/КРОСС/ Водещ: Георги Първанов - лидер на АБВ, президент с два мандата. Имаше време, когато вие бяхте социалният президент, и понеже предполагам, че не сте изгубили социалната си чувствителност, реплика към това имате ли: решение беше взето вчера, 40 милиона ще отидат към БДЖ? Проблемите обаче остават.

Георги Първанов: Не само заради моите трайни социални ангажименти, заради ефективността, дори ако щете, на системата, аз съм за това да се търсят, да се намерят ресурси. Чудесно е, разбира се, че ще се строят и за в бъдеще по-мощно магистрали, но в същото време трябва да се осигури транспорта до най-отдалечените български селища, защото когато няма училище, когато няма здравен пункт, когато се спре и транспорта, всичко приключва. Там живот просто няма да има. Там няма да я има държавата.

Водещ: Казаха, не е начин на предвижване БДЖ, начин на съществуване част от хората. Но средства, ресурси да бъдат намерени за какво - за субсидиране, или пък да се намерят начини така, че БДЖ да работи пазарно, да се преодолява проблема с дълговете, кредитори да не чукат на вратата? Реформа трябва ли? Това отказ от реформа ли е, което видяхме вчера?
Георги Първанов: Без съмнение реформа трябва да има. Вие чувате как хората, дори онези, които не са ангажирани с БДЖ професионално, а са просто пътници, съпричастни - те дават идеи. Те дават идеи за промени, за корекции, които сигурно биха могли да оздравят системата. Но в същото време държавата не може да не субсидира. Това е един транспорт, който се субсидира в цяла Европа.

Водещ: Социален транспорт, добре. Г-н Първанов, знам, че от нашето студио отивате на тържество, празник, купон - не знам как го наричате - по повод годишнината от рестарта на АБВ, нали така?
Георги Първанов: Бих го нарекъл доста сдържано, доста скромно. Просто отбелязване на годишнината, което е повод за равносметка, за един разговор, да се видим, да си кажем няколко думи - и човешки, и политически, да се окуражим, да се покритикуваме, както си му е реда. Без патетика, без фанфари.

Водещ: Добре, да започнем равносметката оттук. Аз помня, на 14 януари, мисля, че беше рестартиран проектът „АБВ".
Георги Първанов: Да.

Водещ: Тогава вие казахте няколко много важни неща. Казахте, че не искате да разцепвате БСП, че няма да правите партия и че ГЕРБ е вашият основен опонент. Наричахте другите „конкуренти", а ГЕРБ ваш опонент. Година по-късно АБВ е партия, вас ви наричат „екзекуторът" на БСП заради слабите резултати на левицата и сте част от едно управление с ГЕРБ. Много вода изтече. Какво толкова се случи за една година, та толкова много се промениха заявките ви оттогава до днес?
Георги Първанов: Вижте, аз не искам да говоря за ситуацията в БСП, и ако ме слушате на предстоящото събитие, там няма да кажа една дума, не бих си позволил. Нека нещата в БСП да се развиват, надявам се в позитивна посока, към промяна. Имаше много загуби, уви, партията, левицата, които не са резултат от това, че е имало друг субект, че сложен край на монополизма, че има конкуренция в лявото...

Водещ: Не приемате ролята на екзекутор?
Георги Първанов: От конкуренцията само се печели. И това не е само българският, това е европейският опит. Но днес ние ще подадем ръка на БСП, на всички леви формации за съвместни действия.

Водещ: Така ли? Как?
Георги Първанов: Ще отправим един анонс, ще развием своите идеи за една дискусия по това как да изглежда лявото, новата лява идентичност, ангажирани не само с традиционните социални слоеве - възрастните хора, безработните, но и към активните слоеве, към...

Водещ: Изненадвате ме. Изключиха ви от БСП, вас и вашите колеги, които тръгнахте да правите АБВ. Сега вие им подавате ръка. Докъде можете да стигнете в такова едно бъдещо партньорство, г-н Първанов?

Георги Първанов: Не само на БСП. Подаваме ръка на всички леви - тук са и леви земеделци, социалдемократи. Вижте, аз съм човек, който е показал, че може да преглътне болката и огорчението. Надявам се, рано или късно историята ще постави нещата на собствените им места. Но не бих си позволил заради моето или на няколко колеги огорчение ние да направим левицата заложник на това личностно противопоставяне. Пред България има много големи предизвикателства. България не може да се развива без силна левица. Каза го дори десният премиер и ако ние не го разбираме - толкова по-зле за нас.

Водещ: Добре, обаче докъде можете да стигнете в това партньорство? Идват местни избори, г-н Първанов. Възможно ли е по места с БСП да си сътрудничите, например?
Георги Първанов: Възможно е, и това ще бъде първият Рубикон, първото изпитание пред нашата вола и готовност да си сътрудничим. Ние от АБВ сме готови да обсъждаме съвместни кандидатури за кметове и формули за участие със смесени листи, или пък с отделни листи, в зависимост от това кое е по-добро, за да имаме стабилна местна власт.

Водещ: Смесени листи по места? Освен подкрепата за едни и същи хора.
Георги Първанов: При необходимост, казвам при необходимост.

Водещ: Сега БСП ще кажат: Първанов няма силни представителства по места, няма силни позиции в местната власт, и затова го предлага.
Георги Първанов: Вижте, ако си кажат така - толкова по-зле, защото поемат отговорността за една, уви, поредна очаквана загуба на тези избори, които предстоят, защото ние сме изправени пред една мощна десница в лицето на ГЕРБ и на Реформаторският блок, и някои други формации. Ако ще останем заложници на това високомерие - то това високомерие в крайна сметка беше голямата причина да няма чуваемост към нашите идеи, когато бяхме на „Позитано". То беше и причината, може би, да бъдем изключени от партията.

Водещ: Добре, интересно е как обаче ще останете в едно управление с едните - с десните, пък ще работите срещу тях с другите - левите, не местните избори. Малко странна ситуация изглежда отстрани.
Георги Първанов: Не би трябвало да е странна.

Водещ: Не ви притеснява?
Георги Първанов: Нашето отношение към управлението зависи единствено от това доколко се изпълнява програмата, т.е. програмната декларация към момента, доколкото програма за управление все още нямаме.

Водещ: Пишат обаче програмата. Чух, че не са ви поканили при обсъжданията на тази програма от ГЕРБ. Това вярно ли е?
Георги Първанов: Това е вярно, но това е по-малката беда.

Водещ: Нали сте заедно в управлението? Как „малка беда"?
Георги Първанов: Вижте, липсата на диалог е проблем на управлението, но по-голямата беда би била, ако в резултат на отсъствието на диалог, нечуването на нашите конструктивни предложения, те произведат един документ, който е по-слаб от програмната декларация.

Водещ: Натам ли върви?
Георги Първанов: Това беше първият вариант, който аз видях, но оттук нататък разбирам, че ще има разговори, че ще се приемат предложения от партиите, подкрепящи управлението.

Водещ: Те предстоят.
Георги Първанов: Защото в крайна сметка важно е да извадим най-доброто, първо, от идеите, които има всяка партия, и второ - да го подредим правилно, да го приоритизираме, както се казва на купешки език. Защото аз там видях - казах го и публично - 180 приоритета. Разбирате ли, че това е размиване на ангажиментите.

Водещ: Какво им казвате - да са по-скромни с приоритетите, и по-щедри с действията, така ли?
Георги Първанов: Нека да видим кое е най-важното за България. Ние казваме от АБВ: демографската и в частност социалната политика, като фактор за решаване на демографските проблеми.

Водещ: Социалната политика и демографската не е ли във ваши ръце, в лицето на вицепремиера Ивайло Калфин? Добре ли се чувствате, между другото, в това управление? Стабилно ли стоите? Смятате ли, че ще имате възможност да изпълните предизборните си обещания в едно правителство, в което... Плоският данък остана, нали така? „Белене" няма да се строи. Това са все ваши, на АБВ, предизборни ангажименти.
Георги Първанов: Вие поставихте много въпроси, но както се казва, поред на номерата. Демографската политика е записана дори в ангажиментите на вицепремиера Калфин за първи път в историята на институциите в България, но тя не може да бъде ангажимент само на социалния министър. Това са пари, това е здравна политика, това е образователна политика. И ако ние не го разберем, то тогава сме обречени. Какво от това, че АБВ или Ивайло Калфин ще плати цената? Ние сме на предпоследно място в света по динамика на развитие - в света. Оттам нататък, разбира се, ние осъзнаваме, че това е може би най-тежкият, най-отговорният сектор, но предизвикателството си струва. И както виждате, в резултат на натиска на Ивайло Калфин и заради нашите предизборни ангажименти, ние виждаме реални неща, които се случват. Коледните добавки бяха повече, отколкото по времето на Орешарски. Видяхме, че Калфин се пребори за минималната работна заплата, за повишаването на две стъпки. В същото време неговата позиция за максималния осигурителен доход беше приета. Мога да продължа да изброявам нещата, които се случиха. Някои не станаха...

Водещ: Въпросът е трудно ли вървят нещата, защото социалният министър, може би месец след началото на управлението, заплаши с оставка, нали помните? Т.е. как върви диалогът - това е въпросът, и чувствате ли се добре?
Георги Първанов: Заплаши с оставка, защото промениха в зала нещо, което е договорено, разписано и което променяше цялата схема. Така не се прави, така не се управлява. Но слава Богу, беше чут и министър-председателят обърна лентата назад. Така че такива неща ще има, това е неизбежно за едно управление. Въпросът е, че се вижда - АБВ не скача, не се мръщи, не мърмори заради някакви кадрови назначения, или такива недоразумения. АБВ спори за политики и това е голямата разлика между нас и останалите коалиционни партньори. И това е същността, защитата на лявото. Само една дума ще кажа - лесно е да се парадира с лява политика на барикадите, да се декларира лява политика. Трудно е да се прави лява политика, когато си в управлението. А когато не може да стане - споменахте плоския данък, АБВ гласува с БСП, когато ставаше дума за падането на плоския данък - т.е. ние си пазим лицето, облика дори в едно сложно управление.

Водещ: Кажете обаче за съдебната реформа. Разбирам, че имате съображения. Стана ясно, че при тези първоначални обсъждания, защото тепърва ще се влиза в конкретни закони и детайли, текстове и така, ГЕРБ и реформаторите - това са хората, които безрезервно застават зад идеята за съдебна реформа. Вие партньори ли сте на ГЕРБ и Реформаторския блок в този смисъл, г-н Първанов, и от АБВ?
Георги Първанов: Не само ние. Всички български граждани застават зад идеята за съдебна реформа, защото всеки от нас е изпитал ударите, дори ще го кажа възможно най-тежко, на нереформираната съдебна власт.

Водещ: Засега това са само декларации.
Георги Първанов: Но ние ще подкрепим, дори ако се наложи и този доста несръчно подготвен проект. Този проект е слаб, нека да го кажем.

Водещ: Защо е слаб?
Георги Първанов: Защото в него има доста неща, които са написани декларативно. Там има много клишета, има доста неща от типа „Дайте да дадем". Има доста спорни неща.

Водещ: Има конкретни идеи, съвсем конкретни идеи. Мога да цитирам: децентрализацията на прокуратурата, преструктуриране на ВСС, две колегии - съдийска, прокурорска, да спре да бъде ВСС постоянно действащ орган. Това са конкретни неща. /.../ правораздават магистратите...
Георги Първанов: Добре, вземам две неща. Аз не съм специалист...

Водещ: Аз също.
Георги Първанов: Но да не е постоянно действащ орган ВСС, да го разделим - това са неща, които сме видели в развитието на съдебната власт от началото на прехода. Ние сме отрекли вече един модел, сега искаме да го върнем. Дали това е добре или не - нека да ме убедят нашите партньори и авторите на идеята за реформа. Но така, хвърлено в последния момент, с идеята за една седмица да мине цялото обсъждане, само защото отвън ни притискат, защото, видите ли, можем да коригираме някои от постановките на поредния мониторингов доклад - това не ми е убедително. Да направим солидна реформа, защото хората го искат, а не заради Брюксел.

Водещ: Натиск има и отвътре, и отвън. Не само отвън, и отвътре има много сериозен натиск, по простата причина, че системата очевидно има... Г-н Първанов, съдебната реформа - добре, казвате, че в крайна сметка вие няма да останете... ще бъдете на страната на мнозинството.
Георги Първанов: Да. Ние ще подкрепим принципно, но най-вероятно, по всеки конкретен повод - ето, вие изброихте 5-6 пункта, които са спорни - ние ще имаме своята позиция, може би своето особено мнение, и ще го изразим тогава, когато обсъждат законите.

Водещ: Защото вчера остана впечатлението, че ГЕРБ, Реформаторският блок са сами тези две партии. Получиха и персоналната подкрепата на Мая Манолова. Това беше впечатлението, което остана.
Георги Първанов: Най-доброто е да се хване този проект, да се създаде един орган, помощен орган към парламента, в който да се обсъждат нещата детайлно, с участието на солидни експерти от цялата система, с участието на системата, подчертавам, защото те дори не бяха чули за наличието на такъв проект, и тогава вече да тръгнем да приемаме нещо, което наистина ще бъде непробиваемо, ще бъде трайно.

Водещ: Т.е. на този етап вие предлагате друг подход. Интересно ми е да чуя вашето мнение по отношение на идеите за персонални промени в сектора за сигурност, и по-скоро някои идеи, които бяха забравени. Случи се така, че за шефа на ДАНС, за главния секретар на МВР представители и на ГЕРБ включително говореха, че са некадърни, че са за затвора. Г-н Цветанов каза за главния секретар на МВР: „Той, ако аз бях министър, повече от шеф на РПУ нямаше да стане". Кажете, на чия страна сте в този спор? Трябва ли да има персонални промени, или трябва да им се даде шанс, както каза премиерът Борисов миналата седмица?
Георги Първанов: Вижте, аз съм против тежките експерименти в службите, в цялата система от началото на прехода. Ние видяхме какви ли не сътресения - натиск върху бивши, върху настоящи служители. Но що се отнася до промените в ръководството сега, може би част от тях ще бъдат оправдани и ще засилят системата. Въпросът е обаче наистина да има едно солидно работещо законодателство. Въпросът е да се чувстват комфортно тези служби, а не да бъдат под постоянен политически натиск, защото това ги обездвижва, това ги демотивира.

Водещ: Кажете конкретно, трябва ли да бъдат сменени шефа на ДАНС и главния секретар на МВР?
Георги Първанов: Ако аз бях действащ президент, щях да ви отговоря съвсем определено. Сега не разполагам с информация „за" или „против".

Водещ: Но познавате добре службите. Всички папки идваха на вашето бюро години наред, два мандата време. Като наблюдавате работата им...
Георги Първанов: По това време бяха други ръководителите на тези звена.

Водещ: Така е, факт.
Георги Първанов: Познавам това, което и вие знаете. От гледна точка на публичната, на медийната информация, аз мисля, че по-скоро трябва да си отидат.

Водещ: Много сте предпазлив. А, трябва да си отидат?
Георги Първанов: По-скоро трябва да си отидат.
Водещ: Тъкмо щях да кажа, че сте доста предпазлив по тази тема.

Георги Първанов: Предпазлив, защото аз познавам това, което познават всички. Вероятно има детайли... Аз не знам нищо за конкретните акции - сполучливи или не, което знаят другите, хората, които са вътре в системата.

Водещ: Някои неща са видим, и по отношение на ДАНС например, отношението през целия период, в който се развиваше тази драма с КТБ. Там виждате ли вина на службите?
Георги Първанов: Вижте, ДАНС от самото начало е един орган, към който аз имам резерви. Аз имах друга визия към ДАНС - да бъде служба, равноотдалечена, независима. Когато една служба е към изпълнителната власт, сами разбирате - когато ножът и хлябът са в едни и същи ръце, не можем да очакваме ефективни резултати.

Водещ: Всъщност вие имахте ли инициатива, участие в създаването на тази служба, защото впечатлението беше, че Станишев си я направи по негово усмотрение?
Георги Първанов: Нека да припомня...

Водещ: Припомнете.
Георги Първанов: Една година преди да се създаде ДАНС аз обосновах публично неколкократно идеята да има такава независима, равноотдалечена служба, в резултат на което тогавашният премиер Станишев реши да реализира нещо, което е изкривяване на идеята. Той събра три звена - събра ги механично, сложи ги към изпълнителната власт, и затова имаме една служба, която е, меко казано, подчинена на изпълнителната власт, а оттам и бездейна.

Водещ: За съжаление ни остава много малко време, няколко блиц въпроса. „Турски поток" - има ли икономическа логика в тази идея? С „да" или „не", ако не ви затруднявам?
Георги Първанов: Да, ще има икономическа логика. Ще се реализира, но за нас...

Водещ: Може да бъде реализиран?
Георги Първанов: ... вече няма да има никаква икономическа полза.

Водещ: Оставаме встрани, казвате?
Георги Първанов: Ако не реализираме една идея, която аз лансирах: за това този „Южен поток", продължавам да го наричам така, да мине по трасето на „Набуко" - друг спрян газопровод, т.е. да стане 2 в 1.

Водещ: Подкрепа срещате ли? Тази идея е ваша, отпреди няколко седмици, нали така?
Георги Първанов: Да, да. Доколкото знам, министър-председателят я разви и в Брюксел. Но по-важното е да убедим и Москва, а вече и Турция.

Водещ: Добре. Референдум за изборното законодателство заедно с местните избори трябва ли да има?
Георги Първанов: Аз съм твърдо „да" да има референдум, ако не може по-рано, то тогава на местните избори. Освен задължителното гласуване, ние ще предложим да се гласува и мажоритарния вот.

Водещ: А задължителното гласуване - абсолютно ли сте „за", г-н Първанов?
Георги Първанов: Не, имам своите резерви. В друга ситуация аз бих бил против. Не може да задължаваме хората, когато не сме им осигурили елементарни граждански права. Но няма друг начин към момента да ограничим, защото не можем да спрем покупко-продажбата в изборния процес.

Водещ: Благодаря ви, г-н Първанов. Останаха много въпроси. По отношение задължителното гласуване, между другото, тези дни се чудих какво прави един десен избирател, когато на балотаж трябва да избира между Георги Първанов и Волен Сидеров? Това не е хипотеза, това беше реална ситуация, нали помните? И какво правят десните тогава?
Георги Първанов: Помня, но тогава мнозина десни гласуваха за мен, без да е имало задължително гласуване. Просто осъзнаха смисъла на избора.

Георги Първанов, председател на АБВ

„Събуди се"

Нова телевизия