. Разликата между нас (европейци, китайци и пр.) и мюсюлманите е в това, че при тях религията е пропита в самата тъкан на живота. В мюсюлманския свят не можеш да вземеш нито едно важно решение, без да се съобразиш с Корана или с религията. Ти не можеш да се ожениш, да се нахраниш, да извършваш банкови операции, без да спазиш религиозната традиция. Тя е самият живот. И в това е фундаменталната разлика между 80% от планетата и останалите 20%. Дори светските хора в Египет, които имат нормални семейства, децата им ходят на училище, жените могат да завършат университет, дори те, когато трябва да вземат важно житейско решение, се позовават на религията, която е интегрална част от живота. И в края на веригата стигаме до Мохамед Мерах, Кауши, Кулибали и т.н. И това никой не го разбира, защото ние с вас сме възпитани другояче, израсли сме в друго общество. И това неразбиране се отнася както за политиците ни, така и за службите.

- В този смисъл може ли да се говори за война на религиите - на християнския срещу мюсюлманския свят?

- Да, война с част от тази религия. По време на диктатурите в Арабския свят през 70-те този проблем не съществуваше. Защото религията бе изтласкана на заден план. Саддам Хюсеин вкарваше хора в затвора за това, че прекалено се молят. Насър и Мубарак също се бореха с религията. За да се задържат на власт в един динамично променящ се свят, особено след цифровата революция, някои режими на Арабския полуостров имат интерес да подхранват ислямския тероризъм и плащат за това.

- За какво е книгата, която пишеш в момента?

- Знаете, че преди две години в Тулуза имаше много тежък атентат, извършен от Мохамед Мерах. По стечение на обстоятелствата имах възможност да говоря с голяма част от близкото обкръжение на Мерах. Отделно от това събрах доста информация около разследването на случая. Сборът от двете очерта профила на Мерах, който днес е нещо като идол на младите ислямисти във Франция. В книгата описвам всичко това, както и грешките на френските служби. А заглавието ми хрумна, като гледах случващото се в Париж: "Мерах - идеолог по неволя".

Галя Горанова, „Сега”

Алекс Йорданов е роден в София през 1960 г. Завършва образованието си във Франция. Следва архитектура в художествената академия в Париж. През последните 15 години се занимава с журналистически разследвания, включително в най-голямата частна френска телевизия "Канал+". В момента е на свободна практика.