/КРОСС/ - Какво означават посещенията на държавния секретар на САЩ Джон Кери и британския външен министър Филип Хамънд в София в рамките на два дни, а до края на месеца София ще посрещне и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг?
- Това означава, че сме в края на един дълъг и не много весел геополитически период и че Балканите и Европа навлизат в следваща геополитическа фаза, която ще бъде по-нервна и, боя се, по-интересна. Аз не обичам, когато геополитиката става интересна. Имам предвид тази вечно актуална мъдрост - да не дава Господ да живееш в интересни времена. И затова завиждам дълбоко на скандинавците, където нищо не става, защото те са световна провинция. На второ място, тези визити означават, че България е важна и това трябва да ни е приятно. За геополитиката България има ключова, незаобиколима позиция и в този смисъл тепърва ще бъдем посещавани от всякакви фактори.

- Какво искат от нас?
- Различните центрове искат различни неща. В лакейското крило на всяко имение, когато дойдат господарите, настъпва радост. Някои хора дори са успели да се ръкуват с г-н Кери, казвам това с неприкрита завист. Изобщо някои са много щастливи. Българската политическа класа изпита колективен оргазъм от присъствието на г-н Кери. Аз това го разбирам по човешки и не подценявам важността на събитието. Но се надявам, че г-н Кери е оставил на охраната неща като часовник, портфейл, копчета за ръкавели, защото всичко става, когато се ръкуваш с нашите политици. Шегувам се, разбира се.

- Премиерът Бойко Борисов повтори ясно българската позиция - мораториум върху проучванията за шистов газ, докато не се намери надеждна, незамърсяваща околната среда технология.
- С такъв премиер САЩ са принудени да внимават. Българският премиер е способен да изтича при Владимир Путин и да му подари кученце. А Путин обича кучета, обича и разбрани събеседници. Борисов вече веднъж имаше неприятности с подбора на събеседниците. Част от политическите неблагополучия на Борисов през последните няколко години идват от едно практическо недоверие от американска страна към него. Борисов не беше достатъчно категоричен, че ние ненавиждаме руския газ и ще бъдем щастливи само с американски шистов газ. Междувременно се оказа, че той не е добър министър-председател и беше принуден да го доказва отново и отново. На този етап той се ползва с американското доверие, което не е безусловно. Освен това не сме го чули да ругае Путин, да се тръшка и да заплашва Русия. Борисов не е достатъчно русофоб според мерките на епохата.

- А за Русия България важна ли е?
- България е била винаги важна за определени влиятелни кръгове в Русия, когато те са във властта или са близо до властта, без значение дали властта е имперска, комунистическо-имперска или такава, каквато е днес. Русия е в имперска пауза, която съвсем скоро ще свърши. Има мощни импулси, които свидетелстват, че руският имперски рефлекс се събужда и това всъщност безпокои Съединените щати.

- В предишното ни интервю преди три месеца казахте, че сегашното правителство е военновременно, т.е. трябва да "воюва" с Русия, а сега твърдите, че премиерът не е достатъчно русофоб. Как един недостатъчно русофоб "воюва" с Русия?
- Не, не. И сега ще го повторя. Борисов може да остане премиер до пролетта или лятото. От американска гледна точка позицията на Борисов не е 100% лоялна и затова може да се наложи не Борисов, а следващият министър-председател (нещо шаламаноподобно) да въведе България във военния конфликт, който се очаква да стане на украинска територия. Освен ако не настане обрат след ключово важната среща, която предстои да се проведе в Астана до края на януари. Тя ще е в четворен формат Русия-Украйна-Франция-Германия. На нея ще се решава въпросът за съдбата на украинската държавност. Според мен в Астана предстои да се реши положително въпросът за федерализацията на Украйна. Ако това стане, военният конфликт може да се размине. Ако конфликтът се размине, Борисов ще продължи и ще може да изкара един спокоен мандат.

- Какъв е българският интерес?
- Формулирането на българския интерес е задача на българската национална буржоазия. Но тъй като България не разполага с такава, не се получи просто, за националния си интерес българите могат да научат от г-н Кери. Каквото каже г-н Кери, това е националният интерес на България. Ако пък ни подари един бомбардировач Б-52, тогава ще настъпи пълна радост. Ще го вдигаме във въздуха веднъж годишно, а през останалото време ще го търкаме със специално парцалче и ще се снимаме с него. Но ще бъдем горди.

- Какви са заплахите за "нашия свят"? И дали разбирането за "нашия свят" и заплахите за него изглеждат еднакво за българските политици, за българския народ и за нашите съюзници?
- Със сигурност няма как тези виждания да са еднакви. То и в живота е така - от три страни се гледа едно и също нещо, но се виждат различни неща. Народът е готов да продължи да живее в задния си двор с чушкопека, с ракийката и с насъщните си интереси. Това е защитно съществуване в родово-племенна форма. Ние знаем как се прави това, а и умеем да се радваме и на малките неща. Така че народът е в долна мъртва точка на своя прекъснат културен възход. Той осъзна ясно, че българската модернизация приключи, но и че ще преживее по-нататък. С инстинкт за оцеляване няма развитие, но поне има оцеляване. Елитът ни е щастлив. Живее в хубави времена. Ние сме интересни за всички, лъжем всички или поне вярваме, че ги лъжем. А ако гледаме през очите на нашите съюзници... Това всъщност поставя въпроса имаме ли съюзници.

- Джон Кери каза: Америка е ангажирана за постигането на една силна и суверенна България.
- Кери е мил човек, харесвам неговия такт. Но какво значи силна България през оптиката на държавния департамент на САЩ, ей Богу, не ми е е ясно. Америка има, първо, стратегически съюзници, това са само Великобритания и Израел. Второ, има просто съюзници, те са много - Франция, Германия... Трето, Америка има клиенти. Това са държави, които чакат да получат нещо и са готови да изпълнят всякакви разумни нареждания. Такъв клиент на Балканите стана Албания, а след това и Косово. България обаче дори не е клиент. България е зона, в която е на власт LLR (local loyal regime - локален лоялен режим). Разбира се, точно защото сме лоялни, г-н Кери иска да ни зарадва с блага дума - да каже, че иска да сме силна България. Той е добър дипломат.

- Този геостратегически пъзел не се ли пренарежда след атентата в Париж? Не се ли появи още един фактор - ислямският? Винаги е имало ислямски фактори. Християните живеят с мюсюлманите вече 1500 години. Истинските християни не се радват когато някой демонизира исляма. Ислямът не бива да бъде демонизиран. Ислямът е древна, авраамическа вяра, която аз не споделям, но дълбоко уважавам. Ние с тях и с юдеите сме народите на Книгата. Друг е въпросът, че ислямският свят сега е разбунен и процесите там вече излязоха от контрол. "Ислямска държава" в първия период от съществуването си беше движение, за което в Държавния департамент на САЩ правилно решиха - като не можем да го спрем, поне да го оглавим. Известно време от "Ислямска държава" се съобразяваха със САЩ. След това - както всички други ислямски инициативи - се изоглавиха. Отрязаха няколко "неправилни" глави. Успяха да си отвоюват няколко нефтени полета, което е сигурен източник на доходи. Оказа се, че имат много добре подготвени военни командири, старши офицери от Садамовата армия, повечето завършили съветски военни училища и академии. "Ислямска държава" е удивително ефективна организация от военна гледна точка. Днес ислямският свят се опитва да създаде свои собствени политически и държавни форми, които да са в минимална степен повлияни или управлявани отвън.

- Има ли заплаха да се превърнем в междинен център за бежанци?
- Ние ще бъдем депо, където ще се концентрират нещастните бежанци, а заинтересовани фактори в България и извън нея ще насъскват българския народ. България ще бъде място на управляема ксенофобия, на българите ще им бъде обяснено, че бежанците са виновни за всички беди, а не българската управляваща класа. Това създава управляемост на предстоящата ситуация. Така че - да, с този политически елит България до няколко години ще се превърне в убежище на огромни маси бежанци. В България те ще чакат да им се реши статутът. България ще стане чистилище. Чистилището е място, където се чака Решението. Но големият проблем на Европа е, че индустриалният капитал, който умееше да интегрира, някъде през 80-те години на миналия век изтече към Далечния изток. Сега на власт е финансовият капитал, който няма интерес да интегрира когото и да било. Има интерес само от евтина работна ръка.

- Атентатът в Париж постави въпроса - може ли изповядващите ислям да се интегрират в светското общество, базирано на християнската цивилизация?
- Християните и мюсюлманите се познават, защото са живели и са воювали едни с други. Но у християните мюсюлманинът вижда бели и пухкави либерали, които са ОК за еднополови бракове, които се грижат за защита правата на животните повече, отколкото за правата на хората. Това не са хора на християнската култура и цивилизация. Мюсюлманинът вижда туризъм в Нотр Дам дьо Пари, но не вижда религиозен патос. Духът си е отишъл. Европейското ръководство много отдавна отхвърля всички молби на всички последни папи, които молеха християнството да бъде споменато в основополагащите документи на Европейския съюз. ЕС обаче е направен без грам християнска мисъл, култура и дух. Днешната интегрална европейска култура е дълбоко нехристиянска. Идва мюсюлманинът, който е запазил традиционната си ислямска вяра, и вижда хора, които не са сигурни дори в пола си, хора, които не познават религиозното си минало, които се срамуват от кръстоносните си походи, от религиозното величие на Западна Европа. Е, като няма "кръстоносци", а бели и пухкави либерали, ние ще си колим овните на "Шан-з-Елизе" и нека либералите прескачат локвите от кръв, когато ние празнуваме Аллаха. Така в Европа днес си дават среща Хората на Книгата и Хората на Водолея - наследниците на култовете преди Авраама.

Красина Кръстева

„Труд”

Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ „Паисий Хилендарски" и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.