/КРОСС/ Две от големите гръцки банки са първите, поискали разрешение да използват средства от националния фонд за извънредни случаи. 

Това става на фона на съобщения за засилено изнасяне на капитали от страната, седмица преди извънредните парламентарни избори, на които се очаква да победи Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА).

Юробанк (Eurobank Ergasias SA) и Алфа банк (Alpha Bank AE) са отправили искане за достъп до фонда за извънредно осигуряване на ликвидност (ELA).

Според атинския вестник „Катимерини" в следващите дни така ще постъпят още гръцки банки. ELA представлява система за отпускане на спешни заеми от централните банки към търговските банки, като гръцките бяха силно зависими от тези средства в пика на кризата през 2012 година.

„Катимерини" обяснява, че към ELA се прибягва, когато банката има недостиг на средства или неподходящо обезпечение, за да може да тегли от Европейската централна банка.

ELA отпуска средства само на ликвидни банкиq посочва The New York Times.

Цената на кредите от ELA е по-висока от заемите от Европейската централна банка (1,55% срещу 0,05%) и за отпускането им е нужно одобрение от ЕЦБ във Франкфурт. Според „Катимерини" ЕЦБ ще обсъжда искането следващата седмица.

Reuters припомня, че това става една година след като ключови за банковата система на Гърция институции прекратиха зависимостта си от ELA, и допълва, че друга причина за проблемите с ликвидността е слабият интерес на инвеститори към купуването на гръцки държавни облигации. Правителството зачести с емисиите и когато чужденците не искат, гръцките банки са под натиск да запълнят мястото им.

The Financial Times добавя още един фактор - заради изчакване да видят какво ще стане на 25 януари, чуждестранните банки са предпочели да замразят репо сделките с гръцки банки и това допълнително свива ресурсите им.

Ръководители в Юробанк и Алфа банк казват пред Reuters, че мярката е предпазна и е свързана също с експозицията им към ипотечни кредити, отпуснати в швейцарски франкове. „Катимерини" смята, че други около 1,5-2 млрд. евро за изгубени заради ниския курс на еврото спрямо долара.

„Поисканите средства все още не са използвани и не предвиждаме в близко бъдеще да ни трябват, тъй като има достатъчно обезпечение, за да теглим от фондовете на Европейската централна банка", казва източник на Reuters от Юробанк, пожелал анонимност. „Една от причините, но не основната, е експозицията към швейцарския франк", допълва той.

В четвъртък централната банка на Швейцария изненадващо се отказа да поддържа коридора, в който националната валута бе обвързана спрямо еврото, и франкът рязко поскъпна с близо 30%.

Гръцките банки имат експозиция към кредити - предимно ипотечни, отпуснати в швейцарски франкове, в рамките на 2-4% от общия си кредитен портфейл.

При Юробанк обаче този показател е около 11%, или 5,7 млрд. евро, сочат данните на Euroxx Securities, цитирани от Reuters.

Финансовият министър на Гърция Гикас Хардувелис бе главен икономист в тази банка, преди да се присъедини към правителството на Андонис Самарас миналия юни.

Говорител на Националната банка на Гърция - най-големият частен кредитор, каза, че банката няма планове да иска спешно финансиране от централната банка, „защото нямаме нужда".

В петък акциите на Юробанк поевтиняха с 8%, на Алфа банк - със 7%, а индексът за банковия сегмент на Атинската борса се понижи със 7%.

Reuters посочва, че заемането на средства от ЕЦБ от страна на гръцките банки расте през последните месеци - през ноември то се е увеличило с 2,3% до 44,9 млрд. евро, а данните за декември се очаква да покажат над 50 млрд. евро.

Bloomberg, която също съобщава за искането за спешна помощ, обръща внимание, че според два нейни източника само през януари от Гърция са били изнесени депозити за над 4 млрд. евро. През декември - месец, в който традиционно депозитите растат, са били изтеглени около 3 млрд. евро, а откакто открито се заговори за извънредни парламентарни избори, сумата е надхвърлила 7 млрд. евро.

През ноември общо депозитите в гръцките банки са възлизали на 164,3 млрд. евро според данни на централната банка.

Агенцията потвърждава, че средствата няма да се ползват от Юробанк и Алфа банк, но допълва че според оценка на централната банка на страната те може да се нуждаят от средства в следващите седмици.

The Wall Street Journal допълва историите за напрежение в бизнес средите в Гърция с тази за загуби на инвеститори. Изданието също съобщава за поисканата помощ от двете банки и посочва, че става дума за няколко милиарда евро. (В пика на използване на средства от ELA сумата достигна 130 млрд. евро.)

Американският милиардер Уилбър Рос вложил през април 2014 г. в Юробанк 1,33 млрд. евро и сега политическата несигурност е зализила една трета от стойността на тази инвестиция. „Един от рисковете, който знаехме, че поемаме, е, че Самарас няма да надделее. Очевидно най-важният негативен фактор е политическата перспектива и това, че, изглежда, СИРИЗА е пред всички останали по популярност благодарение на това, че разказва някакви антикапиталистически измислици", коментира Рос.

Джон Поулсън - друг известен американски хедж фонд инвеститор, инвестирал в Алфа банк и Пиреос банк (Piraeus Bank SA), каза през декември, че замразява инвестиционните си планове за Гърция. „Готови сме да вложим още средства, но ни трябва политическа сигурност", обяви той.

Едно от обещанията, които тревожат инвеститорите, е СИРИЗА да приеме нов закон, който да забрани на банките да събират обезпечението по необслужвана ипотека, когато става дума за основно жилище на стойност до 300 хиляди евро. По данни на централната банка проблемните кредити (тези, които не са осбслужвани над 90 дни) са за 77 млрд. евро.

Такава забрана имаше от 2008 г. до края на 2013 г., като правителството я удължи с една година за жилища на стойност до 200 хил. евро, за да защити най-бедните гърци.

Елена Пападопулу, икономист в СИРИЗА, уточнява, че мораториумът, предлаган от партията, цели да защити не всички, а безработните, хората над 65 години, бедните и тези с неизлечими заболявания.

„Те, изглежда, не разбират, че ако позволят банките да си събират обезпечението, това няма да изкара маса народ на улицата", коментира Уилбър Рос пред WSJ. По думите му банките обикновено действат така срещу онези, които могат да си плащат заема, но не го правят, а не срещу наистина закъсалите, които се нуждаят просто от преструктуриране на кредита.